Техническо оборудване – компютри, мрежи, програмни продукти

През отчетната година в съда продължи да се използва като програма за управление на съдебните дела – САС ”Съдебно деловодство” на “Информационно обслужване” АД – клон Варна с включен нов модул за подготовка и публикуване на съдебни актове в ЦУБИПСА и антивирусна програма, които бяха съществено променени /усъвършенст­вани/ с оглед препоръките изготвени от работна група, включваща съдии и съдебни слу­жи­тели.

През 2014г. се преустанови използването на правно – информацион­ната система “Апис” в ней­ния мрежови вариант, като същата се замени с уеб-базираната “Лакорда” при условията на двугодишен договор с по-изгодни ценови условия.

Отделно от това, продължи използването на закупения в предходен период про­грамен продукт за архиви­ране на дела “Acronis”.

Всички програмни продукти, които се ползват от Административен съд Пловдив, са лицензирани.

В счетоводството продължава да се работи с програмен продукт “Работна заплата, набирателна сметка и бюджетна сметка” на ЕТ”Д.Т.Комерс – Димитър Димитров”, а раз­плащанията на съда се извършват чрез централизираната система „Себра”.

През 2014 година в счетоводството продължи да се използва счетоводния софтуер “Конто 66”, предоставен от ВСС.

През отчетната година бе поддържана интернет страницата на съда, където про­дъл­жи публикуването на пълните съдебни актове по отделните дела, което се извършва в срок от 24-часа от постановяването им. Страницата съдър­жа възможност за лесно намиране на търсените данни и мно­го друга подробна допълнителна информация, както за специализираната аудито­рия /адво­ка­ти и журналисти/, така и за гражданите и юридическите лица.

Въпреки, че наличната техника към настоящия момент задоволява нуждите на съда, следва да се отбележи, че част от същата се използва от самото му основаване, поради което е амортизирана и/или “морално остаряла” и се налага нуждата от периодичната й подмяна. В същото време един принтер е в неработещо състояние, поради амортизирането му при тежкото ниво на експлоатация в секретарска стая (9 човека в мрежа с интензивен печат), всички принтери от същия тип се нуждаят от основен ремонт, поради изтичане на експлоатационния им живот, налице са и други проблеми със съществуващата техника.

В тази връзка през отчетния период бе изпълнена поставената в предходния отчет задача: закупуването на поне едно мултифункционално устройство от среден клас - Xerox Work Centre 5325/за нуждите на адвокатската стая/, като по този начин се намали прекомерното натоварване на използвания до момента Xerox Work Centre 5225.

За следващия период остава изпълнение на задачата – да се подменят поетапно акумулаторите на съответните UPS, като се започне от най – належащите работни места.

V. Общи изводи. Препоръки и контрол

През отчетната 2014г. се продължи политиката на надграждане и усъвър­шенст­ване на цялостният процес на дейността на съда с цел създаване на гаранции за ефективен и бърз правораздавателен процес.

Въведените от ръководството на Административен съд – Пловдив правила и мерки са насочени към надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната информация, а също така и преследваните от ЗСФУСКПС – ико­номичност, ефективност и ефикасност на дейностите и опазване на активите и инфор­мацията.

Със Заповед № 632/22.12.2014 г. и Заповед № 228А/04.06.2014 г. е допълнена и променена Счетоводната политика на Административен съд – Пловдив, включително Раздел VІ „Стоково-материални запаси“ и Раздел ХІІ „Отчитане на задбалансовите активи и пасиви“.

Със Заповед № 157/25.04.2014 г. са въведени допълнителни правила за спазване на ЗЗЛД и Инструкция за защита на личните данни на физическите лица при изпращане на съобщения по чл. 218 ЗУТ за обнародване в Държавен вестник.

Утвърден е Оперативен план за 2014 г. със Заповед № 85/18.03.2014 г.

Въведено със Заповед № 103/27.03.2014г. е изискване за присъединяване на протоколи от съдебните заседания в деловодната програма, с цел попълване електронната папка на делата, с изключение на делата с класифицирана информация;

Със Заповед № 94/24.03.2014 г. са утвърдени Правила за управление на човешките ресурси;

Във връзка с Указания за изпълнение на бюджета за 2014 г. са въведени лимити за транспортни разходи, телефонни разходи, за оптимизиране разходите за копирните устройства и за изразходване на ел. енергия

Продължава да се извършва стриктен контрол по изпълнението на Заповед №58/01.02.2011г. на Председателя на Съда, с която са утвърдени актуализирани Вътрешни правила за случайно разпределение на делата в съда, които в голяма степен са съответни на приетата в края на отчетната година Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014г. В изпълнение на последната, непосредствено преди края на 2014г. се предприеха действия по изготвяне на нови по-пълни и изцяло съответни на методиката вътрешни правила.

Със Заповед № 577/04.12.2014 г. , е извършена пълна инвентаризация на материалните и нематериалните дълготрайни активи, материалните запаси, паричните средства в касата и по банковите сметки и разчетите по баланса на Административен съд – Пловдив, както и на задбалансовите активи и пасиви към 31.12.2014 г.

Със Заповед №630/22.12.2014г., в изпълнение на изискванията регламен­тирани в Кодекса на труда, е утвърден График за ползване на платен годишен отпуск през 2015г. от работещите в Административен съд – Пловдив.

Със Заповед № 459/23.09.2014 г. всички съдии са включени в емпирично изследване във връзка с натовареността, чрез попълване на анкетни карти;

Продължава изпълнението на редица въведени с вътрешни актове на Административен съд – Пловдив контролни дей­ности, както следва: предварителен контрол за законосъобразност на разходите, който подлежи на актуализация; ограничаване на разходите за телефонни разговори, за гориво на служебни автомобили и разходи за канцеларски материали, изплащане и отчитане на ежемесечни суми за пътни разходи на призовкари, ред за извършване на копирни услуги по административни дела, отговорници и отчитане на държавна такса по ксерокопирането, съгласно Тарифа №1 към ЗДТ; процедури за разрешаване, одобряване и оторизиране; раз­деляне на отговорностите, осчетоводяване и контрол; система за двоен подпис; про­цедури за достъп до активите и информацията; процедури за пълно, вярно, точно и свое­временно осчетоводяване на всички операции; докладване и проверка на дейностите – оцен­ка на ефикасността и ефективността на операциите; процедури за наблюдение; анти­корупционни процедури; процеду­ри по документиране, архивиране и съхраняване на информацията; контролни дейности, свързани с информационните технологии; правила за управление на човешките ресурси.

С изпълнение на горните мерки, активно се постига подпомагане осъщест­вяването на текущата дейност, вземането на законосъобразни управ­ленски решения и контрол вър­ху процесите в рамките на съда.

Обучението и квалификацията на съдиите и служителите в съдилищата е основен фактор за подобряване на дейността им. Реалното развитие на посочената дейност се очаква през следващия отчетен период, като тук се има предвид не само обучението по програми на НИП – София, а и по редица други проекти и програми, включително и на неправителствени организации, а също така и по линия на “Асоциа­ция­та на българските административни съдии”, чиито членове са 18 от всичките 20 съдии от Съда.

Изключително важно за Съда през отчетния период беше продължилото международно сътрудничество с Главния административен съд – Кобленц, Германия. През месец юли 2014г. бе проведен семинар в гр.Кобленц с участието на Председателят на съда Георги Петров, двама от заместник –председателите Мария Златанова и Дичо Дичев и съдия Александър Митрев. Бяха изслушани лекции и проведени множество срещи на теми свързани с организацията на работата на съдиите в административния съд в Германия, натовареността, сроковете за изготвяне на съдебни актове, „Електронно правосъдие /E-Justice“/,електронно дело- особено актуална за нас тема,с оглед предстоящата електронизация на административното правораздаване в България. Осъществи се ползотворна и много полезна среща в съда в гр.Трир, разглеждащ специализирано дела с бежанци, също актуална за страната тема. Организирано беше и посещение в Съда на Европейския съюз в Люксембург, където бяха проведени срещи със съдия г-н Александър Арабаджиев и генералния адвокат г-жа Юлиане Кокот.

Необходимо е обаче, да се посочат някои от проблемните зони в законодателство, което се прилага по различните дела на производство в Съда.

Каза се, наличието на съдебни актове, постановени след изтичане на установения за това срок, се дължи на големия обем дела за разглеждане, изключителната натовареност на съдиите, значителния брой първоинстан­ционни дела и дела, характеризиращи се с фактическа и правна сложност. В част от производствата са предвидени изключително кратки срокове за разглеждане (ЗОП, ЗДС и др. ), което понякога води до прекомерно натоварване на графика на съдиите и съответно до известно забавяне, при разглеждането на останалите дела.

Проблем за срочното разглеждане и приключването на делата, особено на тези по ЗУТ и ЗКИР е големият брой заинтересовани страни, които в някои случаи са над 100. Осигуряване на тяхното редовно призоваване по делото, значително затруднява производството. С оглед разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен да конституира служебно всички лица, за които обжалваният акт е благоприятен или които са засегнати от него. Същевременно, в по-честите случаи, тези лица не вземат активно участие в процеса. Ако едно лице е редовно уведомено за издадения административен акт, който по някакъв начин засяга интересите му, то може и следва да прецени дали да защити интересите си или не. В този смисъл, de lege ferenda, би било по -добре съдът служебно да конституира като страни по делата оспорващият и административния орган, а всяко заинтересовано лице да встъпва като страна в процеса по своя инициатива.

Неотложно необходимо е да бъдат извършени необходимите промени в процесуалните правила, уреждащи производствата по делата с предмет – валидността и законосъобразността на ревизионни актове. Тези производства са най – сложните, както от фактическа страна, така и като правна проблема­тика,не само в сравнение с останалите съдебни административни производства, но и в сравнение с производствата които се развиват пред общите граждански съдилища.

Изключителната трудоемкост на тези производства се обуславя от различни фактори. Достатъчно е да се отбележат някои от тях :

На първо място, разглеждането на подобен тип дела налага необходи­мостта, съдиите да са запознати със счетоводната материя, която сама по себе си е достатъчно обемна и сложна. Казано с други думи, разглеждането на този тип дела, изисква чисто счетоводни познания, които се придобиват разбира се, с цената на много време и усилия.

На следващо място, именно в сферата на данъчните и митнически производства, най- напред и най-бързо се наложи необходимостта от пряко приложение на европейското право и съответно на практиката на европейските съдилища.

Не на последно място, трябва да се отбележи значителния обем доказателства, съдържащи се по данъчните дела. Твърди често, на производст­во пред административните съдилища са дела, документите по които обемат 10, 20, 30, а понякога и повече тома. Става реч за десетки хиляди страници писмени документи, много често съставени на чужд език /разбира се при съответно представения по делото превод/. Простото прочитане на тези документи, само по себе си отнема твърде значително време и усилия. Отделен е въпроса с обработката на данните които носят тези документи, издирването на приложимото право и в крайна сметка, разрешаването на правния спор по същество. Ето защо, твърде често съдебните актове по данъчни дела са в размер на 10, 20 или 30 и повече страници.

Крайният резултат само от посочените до тук особености е обективната невъзможност, съдиите да изготвят съдебните актове в предвидения от процесуалния закон срок. Натоварването на съдиите, които разглеждат подо­бен род дела е в пъти повече от колегите които не разглеждат данъчни дела.

Следва също така да се отбележи, че е налице тенденция за увеличение на броя дела, които имат за предмет, ревизионни актове издадени по отношение на физически лица за задължения по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ. Тези дела също се отличават с голям обем, фактическа и правна сложност.

От друга страна, както се посочи, жалбоподатели са физически лица, които за разглеждане на делото в открито заседание, пристигат от всички краища на България в петте административни съдилища,които разглеждат подобна категория дела.

Така посочените обстоятелства затрудняват не само работата на съда, но също така и възможността за гражданите да бъде осигурена, своевременна и адекватна защита на правата. При това положение, единствената възможност за осигуряване на нормалното, т.е. своевременно и адекватно правораздаване по данъчни дела е всички административни съдилища да разглеждат този тип дела. Това ще изравни натовареността в работата на административните съдии като цяло. Естествено, много по важно в случая ще е обстоятелството, че на гражданите ще бъде осигурен твърде по улеснен и удобен път до търсената съдебна защита на техните права и законно установени интереси, която ще имат възможност да получат в съответния административен съд по место­жителство или по седалище на юридическото лице.

Както се посочи, необходима е също така, промяна в разпоредбата на чл.160, ал.1 ДОПК, относно определяне на поне двумесечен срок, в който съдът да обя­вява решението си с мотивите след заседанието, в което е завършено разглеждане­то на де­ло­то.

Основен мотив за изменение на процесуалния закон в тази насока е на първо място, същественото завишаване на бройката образувани съдебни производства по жалби срещу ревизионни актове в петте адми­нистративни съдилища, разглеждащи този вид дела. Освен това ясно забележима е тенденция на увеличаване средния обем на тези дела, като в съдебната фаза на процеса в мно­го от случаите по тях се събират значително количество относими писмени доказателства, изслушват се множество експертизи. Следва в тази връзка да се отчита и обстоятелството, че съдът /в този случай в състав само от един съдия/ е инстанция по същество в това производство, поради което следва да разре­ши същите въпроси, стоящи и пред органите по приходите, които обаче в ревизионното производство работят в екип. С оглед на това и при прилагане принципа на съответност, аргумент от извършено предходно изменение на ДОПК ( ДВ бр.14 от 2011г.), а именно увеличаването на срока за произнасяне от съответният Директор Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП, предвиден в разпоредбата на чл.155, ал.1 от ДОПК от 30 дни на 60 дни, разумно би било, да се извърши изменение на правилото, възведено в чл. 160, ал.1 от АПК, като се предвиди, поне двумесечен срок за изготвяне на съдебното решение.

Предприемането на законодателна интервенция в процесуалния закон в обсъжданите до тук насоки, би разтоварило в значителна степен работата по делата на производство пред Административен съд Пловдив. Това пък, би изключило необходимостта от съществено увеличение на щата от магистрати и служители в съда, макар и да не би довело до окончателно и трайно разрешаване на въпроса с невъзможната натовареност от работа в съда.

Разрешаването на този проблем, налага освен предприемането на въпросните промени в процесуалния закон, още попълване на всички налични 20 щата с магистрати и предоставяне на още четири броя щатове за съдебни помощници, като по този начин при наличните в момента трима съдебни помощници, за всеки един от тройните състави /които при попълване на щатната численост от магистрати ще са 7/ ще бъде осигурен по един съдебен помощник. Това разрешение е оптимално между екстензивния и интензивния начини на преодоляване на проблема със свръхнатовареността в работата на съда.

Все в тази насока, друг важен проблем е спешната необходимост от реален преглед на същест­ву­ващата система на държавните такси, събирани от Административните съдили­ща.

В сферата на административното правосъдие, продължава да се прила­га приетият преди повече от 20 години акт – Тарифа №1 към Закона за държавните такси за так­сите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерст­вото на правосъдието, където размерите на събираните от Администра­тивните съдилища такси са всъщност символични, дори по някои пунктове липсват такива /нап­ример дължима държавна такса за частна жалба по административно дело или за разглеж­даните ка­сационни жалби по ЗАНН/.

Актуализирането на същите е важен въпрос не само с оглед увеличаване постъп­ленията по бюджетите на отделните органи на съдебната власт, относно тяхната издръжка, но и с оглед обек­тивното възмездяване на разходвания материален ресурс при правораздаването по вся­ко едно съдебно производст­во.

Разбира се, при необходимата ревизия на въпроса с държавните такси следва да се подходи балансирано, като не се накърнява принципа на достъпност на правосъдието и се държи сметка за факта, че от едната страна в съдебните производства е винаги Държавата в лицето на съответния администра­тивен орган.

Липсва логика обаче, по данъчни дела с материален интерес, равно­значен на милиони лева, писмените доказателства по които обемат 20, 30 и повече тома, да се заплаща такса от 10.00лв. за физическо лице и 50.00лв. за юридическо лице и едноличен търговец.

Разумно в тази насока би било, по административни дела да се въведат - пряка такса за споровете с неоценяем интерес и пропорционална такса за делата с определен материален интерес. Последиците от това ще се проявят, включително в намаляването на образуваните дела, при които липсва действителен правен интерес от търсенето на съдебна защита.

Съществена последица от въвеждането на адекватни съдебни такси ще се отрази и във възможността, да заработи възведения за пръв път в чл. 178 от АПК, институт на “споразумение пред съда”. Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че адекватната съдебна такса, която следва да е дължима, както от гражданите, така и от административния орган и възможността при постигнато споразумение, част от нея да бъде възстановявана на страната, несъмнено би стимулирало страните към постигане на доброволно /по споразумение/, разрешаване на правния спор и явно би облекчило в значителна степен работата на съда. Не трябва да се забравя, че и най-лошото споразумение е по-хубаво от най-доброто съдебно решение, защото то туря край на спора по взаимно съгласие на страните, а не посредством наложено им със силата на държавната принуда съдебно решение.