по – често е устна, отколкото писмена

Търси се отговор на въпроси като:

• 
  Има ли потребност за този продукт или услуга?
  
• 
  Колко хора биха се заинтересували от конкретното предложение?
  
• 
  Къде живеят потенциалните клиенти и може ли бизнесът да ги достигне?
  
• 
  Какъв е диапазонът на техните доходи и степента на заетост?
  
• 
  Колко подобни алтернативи вече са на разположение на потребителите?
  
• 
  Колко плащат потенциалните клиенти за тези алтернативи?
  

2. Кабинетно проучване (Desk research)има един качествен метод, с който винаги се започва, и това е т.нар. кабинетно проучване. Името му идва от това, че при него няма нужда от работа на терен. Изследователят търси необходимата му информация от вече налични източници, като това може да става както офлайн (например в библиотеки), така и онлайн (например в интернет).

Кабинетното проучване се използва при подготовката на изследване. Основната му цел е да ни даде най- обща информация за предмета на изследването. Дали този предмет е изследван вече от други изследователи? Какви методи са използвали те? Какви резултати са получени? От предходните изследвания, ако има такива, останали ли са „бели полета“, има ли двусмислени, неочаквани и/или нелогични резултати, които изискват ново изследване?
3.Наблюдение

При наблюдението обектът (целевата група) се наблюдава в неговата естествена среда.

Основното предизвикателство е т.нар. социална желателност, което означава, че знаейки, че са наблюдавани, хората се държат по начин, който смятат за правилен. А това означава, че наблюдаваното поведение ще бъде изкуствено, изкривено в посока на социално желателното поведение. За да се избегне това изкривяване, има две различни стратегии.

Първата е да се увеличи времето за наблюдение.

Втората стратегия е т.нар. включено наблюдение.

По време на теренната работа изследователят не трябва по никакъв начин да насочва поведението на наблюдаваната група.

Също така по време на теренната работа, изследователят трябва да регистрира първичните данни от наблюдението.
4. Фокус-групова дискусия

При фокус-груповата дискусия изследваните лица се събират заедно и с тях се провежда дискусия по предварително подготвен „гайд“. „Гайдът“съдържа теми (въпроси) за разговор.

Обикновено броят на участниците във фокус-групова дискусия е между 8 и 12 човека. При провеждне на дискусията трябва да се спазват няколко правила.

Първо, не бива участниците във фокус-груповата дискусия да са в йерархични отношения един спрямо друг.

Второ, не бива участниците да са в конкурентни отношения помежду си, защото в такава ситуация всеки би искал да споделя колкото се може по-малко за себе си, като в същото време би искал да научи колкото се може повече за конкурентите.
5. Експеримент

При него най-напред се формират поне две групи. Едната група се нарича контролна група. Освен контролната група се формира поне една експериментална група, но експерименталните групи могат и да са повече.

Първо, експериментирането с хора задължително изисква съгласието на изследваните лица. Обаче, ако изследваните лица знаят каква е целта на експеримента, това може да отключи социално желателно поведение. Затова е препоръчително да им се предлага правдоподобна версия, но да не им се казва каква е истинската цел на експеримента. Това обаче, поражда етични проблеми.

Маркетингов микс