- 1-ва хар. – единият субект е винаги държавата чрез орган на митническата администрация.
- 2-ра хар. – те са желани от държавата, в миналото определянето се извършва едностранно от нея, сега Митническата тарифа е дело на ЕС.
- 3-та хар. – те съществуват само като правни отношения - възникват, развиват се и се погасяват въз основа на правна норма.
- 4-та хар. – те имат паричен характер, т.е. развиват се по повод движението на парични средства към бюджета на ЕС;
- 5-та хар. – имат безвъзмезден характер, т.е. срещу получаването им държавата не дължи извършването на насрещна престация;
- 6-та хар., задължението за заплащане на мита е непрехвърлимо, непрехвърлимо е и публичното държавно вземане с такъв характер,
- 7-ма хар, заплащането на мита е винаги резултат от поставянето на определени стоки под митнически режим, който предвижда заплащането им.
Методът на правно регулиране е властническият, които изключва наличието на диспозитивни норми. Митническите органи действат изключително в условията на обвързана компетентност, а актовете им имат принципно декларативно действие.
Източници на МП. В юридически смисъл това са нормативни актове, властнически актове на компетентни държавни органи, съдържащи правни норми, правила за поведение.
Регламенти на ЕС- РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
Конституцията, Закони- ЗМДТ,ЗДДС,ЗКПО,ЗДДФЛ,ЗАДС,ДОПК.
Митническа територия и митническа граница:
Към настоящия момент митническата територия на РБ е част от митническата територия на ЕС.
Митническата територия е пространството, върху което действа митническото законодателство на Съюза, респ. на дадена държава членка. Митническата територия може да съвпада с държавната територия, но може да е по-малка или по-голяма от нея, ако това е предвидено в нормативен акт. Елементи на митническата територия са сухуземната територия, вътрешните води, териториалното море, прилежащата зона и съоръженията и установките, разположени в изключителната икономическа зона.
Митническо законодателство на ЕС се прилага еднакво в рамките на митническата територия на Съюза, освен когато съществуват други разпоредби, произтичащи от международни конвенции, обичайни практики с ограничен географски и икономически обхват или от автономни общностни мерки. Понятието „стоки” се дефинира от Съда на ЕС като „продукти които могат да бъдат остойностени в пари и които са годни като такива да бъдат обект на търговски сделки” .
Митническият съюз, на който се основаваше Общността, сега Съюза, се определяше като включващ (чл. 9 ДЕО) „забраната на вносни и износни мита и всички такси с равностоен ефект между държавите членки и приемането на обща митническа тарифа в отношенията им с трети държави.”
Съгласно чл. 30 ДФЕС „Забраняват се митата по вноса и износа и такси с равностоен ефект между държавите-членки. Тази забрана се прилага също така спрямо митата с фискален характер.” Понятията разкриват два аспекта на Митническия съюз – вътрешен и външен. Вътрешното измерение включва свободно движение на стоки с произход от държавите членки и свободно движение в общностното пространство на стоки от трети страни, въведени в свободна циркулация. Външното измерение е свързано с третирането на стоките от трети страни, което се определя от съществуването на Общата търговска политика на ЕС. Основната част от законодателството на равнище ЕС в тази материя беше във формата на Директиви, които третират предимно т.нар. техническо хармонизиране, целящо премахването на техническите (нетарифни) пречки за свободната търговия. Техническо хармонизиране означава сближаване на националното техническо законодателство. ЕС използва два подхода при реализирането на техническата хармонизация:
Сподели с приятели: |
