Г о д и ш е н д о к л а д за дейността на административен съд – пловдив през 2015 година

Статистиката показва, че през същия период са върнати от по – горната инстанция като разгледани общо 1 056 акта, от които потвърдени са били 661, изцяло отменени – 253, а отменени частично – 142, или ВАС на РБ е отменил изцяло или частично около 37% от разгледаните от него дела/при 34% за 2014г./, които представляват от своя страна около 11% от броя на общо свършените през годината дела от Съда, т.е. налице е леко - с 1%, увеличение по този показател спрямо предходната година.

По съдии – докладчици статистиката показва, че с най – много разгледани по пътя на инстанционния контрол, осъществяван от ВАС на РБ, съдебни актове са съдиите: Велизар Русинов – 72, Дичо Дичев – 65 и Стоил Ботев, Йордан Русев и Милена Дичева с по 64 акта, а с най-малко са съдиите: Явор Колев – 32 акта, Таня Комсалова – 39 акта и Мария Златанова – 42 акта.

От друга страна, с най – много отменени изцяло или частично, вкл. и обезси­ле­ни съдебни актове/решения и определения/са съдиите: Велизар Русинов – 40 акта, Александър Митрев – 32 акта и Стоил Ботев – 29 акта, а с най – малко съдиите: Георги Петров – 7 акта, Явор Колев и Мария Златанова с по 9 акта.

От изложеното може да се направи извод, че с оглед непрестанното увеличение на общия брой дела за разглеждане, респ. съдебните решения за постановяване, и въпреки констатираното подобрение по този показател, продъл­жава да е налице едно негативно отражение върху “качеството” на постано­вени­те от отделните съдии – докладчици решения и определения.

С оглед натовареността на отделните съдии и отделения, следва да се посочи, че най-трудоемки продължават да са делата на производство по ДОПК и ЗМ, разглеждани от всички съдии. На практика, без да имат изрично установен такъв статут, Административен съд - Пловдив, заедно с административните съди­ли­ща в София - град, Велико Търново, Бургас и Варна се явяват „специализирани“, административни съдилища, доколкото единствено тези пет административни съда, разглеждат дела с предмет – оспорване на ревизионни актове, издадени по реда на ДОПК. Както се посочи по-горе, териториалния обхват на право­раздаване на Административен съд - Пловдив по този тип дела по ДОПК, обхваща почти цяла южна България – областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджа­ли, Хасково и Стара Загора.

Така през годината се разгледаха общо 1 515 дела по ДОПК и ЗМ, което е около 44 % от броя на разгледаните първоинстанционни дела за годината в съда, като посочените дела освен изключително усложнена правна страна имат и твърде голяма фактическа сложност. Това довежда до едно постоянно значително забавяне по отношение постановяване актовете по същество на прав­ния спор от всички съ­дии – докладчици по този вид дела.

По отношение на отменените от Върховния административен съд на Република България дела, освен задължителното запознаване на конкретния съдия-докладчик с делото след неговото връщане, през 2015 г. бе продължена прак­тиката на постоянно обсъждане на тези дела от всички съдии при провежданите общи събрания, къ­дето специално определен съдебен помощник запознава съдиите с резултатите от инстан­ционния контрол, като този доклад се изготвя и в писмена форма /наличен в “Пощата” на съда/, който може да се ползва и впоследствие.

С цел недопускане на неоправдано забавяне и отчитане на дейността, ежемесечно се извършват справки за дейността на съдиите по показатели: постъпили дела, разгледани дела, свършени дела, забавени дела, висящи дела и такива отменени от по – горна инстан­ция. Изготвят се също така и посочените в чл.88 от ПАС справки, касаещи делата, които не са насрочени.

В този раздел е важно да се отбележи, че през 2015 г. се наблюдава за втора поредна година, едно намаляване количеството на постъпилите дела спрямо предходната година, като стойностния му израз е около 5,7 %. С оглед показателя срочност на изготвяне на съдебните актове следва да се посочи, че общо 2 943 съдебни акта са изготвени в едномесечен срок/, което прави почти 82% /при 77,5 % за 2014г./, 348 акта в срок до три месеца /или почти 10 %/ и 314 акта/ като в по-голямата си част те са в произ­водства по ДОПК/ или около 8 % /при 11,5% за 2014г./ от общия брой актове, процент също по-нисък от този за предходния отчетен период, които са постановени след изтичане на 3-месечния “разу­мен” срок.

С оглед предприетите мерки през 2015 г., очакванията на Ръководството на съда са следните: силно да намалее посоченият брой на актовете, постановени след изтичане на нормативно опреде­ления 30-дневен срок и липсата въобще на такива, изготвени след изтичане и на 3 – месечния “разумен” срок за тяхното изгот­вя­не по делата, представляващи обективно пре­ди всичко фактическа сложност /главно данъчни дела, достигащи до обем от 30 – 40 тома, а някои дори до 60 и повече отделни тома с хиляди страници доказателствен мате­риал/.

Продължава изпълнението на редица въведени с вътрешни актове на Административен съд – Пловдив контролни дей­ности, както следва: предварителен контрол за законосъобразност, който подлежи на актуализация; ограничаване на разходите за телефонни разговори, за гориво на служебни автомобили и разходи за канцеларски материали, изплащане и отчитане на ежемесечни суми за пътни разходи на призовкари, ред за извършване на копирни услуги по административни дела, отговорници и отчитане на държавна такса по ксерокопирането, съгласно Тарифа №1 към ЗДТ; процедури за разрешаване, одобряване и оторизиране; раз­деляне на отговорностите, осчетоводяване и контрол; система за двоен подпис; про­цедури за достъп до активите и информацията; процедури за пълно, вярно, точно и свое­временно осчетоводяване на всички операции; докладване и проверка на дейностите – оцен­ка на ефикасността и ефективността на операциите; процедури за наблюдение; анти­корупционни процедури; процедури по документиране, архивиране и съхраняване на информацията; контролни дейности, свързани с информационните технологии; правила за управление на човешките ресурси.

Така, във връзка с Указания за изпълнение на бюджета на съдебната власт за 2015 г., приети с Решение на ВСС по Протокол № 7/12.02.2015 г. и спазване на финансова дисциплина са издадени: Заповед № 66/18.02.2015 г. на Председателя за определяне лимит на служебните автомобили; Заповед № 67/18.02.2015 г. на Председателя за изплащане пътни разходи на 6 съдебни служители на длъжност призовкари; Заповед № 68/19.02.2015 г. на Председателя за контрол на разходите за консумативи – копирна хартия, тонери и други канцеларски материали;

Със Заповед № 71/20.02.2015 г. на Председателя са утвърдени и Вътрешни правила за осъществяване на контрол във връзка със събирането на държавни такси, глоби и суми по изпълнителни листи;

Със заповед № 577/13.11.2015 г. на Председателя на Административен съд – Пловдив са утвърдени Вътрешни правила за организацията на дейността по попълването на електронен регистър на издадените в Административен съд – Пловдив изпълнителни листи за суми в полза на съдебната власт.

Извършена е пълна инвентаризация на материалните и нематериални дълготрайни активи, материални запаси, паричните средства, задбалансови активи и пасиви към 31.12.2015 г., в изпълнение на Заповед № 668/11.12.2015 г.на Председателя на съда. Издадена е и Заповед № 18/16.01.2015 г. на Председателя за ликвидация на материални активи;

Със Заповед № 19/16.01.2015г. на Председателя е определено изплащането на възнагражденията на вещите лица и особените представители по банков път и редът, по който следва да става това, съгласно чл. 4а от Закона за ограничаване плащанията в брой.

Със Заповед № 101/11.03.2015 г. на Председателя е утвърден Индивидуален сметкоплан на Административен съд - Пловдив.

Във връзка с Решение на ВСС по Протокол № 37/25.06.2015 г., с което се прие нова Счетоводна политика за текущата счетоводна отчетност и съставяне на годишните финансови отчети и нов Единен сметкоплан, със Заповед № 351/10.07.2015 г. на Председателя на съда е приета за прилагане Счетоводна политика и Единен сметкоплан за съдебната система за 2015г.

Със Заповед № 366/14.07.2015 г. на Председателя е актуализиран и утвърден правилник за вътрешния трудов ред.

Със Заповед № 526/29.09.2015 г. на Председателя на съда е актуализиран и утвърден Вътрешен правилник за документооборота.

Допълнени са и Вътрешните правила за управление на човешките ресурси, със Заповед № 559/29.10.2015 г. на Председателя и са утвърдени нови Вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност и система на двоен подпис, със Заповед № 571/05.11.2015 г. на Председателя.

С изпълнение на горните мерки, активно се постига подпомагане осъществяването на текущата дейност, вземането на законосъобразни управленски решения и контрол вър­ху процесите в рамките на съда.

През отчетната година, в периода 26.10.2015 г. - 13.11.2015 г., беше извършен одитен ангажимент за даване увереност в Административен съд – Пловдив, в изпълнение на утвърден с решение на ВСС по протокол № 2 от 15.01.2015 г., план за дейността на дирекция „Вътрешен одит“ във ВСС за 2015г. и Заповед № 95-00-326 от 20.10.2015 г. на представляващия ВСС – г-жа Соня Найденова.

Проверките обхванаха периода за финансово-счетоводната информация от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., а за останалите области към момента на извършване на одитния ангажимент.

Изразеното одиторско мнение е, че планирането и разпределението на средствата по бюджетната сметка на съда, са в съответствие с разпоредбите на ЗУДБ, ЗДБ на РБ за 2014 г. и с указанията на ВСС; приходите от дейността се администрират съгласно нормативните изисквания; всички разходи /плащания/ от бюджетната и набирателна сметка се администрират съгласно нормативните изисквания; утвърдените параметри по бюджетната сметка на съда са спазени и е постигнато добро финансово управление и законосъобразно разходване на бюджетните средства ; въведените от ръководството контролни процедури дават разумни гаранции, че дейността на съда се осъществява в съответствие със законодателството, вътрешните актове и договори; контролните механизми в рамките на финансово-счетоводната система са адекватни и ефективни и тя осигурява надеждност и всеобхватност на финансово-счетоводната информация; въведените контролни механизми са осигурили в достатъчна степен законосъобразност на процесите свързани с активите и тяхното опазване; политиките и процедурите по отношение на човешките ресурси са в съответствие с действащите нормативни и вътрешни актове и съдържат ясни критерии за подбор, оценка и повишаване на служителите, осигуряват назначаването на компетентни съдебни служители и насърчават тяхното последващо развитие.

Процесите извършвани в специализираната администрация, които са обхванати по време на одитния ангажимент, са в съответствие с нормативните изисквания и вътрешните актове.

Извършеният преглед и оценка на състоянието на системите за финансово управление и контрол /вътрешен контрол/ в проверяваните процеси, дават основание да се направи извода, че системите са изградени, в съответствие със ЗФУКПС и методическите указания на МФ и са действали достатъчно ефективно през одитирания период.

Със Заповед № 56/12.02.2015 г. на Председателя, беше регламентиран начинът на разпределение на делата от тримата заместник-председатели, съобразно Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата, въведен беше дневник за отсъстващите съдии, период на отсъствие и заместници по доклади, заседания и дежурства.

Бяха преместени група дела по ЗДС и ЗОС от Второ в Първо отделение;

Въз основа на Заповед № 528/30.09.2015 г. на Председателя, считано от 01.10.2015 г. разпределението на делата започна да се извършва посредством Централизираната система за разпределение на делата.

На Общо събрание на съдиите, бе направен анализ на самоотводите ,като със Заповед № 521/25.09.2015 г. на Председателя и въз основа на решение на Общото събрание се въведе Регистър на отводите;

Издадена е Заповед № 69/20.02.2015 г. на Председателя във връзка с правилното статистическо отчитане на индексите по делата, върнати от касационно обжалване, както и Заповед № 72/20.02.2015 г. на Председателя, с която се въведе Регистър на актовете, с които преписката е върната, респективно производството по делото е прекратено и върнато на първоинстанционния съд за поправка на ОФГ, допълване, изменение в частта за разноските или отстраняване на нередовности и администриране на жалбите, съгласно изменение и допълнение на ПАС;

В изпълнение на Решение на ВСС по Протокол № 20/22.04.2015 г. е издадена Заповед № 243/20.05.2015 г. на Председателя за разглеждане и приключване своевременно на делата.

Извършена е инвентаризация на делата, въз основа на Заповед № 10/12.01.2015 г. на Председателя и съобразно изискването на чл. 89, ал.1 и 3 от ПАС.

Извършена е годишна проверка на Регистратура за класифицирана информация, съгласно чл. 133 от ППЗЗКИ и в изпълнение на Заповед № 14/15.01.2015 г. на Председателя.

През отчетната година със Заповед № 72А/20.02.2015 г. на Председателя е утвърден оперативен план за 2015 г.;

Със Заповед № 630/22.12.2014 г. на Председателя, в изпълнение на изискванията регламентирани в Кодекса на труда, е утвърден График за ползване на платен годишен отпуск през 2015 г. от работещите в Административен съд – Пловдив.

Със Заповед № 476/14.10.2013г. на Председателя на съда са актуализирани вътрешните правила, отнасящи се до обработването на лични данни.

От статистическите данни може да се направи извод, че броят на делата, подлежащи на разглеждане пред Административен съд - Пловдив, незначително е намалял спрямо 2014 г., като намаленият брой е основно на касационните дела.

Продължава да е най-голям делът на първоинстанционните дела по ДОПК. След тях се нареждат делата по ЗУТ и ЗКИР. Увеличен е броят на исковите производства по АПК. Трите групи разглеждани дела са с относително най-голяма сложност, поради което и действителната натовареност на съда като цяло не е намаляла. Последната допълнително се увеличава с не малкия брой на разгледаните през отчетната година дела по Изборния кодекс, които поради липсата на достатъчно ясна законодателна регламентация на процесуалните правила, изискваха допълнително и не малко време за разглеждането и решаването им от съдиите-докладчици.

Като цяло, остава високата натовареност на Административен съд - Пловдив, в сравнение с останалите административни съдилища в страната. Съдът е в групата на петте административни съдилища в страната, заедно със София-град, Бургас, Варна и Велико Търново, в които са концентрирани по-голямата част от всички административни дела в страната, от които дела по-голямата част са такива по ДОПК.

За поредна година се налага да се подчертае необходимостта от изготвяне на проект за устойчиви решения за свръхнатоварените органи на съдебната власт и предприемане на съответни действия, с оглед правомощията на Висшия съдебен съвет, както и необходимостта от законодателни промени в ДОПК, така щото, данъчните дела да се разпределят между всички административни съдилища, като подсъдността стане по „постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”. Такава промяна би довела до по-равномерна натовареност в работата на административните съдилища. Подобна реформа би спестила и съдебни разноски за водене на процеса, като разходи за свидетели, експерти и др. Производствата биха приключили и значително по-бързо във времето с оглед призоваването на страните по тях, което ще изисква минимални усилия и време.

Необходимо е също така извършването на спешна промяна в разпоредбата на чл.160, ал.1 ДОПК, относно определяне на поне двумесечен срок, в който съдът да обя­вява решението си с мотивите след заседанието, в което е завършено разглеждане­то на де­ло­то.

На първо място основен мотив за изменение на процесуалния закон в тази насока е същественото завишаване на бройката образувани съдебни производства по жалби срещу ревизионни актове в петте адми­нистративни съдилища, разглеждащи този вид дела. Освен това ясно забележима е тен­денция на увеличаване средния обем на тези дела, като в съдебната фаза на процеса в мно­го от случаите по тях се събират значително количество относими писмени доказателства, изслушват се множество експертизи и свидетели.

В тази връзка следва да се отчита и обстоятелството, че съдът /в този случай в състав само от един съдия/ е инстанция по същество в това производство, поради което безусловно трябва да разре­ши същите въпроси, стоящи и пред органите по приходите, които обаче в ревизионното производство работят в екип.

С оглед на това и при прилагане принципа на съответност, аргумент от извършено предходно изменение на ДОПК /ДВ бр.14 от 2011г./, а именно увеличаването на срока за произнасяне от съответният Директор Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” при Централното управление на НАП, предвиден в разпоредбата на чл.155, ал.1 от ДОПК от 30 дни на 60 дни, разумно би било, да се извърши изменение на правилото, възведено в чл. 160, ал.1 от АПК, като се предвиди двумесечен срок за изготвяне на съдебното решение.

Горните изводи следват обективно фактите, съобразно представените месечни и го­дишни отчети и анализи за дейността на петте админист­ратив­ни съдилища, които раз­глеждат такива дела.

Проблеми с движението и срочното приключване на спорни административни производства възникват и с дела от групата на ЗУТ и ЗКИР. Една от основните причини за това е големият брой заинтересовани страни, които в някои случаи са над 100. Тяхното издирване и призоваване затруднява производството. С оглед разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен да конституира служебно всички лица, за които обжалваният акт е благоприятен или които са засегнати от него. Практиката показва, че тези лица в повечето случаи не вземат активно участие в процеса. Ако едно лице е редовно уведомено за издадения административен акт, който по някакъв начин засяга интересите му, то същото това лице, може и следва да прецени дали да защити интересите си или не в евентуално последващо съдебно производство по обжалване на този акт. В този смисъл е удачна законодателна промяна, съобразно която, съдът служебно да конституира като страни по делата оспорващия и административния орган, а всяко заинтересовано лице да встъпва като страна в процеса по своя инициатива.

От друга страна, в АПК липсва регламентация на много от правилата, свързани със съдебното производство, особено в частта за доказателствата, като се прилагат субсидиарно тези, уредени в ГПК въз основа на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Много от процесуалните правила в ГПК обаче са неприложими в съдебния административен процес. В тази насока, наложително би било да се инициира промяна, при която съдебното производство да бъде детайлно и изрично уредено в АПК, като по този начин, максимално се стесни приложното поле на ГПК.

Удачно би било например в АПК да се предвиди правомощие на административния съд да връща нередовни или недопустими касационни и частни жалби и протести на прокурора, а неговото разпореждане да подлежи на обжалване пред ВАС. По този начин ще се осигури бързина в съдопроизводството и ще се разтовари ВАС.

Поради липсата на изрична уредба съществуват проблеми при искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в случаите, когато оспорването е отхвърлено. Съобразно нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, на насрещната страна следва да се присъди минимално възнаграждение за един адвокат, ако е ползвала такъв. В кодекса не е уредена хипотезата при процесуално представителство от юрисконсулт - дали се дължи или не заплащане на възнаграждение за него от оспорващия. Липсата на регламентация създава затруднение, включително и противоречива практика. Дори и да се приеме, че във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК следва да се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, то тя също не дава отговор на този въпрос, тъй като участници в производството по административни дела са административни органи, които невинаги имат качеството на юридическо лице, а в ГПК се визират само юридически лица. Проблем в тази насока е и размерът на юрисконсултските възнаграждения, които следва да бъдат присъждани.

Възникват проблеми и при назначаването на вещи лица като цяло в административните производства и в частност, особено в производствата по ЗОДОВ, в които ищците са освободени от държавна такса и възнагражденията на експертите следва да са в тежест за бюджета на съдебната власт при липсата на предвидени нарочно за това средства. Така се стига до невъзможност да се изготвят експертизи, което е пречка за изясняване на делата от фактическа страна, което има за последица и необосновано забавяне на производствата. В тази връзка е необходимо предприемането на адекватни законодателни разрешения.

При касационните производства по ЗАНН, продължават да са силно дискусионни редица въп­роси, които периодично се подлагат на обсъждане на общото събрание от съдиите с цел избягване на противоречива съдебна практика.

Важен проблем остава спешната необходимост от реален преглед на същест­ву­ващата система на държавните такси, събирани от Административните съдили­ща, които през отчетния период отново не претърпяха ревизия. По този начин в сферата на административното правосъдие продължи да се прила­га приетият преди повече от 20 години акт – Тарифа №1 към Закона за държавните такси за так­сите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерст­вото на правосъдието, където размерите на събираните от Администра­тивните съдилища такси са всъщност символични, дори в някои хипотези липсват такива /нап­ример дължима държавна такса за частна жалба по административно дело или за разглеж­даните ка­сационни жалби по ЗАНН/. Актуализирането на същите е важен въпрос не само с оглед увеличаване постъп­ленията по бюджетите на отделните органи на съдебната власт, във връзка с тяхната издръжка /при наличното “замразяване” на растежа на отпуснатите от бюджета кредити/, но и с оглед обек­тивното възмездяване на разходвания материален ресурс при правораздаването по вся­ко едно съдебно производство.

Разбира се, продължавам да поддържам разбирането, че при необходимата ревизия на въпроса с държавните такси, следва да се подходи балансирано, като не се накърнява принципа на достъпност на правосъдието и се държи сметка за факта, че от едната страна в съдебните производства е винаги Държавата в лицето на съответния административен орган.
В заключение, необходимо е да се припомни, че от самото формиране на Съда се наблюдава тен­денция на едно непрекъснато нарастване на броя на делата, представ­ляващи “факти­чес­ка и правна сложност”. В последната група се включват преди всичко образуваните по реда на ДОПК производства по обжалване на ревизионни актове на физически и юридически лица, които са на практика най-трудоемки /по все по-голяма част от постъпващите жалби админист­ративната преписка съдържа обем повече от 10 тома до над 50-60 тома, което ще рече няколко хиляди страници, основно счетоводни документи/. Така през последната отчетна година в съда бяха образувани общо 758 дела по ДОПК и ЗМ, като са били на разглеждане общо 1 515 дела от тази група, което е почти 44 % от всички първоинстанциони дела, образувани в Съда за същия период, които освен труд­на правна страна имат и фактическа слож­ност с оглед посочения им възприеман вече като “нормален” техен обем.

Това каза се, доведе в края на отчетния период до едно забавяне при постано­вяване на съдеб­ните актове по някои от делата от тази отчетна група.

Трябва да се отбележи, че наличието на просрочени дела се дължи и на големия обем дела за разглеждане, изключителната натовареност на съдиите, значителния брой първоинстанционни дела и дела, характеризиращи се с фактическа и правна сложност. От друга страна, в част от производствата са предвидени изключително кратки срокове за разглеждане (ИК, ЗОП, ЗДС и др. ), което понякога води до прекомерно натоварване на графика на съдиите и съответно до известно забавяне на останалите дела.

При сравнителен анализ, с оглед натовареността на всички административ­ни съди­лища през годините, категорично се налага извода, че Администра­тивен съд - Пловдив е бил и понастоящем попада в групата на съдилищата с “висока нато­вареност”, като критерий за това са брой дела над 20 на съдия за месец.

Все в тази насока, трябва да се добави, че голямата част от адми­нистративните съдилища в страната са със значително по-ниска натовареност от Административен съд - Пловдив, при това без да се отчитат фактори като “правна и факти­ческа сложност” на образуваните и раз­глеждани от конкретния съд дела. Актуалността на проблема се поддържа и от официално публикуваните статисти­чески данни за първото полугодие на 2013 г. в сайта на ВСС, според които според крите­риите: “натовареността по щат” и “действителна натоваре­ност”, Административен съд - Пловдив продължава неизменно да е в челната четворка.

Същевременно, дори най – повърхностен поглед върху натовареността на съдилищата в страна показва, че колегите от съдилищата в системата на административното правораздаване са с осезаемо по-висока натовареност в сравнение с общите съдилища. Така например, сравнена с натовареността на съдиите от Окръжен съд Пловдив, реалната натовареност на съдиите от Административен съд - Пловдив е повече от два пъти по-висока, а също така е в пъти по-висока и от натовареността в по-голямата част от общите съдилища в страната. Важен показател за натовареността на съдиите, който не личи от статистическите данни, е факта, че през отчетният период всеки съдия от Административен съд - Пловдив е приключвал със съдебно решение над 15 дела месечно.

Изложеното обосновава категоричния извод, че въпреки увеличението в щата през отчетния период, което увеличение практически ще има последици едва през следващия отчетен период, при това ако се запази, а не се увеличи броят на образуваните дела, наличният щат от 22 съдии все още не може да поеме адекватно обема от дела, особено що се отнася до производствата по обжалване на реви­зион­ните актове по ДОПК, за да могат и тези дела да се разглеждат в един ра­зу­мен срок, като приключват с акт по същество на спора в законоустановения едномесечен срок.

Обнадеждаващ в тази насока е фактът, че Постоянната Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на ВСС продължава активно да работи по преразпределянето и оптимизирането на щатовете в органите на съдебната власт.

Изложеното до тук обосновава и искането ми за бъдещо ефективно уве­личаване ща­та за “съдии” в Административен съд - Пловдив, който е подгот­вен материално и технически да приеме тези евен­туални нови щатни бройки.

Съдът разполага с нова, модерна сграда, открита през 2012 г., напълно оборудвана и пригодена за нормална работа на поне 25 съдии и съответния брой служители от специа­лизираната администрация.