Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между административни и финансови актове
Изтегляне 140.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ТАРИК
- Маракешкото споразумение (1994 г.) и членството на всяка една от държавите-членки в ЕС в Световната търговска организация . Обект на облагане с мита
- При определяне размера на митата
- Активен субект по митническото правоотношение
| - подход по отрасли – с директиви, установяващи подробна регламентация, които фактически изместват националните норми и не предоставят възможност за маневриране на националния законодател;
- „нов подход” - с директиви, които се ограничават до установяване на съществени изисквания по общи въпроси (като безопасност, здравеопазване и околна среда за големи групи от изделия) и предоставяне на независими компетентни органи на задачата да изработват на доброволна основа по-добри норми. Според новия подход не е нужно да се хармонизират всички технически стандарти или норми, свързани със стоковата търговия, а е достатъчно приемането на рамкови директиви, въвеждащи принципа на взаимното признаване. Обща митническа тарифа. ОМТ е средство, с което свободният общностен стоков пазар се защитава от свободната търговия с трети страни и в този смисъл има протекционистично значение. Предназначението на ОМТ е да замести митническите тарифи на държавите-членки и в последствие на новоприсъединилите се. В резултат на приемането на ОМТ материята на тарифите спада в изключителната компетентност на Съюза: всяка промяна в ОМТ е от компетентност на Съвета. ТАРИК е популярното съкращение на информационната система на Интегрираната тарифа на Европейските общности TARIC - Tarif intégré des Communautés européennes. За интернет потребителите ТАРИК представлява информационна система без обвързваща юридическа стойност, която е създадена, за да показва на търговците, широката публика и властите на държавите, които не са членки на ЕС, различните правила, приложими по отношение на вноса и износа на стоките в/от Европейския съюз. Митата са държавни финансови вземания, които стоят най-близо до данъците. Подобно на данъците, те са установени едностранно от държавата. С приемането на България за пълноправен член на ЕС и на основание чл. 189, ал. 2 от Договора за създаване на ЕО страната ни е длъжна пряко да прилага Митническият кодекс на ЕС и ППМКЕС. От своя страна тези два нормативни акта са отражение на Маракешкото споразумение (1994 г.) и членството на всяка една от държавите-членки в ЕС в Световната търговска организация. Обект на облагане с мита са “стоките” . Под “стоки” българският ЗМ разбира всички видове предмети, пренасяни през държавната граница, включително по тръбопроводи и електропроводи, както и превозни средства, пътнически багажи и други пратки. На облагане с мита при внасяне и изнасяне на стоки на и от територията на ЕС подлежат само тези изчерпателно изброени и индивидуализирани в Митническата Тарифа на ЕС. При определяне размера на митата, митническата администрация действа при условията на обвързана компетентност. Това означава, че е недопустимо да се извършва преценка от страна на митническите органи по въпросите, свързани с определянето на тарифния номер, вида на стоката, размера на митническата ставка. Техните правомощия са свързани преди всичко с осъществяването на контрол по отношение на това правилно ли са декларирани внасяните или изнасяните стоки, т.е. правилно ли е определен тарифният им номер и съответно правилно ли е изчислен размерът на дължимите мита. Активен субект по митническото правоотношение може да бъде единствено и само държавата, в лицето на компетентните митнически органи. Срещу извършеното плащане на мита държавата не дължи насрещна престация. Тя получава тези парични суми безвъзмездно. Заплащането на мита се извършва еднократно, при това само във връзка с внасянето или изнасянето на стоки от и на територията на ЕС. Тяхната стойност се включва в цената на стоката и става неразделна част от нея. Митата са пропорционални публични държавни вземания. Митническата ставка е фиксирана величина. Размерът на ставката не се поставя в зависимост от митническата стойност на стоката, т. е. промяната на митническата стойност не води до намаляване или увеличаване на митническата ставка. Като публично държавно вземане митата изпълняват две основни функции -фискална и защитна. Изтегляне 140.26 Kb. Сподели с приятели:
|