Фармакокинетика на лекарствата1
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Жлъчната екскреция
- Стомашно-чревна екскреция.
- Белодробната екскреция
- Екскреция с кърмата.
- (Lactation Risk Categories
| Curin x Vurin
Clren = (ml/min), C където Curin е концентрацията на лекарството в урината в mg/ml; Vurin – отделеният обем урина за 1 min в ml; C – плазмената концентрация на лекарството в mg/ml. Времето на бъбречна полуекскреция (полувреме на екскреция) е времето за екскретиране на половината от приетата доза лекарство. То се използва при разработване на схема за прилагане на лекарството през определени интервали. Жлъчната екскреция има значение за елиминиране на много ендогенни вещества (жлъчни киселини, билирубин) и лекарства (макролиди, линкозамиди, рифамицини, тетрациклини, цефамандол, цефтриаксон, рентгеноконтрастни средства). Лекарствата преминават от чернодробните клетки в лумена на жлъчните каналчета чрез проста дифузия и активен транспорт. Транспортираните с жлъчката лекарства най-често съдържат полярни анйонни групи. Лесно се транспортират глюкуронидите. На жлъчна екскреция подлежат и протеиносвързаните лекарства. Вещества с м.м. под 300 Da се екскретират главно с урината, а над 400 – с жлъчката. Екскретираните чрез жлъчката глюкуроконюгати могат да се разградят от β-глюкуронидазата на чревните бактерии и свободните лекарствени молекули (напр. дигитоксин, морфин, хлордиазепоксид, хлрамфеникол, фенолфталеин) претърпяват ентерохепатален кръговрат. Лечебният ефект на тези лекарства се удължава. По аналогия на бъбречния клирънс се изчислява и т. нар. чернодробен клирънс (first pass клирънс). Стомашно-чревна екскреция. Морфинът и други бази се екскретират през стомашната лигавица във връзка с голямата разлика между pH на стомаха (около 1) и кръвната плазма (7,36) и високата pK на тези лекарства (за морфина е 7,9). Обемът на разпределение на едно лекарство всъщност включва и чревното съдържимо. Екскрецията на лекарствата от кръвта в лумена на стомаха и червата става изключително чрез пасивна дифузия. В сравнение с другите лекарства тежките метали се излъчват чрез фекалиите в много по-голяма степен. Белодробната екскреция има клинично значение за ексхалацията на инхалационните анестетици, етеричните масла с бронхоспазмолитично и бронхоантисептично действие, алкохола, камфората. Амониевият и калиевият йодид се излъчват през бронхиалните жлези и действат експекториращо чрез втечняване на бронхиалната секреция и промяна в pH. Екскреция с кърмата. Сулфонамидите, повечето антибиотици, барбитуратите и алкохолът имат постоянно съотношение между концентрацията в млякото и в майчината плазма. Барбитуратите, някои диуретици и бензилпеницилинът като лекарства слаби киселини имат по-ниска концентрация в млякото, отколкото в плазмата, докато лекарства слаби бази (H1-блокери, еритромицин, линкомицин, резерпин, морфин, хероин, кофеин) стигат много по-висока концентрация в млякото, отколкото в кръвната плазма на майката. Кръвно-млечната бариера е липидна мембрана с пори и е по-пропусклива за липофилните нейонизирани молекули, но има слаба пропускливост за хидрофилни молекули. При нарушена бъбречна или чернодробна функция на майката е възможно млечната екскреция да послужи като алтернатива за елиминиране на цитостатици, ГКС, радиоактивни изотопи и др. За да се избегне този риск, се спира кърменето. Незрялата бъбречна и чернодробна функция на кърмачето забавя елиминирането на някои лекарства от неговия организъм и може да доведе до НЛР, независимо че с млякото се екскретират малки количества от лекарството. При дефицит на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа екскретираните с млякото сулфонамиди могат да предизвикат хемолитична анемия у кърмачето. Безопасността на лекарствата, прилагани по време на лактация, може да бъде определена чрез използване на рисковите категории за лактация (Lactation Risk Categories) по T. Hale (2004; 2008): Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|