Г общински план за развитие на община созопол
Развитие на социалната сфера и човешките ресурси
Изтегляне 3.44 Mb.
|
Развитие на социалната сфера и човешките ресурси
На територията на малките общини от област Бургас се наблюдава стабилна тенденция за намаляване на населението. Изключения от основната тенденция са повечето черноморски общини, в които се наблюдава ръст, най-вече дължащ се на механичния прираст и стабилизация на населението. Населението на община Созопол намалява значително между 1985 и 2011 г., но от 2012 г. отново се отчита макар и минимален ръст. фигура 12. Население в по-малките черноморски общини на Бургаска област (2009–2013) 
Източник: НСИ Постоянното население на община Созопол наброява 12 634 души, което представлява 3 % от общото население на Бургаска област. Созопол е сред общините със силно променлив брой на пребиваващите, свързан със сезонността и мащабите на морския туризъм. Това оказва значително влияние върху потребностите за развитие на социалната и техническата инфраструктура. В демографското развитие на община Созопол се четат три основни периода - нарастване до средата на миналия век, плавно намаление за периода 1956-2001 г. и по-осезаемо намаляване в периода между двете последни преброявания (между 2001 и 2011 г. населението на общината е намаляло с 11,7%, което е по-високо от средните стойности за страната). фигура 13. Население в градовете и селата в община Созопол към 2013 г. 
Източник: НСИ Половината от жителите на общината (50%) обитават двата града – Созопол и Черноморец, като в общинския център е съсредоточена 1/3 от цялото население. Естественото движение е един от основните фактори за динамиката и възрастовата структура на населението. В периода между 2004 и 2012 г. са се раждали между 113 и 162 деца годишно, като най-висока е била раждаемостта през 2008 и 2009 г., след което отново спада.
Коефициентът на раждаемост се движи около средните стойности за страната, като през 2012 г. е 9,5 ‰. Смъртността е със значително по-високи стойности през разглеждания период (между 200 и 249 души годишно), като най-високи са стойностите между 2006 и 2009 г., след което отново спадат. Коефициентът на смъртност устойчиво се задържа над средния за страната, като за 2012 г. е 16.7‰. Естественият прираст е отрицателен, със значително по-големи отрицателни стойности в сравнение със средните за областта и по-високи от средните за страната.
Източник: НСИ Проследеният механичен прираст е изключително нестабилен. По данни на НСИ, между 2008 и 2012 г., той е бил положителен, като варира между 4,5‰ и 110‰. Данните от текущата статистика, обаче, драстично се разминават с данните от преброяването на населението от 2011 г., което показва сериозни слабости в методологията при определяне на миграционните потоци. По тази причина посочените данни не могат да бъдат взимани под внимание при анализа на социаликономическото състояние на общината. Данните за средния брой на членовете на едно домакинство в общината показват стойности много близки до средните за област Бургас и близки, но малко по-високи от средните за страната.
Източник: НСИ В общината, подобно на тенденцията в област Бургас и в България като цяло, преобладават домакинствата без деца, които в процентно изражение са малко повече от тези в областта и малко по-малко от средните за страната. Точно обратното, домакинствата с едно дете, като процентно изражение са повече от същите за страната, но по-малко от тези за областта, докато домакинствата с три и повече деца показват еднакви нива в община Созопол и областта, но са повече от средните за страната. Това е предпоставка за по-слабо развитие на процесите за застаряване на населението на територията на общината, сравнено със средните темпове за България.
От общия брой на населението на община Созопол 6249 души са мъже, а 6385 - жени, т.е. мъжете представляват приблизително 49% от общото население, а жените – 51%. В сравнение с предишни години половата структура се запазва. По отношение на половите характеристики на населението, като негативен фактор може да се отбележи по-слабата икономическа активност и значително по-слабата заетост на жените на територията на общината. Възрастовата структура на населението към момента все още е относително стабилна, но с ясна тенденция към сериозно влошаване. В общината преобладават жителите на възраст между 35 и 44 години, но много сериозен е делът на населението на 70 и повече години и между 60 и 64 г. Отнесена към делът на лицата между 15 и 19 г., тази група е 1,4 пъти по-голяма, което предполага значително свиване на ресурсите, с които разполага пазарът на работна ръка в близките няколко години. фигура 16. Възрастови групи в община Созопол към 01.02.2011 г. 
Източник: НСИ Сравнена с тази на областта и района, възрастовата структура на населението на община Созопол е по-неблагоприятна. В сравнение със средните стойности за страната, позитивна характеристика е по-големият дял население в общината в под трудоспособна възраст, но негатив е по-малкият дял жители в трудоспособна възраст. За периода 2001-2011 г. се очертават следните тенденции:
фигура 17 Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. 
Източник: НСИ Съотношението между трите основни възрастови групи (под, в и над трудоспособна възраст) за община Созопол е съответно 3:12:5. Делът на младите е 1,67 пъти по-нисък от този на възрастните хора. По отношение на различията на територията на общината между възрастовата структура в градовете и селата, прави впечатление, че в селата делът на хората в трудоспособна възраст е значително по-нисък от този в двата града. За сметка на това, селата имат по-висок относителен дял деца, но също така и повече жители в над трудоспособна възраст. Основна качествена характеристика на населението е образователното му равнище. За периода между последните две преброявания е регистрирано абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование (тенденция, валидна и за областно и национално ниво). През 2011 г., над 50% от жителите на общината на възраст над 7 години са с високо образователно равнище, което остава по-ниско от средните стойности за страната. Същевременно едва 12% от населението на общината е с висше и полувисше образование. фигура 18. Възрастова структура в градовете и селата в община Созопол към м. февруари 2011 г. 
Притеснителна тенденция, която се забелязва е високото ниво на миграция на населението с по-високо образователно равнище, което напуска общината и търси реализация в по-големите градове в страната. Едновременно с това, сериозни проблеми в развитието на местната икономика предизвиква факта, че много малка част от работещите в туризма, селското стопанство и рибарството имат специализирана подготовка. Това е фактор, сериозно ограничаващ производителността на местните предприятия. Важно е да се отбележи също, че подобно на ситуацията в страната, образователното равнище в градовете е значително по-високо от това в селата. фигура 19. Образователно равнище на населението в община Созопол към м. февруари 2011 г. 
Етническият състав на населението, подобно на този в областта и в цялата страна е хетерогенен. Относително по-малък е делът на самоопределилите се като принадлежащи към българската етническа група – 79 % българи, както и този на принадлежащите към турската етническа група – едва 5 %. За сметка на това относително по-висок е делът на самоопределящите се като роми – около 15 %, което е почти три пъти над средните стойности за страната. фигура 20. Етнически състав на населението към м. февруари 2011 г. 
Източник: НСИ Изключително показателно за степента на социалната изолация на етническите малцинства е сравнението между образователното равнище на отделните етнически групи. Почти 60% от определилите се като принадлежащи към българската етническа група имат висока степен на образование, като 15 % от тях притежават висше такова. Същевременно сред представителите на турската и ромската етнически групи няма граждани с висше образование, а само 25 % от жителите принадлежащи към турската и едва 5 % от тези принадлежащи към ромската етнически групи имат средно образование. фигура 21 Образователно равнище по етнически групи 
Източник: НСИ За разлика от етническия състав, вероизповеданието на жителите на общината показва значително по-хомогенни характеристики от средните за България. Източноправославните жители на общината са почти 86 % (средно за страната 76 %), докато втората по значимост религиозна общност – мюсюлманската съставлява едва 3 % от местното население (средно за България – над 10 %), а трета, протестантската – под 2%. Каталог: attachments -> article article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012 article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година Изтегляне 3.44 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||
