Фармакокинетика на лекарствата1

ФАРМАКОКИНЕТИКА НА ЛЕКАРСТВАТА¹

От прилагането на лекарството до достигането мястото на неговото действие – т. нар. биофаза (представляваща микродимензионално пространство в областта на съответните рецептори или други биоструктури), то преминава през три основни фази:  биофармацевтична фаза (включва освобождаването на лекарството от съответната форма и определя фармацевтичната му наличност);  фармакокинетична фаза (определя бионаличността на лекарството в съответната биофаза);  фармакодинамична фаза (по време на нея се осъществяват действието и ефектите на лекарството).

Най-общо фармакокинетиката изучава как организмът действа на лекарствата. Тя обхваща резорбцията (абсорбцията), разпределението, биотрансформацията (метаболизма) и излъчването (екскрецията) на лекарствата. Последните два процеса – метаболизъм и екскреция, се означват с термина елиминиране. В по-тесен смисъл, като използва хроматографски, спектрални, изотопни, имунологични и други методи, фармакокинетиката изследва закономерностите, определящи концентрацията на лекарствата в различни компартменти (пространства) на организма.
П реди да достигне мястото си на действие, лекарството преминава през редица бариерни системи, преодолява активно или пасивно много биомембрани, изградени от двоен слой от фосфолипидни молекули, с разположени сред тях протеинови молекули. Лекарствата преминават през през биомембраните главно чрез пасивен транспорт (филтрация, проста дифузия), а в някои случаи и чрез различни форми на специализиран транспорт.
 При филтрацията (водна дифузия) под влияние на хидростатичното налягане през порите на биомембраните или през междуклетъчните пространства преминава разтворителят с разтворените в него лекарствени молекули, като определящо значение има тяхната големина. Филтрират се само молекули, респ. йони с размер по-малък от този на порите (напр. K⁺, Na⁺, Cl^–, Ca²⁺). Филтрацията има значение предимно на нивото на бъбречните гломерули, а при някои патологични състояния – и на нивото на капилярния ендотел.
 Простата дифузия е обусловена от топлинното (Брауновото) движение на молекулите и се наблюдава при наличие на концентрационен градиент от двете страни на мембраната. Осъществява се в посока на концентрационния градиент.
През биомембраните преминават само нейонизираните липидоразтворими молекули. Простата дифузия е функция от степента на йонизация на лекарствата, която се определя от pH на средата и от йонизационната константа (pK). При лекарства, представляващи слаби киселини (салицилати, барбитурати, витамин C, сулфонамиди, пеницилини, цефалоспорини, хинолони, леводопа, метотрексат, варфарин, пробенецид), тази зависимост се представя от уравнението на Henderson–Hasselbalch: