Г общински план за развитие на община созопол
Изтегляне 3.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Строителство
- Аграрен сектор
ПромишленостПромишлеността е традиционно слабо представена в община Созопол. През последното десетилетие се забелязва увеличаване на количествените показатели, което се дължи на стабилизираните и разширяващи се позиции на преработващата промишленост. Необходимо е да се предприемат мерки за стимулиране на местното производство с цел превръщането му в развит отрасъл на местната икономика. Това не е самоцел, а стратегическа потребност от балансиране на икономическата структура на общината, от внасяне на липсващ елемент за нейната устойчивост и привлекателност. Добивната промишленост е представена от ДОО "Черноморец" (гр. Черноморец) - произвежда мраморни, гранитни и керамични изделия за строителството. Лесно реализира продукцията си в активните строителни пазари по крайбрежието, в т.ч. и борсовия пазар в Бургас. Преработващата промишленост е представена от производство на хранителни продукти (главно рибо-преработка) и производство на дървен материал и изделия от него. През последните години се отбелязва спад в промишления риболов и преработката на рибни продукти11, но едновременно с това и развитие на аквакултурите. За производството на дървен материал липсват конкретни данни, освен броя на наетите, който е почти 50% от тези в преработващата промишленост. Потенциал за увеличаване и разнообразяване на възможностите за заетост в общината е развитието на производства, които съчетават ново технологично равнище и оползотворяват местните ресурси. Такава роля би изиграл изграждането на малък Индустриален парк в с. Зидарово за привличане на инвестиции в мощности за преработка на земеделска продукция от района. Това би означавало създаване на повече възможности и намаляване на рисковете пред местната икономика.
Строителният сектор е един от структуроопределящите за икономическия комплекс на общината до 2010 г. Въпреки настъпилия период на известно инвестиционно затишие в резултат от икономическата криза и до момента на територията на общината продължават да се реализират инвестиции, които са били започнали в предходните години. Изключително показателен за значимостта на отрасъла е обемът на въведените в експлоатация жилища и жилищни сгради в периода 2010 - 2012 г. таблица 3. Основни характеристики на жилищния фонд и въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в община Созопол
Източник: НСИ Както е видно от представените данни, секторът вече постепенно намалява дела и значението си за местната икономика, което води след себе си и структурни промени в заетостта. Навременното пълноценно развитие на други сектори от икономиката на общината, би компенсирало известен спад в строителната продукция и би дало нови възможности за заетост и преквалификация на някои от заетите в строителството. Селското стопанство е било добре развито до началото на прехода, но сега е загубило голяма част от позициите и структурното си значение за икономиката на общината. Независимо от водните дефицити и засушаванията, природният комплекс е благоприятен за развитието на балансиран и ефективен аграрен сектор. В действителност, растениевъдството е моно-профилно а животновъдството - слабо и натурализирано. Въпреки тенденцията от последните години за уедряване (комасация) на част от поземления фонд и оползотворяване на една значителна част от поземления ресурс, все още голяма част от земеделските земи пустеят, трайните насаждения (с изключение на лозята) са почти изоставени, а хидромелиоративните съоръжения са разрушени.
Земеделската земя е основно частна собственост и се стопанисва от арендатори, земеделски кооперации и частни стопани. Основна култура е пшеницата, следвана от слънчоглед и ечемик. Фуражните култури са с незначителни площи. Добивите са около средните за съответните култури, стабилни и с добро качество. Преобладаващото производство е върху окрупнени площи, с добра агрикултура, но сравнително стар машинен парк. Пшеницата от района е утвърден търговски продукт с добра реализация. Трайните насаждения са представени предимно от лозя и малко овощни градини. Лозовите насаждения са концентрирани в землищата на селата Габър, Зидарово, Крушевец, Присад, Равадиново и Черноморец. Овощни градини са останали само в землището на с. Зидарово (130 дка) и то предимно амортизирани. Разширяването на площите с трайни насаждения е възможно и необходимо. Производството от зеленчуци остава далеч под местния потенциал и потребности, особено в туристическия сезон. Съхранената природна среда в района и гарантираният пазар (от туристическото присъствие) са чудесни предпоставки за развитие и на биологично земеделие (при възстановени възможностите за напояване на земите).
На територията на Созополска община има изградени напоителни системи, включващи язовири, водохващания, канали, водопроводи, помпени станции. Трудно е да се направи цялостна оценка на сегашното им състояние, но важен е фактът, че част от съоръженията не се стопанисват и използват отдавна. Язовирите са в относително добро състояние и се стопанисват и поддържат от Общината. Поливното земеделие е една от решаващите предпоставки за изграждане на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор. Поливните съоръжения и площи в общината би трябвало да се възстановят. Допълнителен мотив е създаването на шанс за устройването на "туристически чифлици" (навлизащ продукт в туристическото предлагане) и развитието на биологично земеделие (вкл. като част от туристическа анимация).
Животновъдството е дребно, съсредоточено в частния сектор и полу-натурализирано. Традиционни за общината са говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. В момента броят на отглежданите животни и производството на животинска продукция са намалели многократно в сравнение с годините преди прехода. Говедовъдството се развива изцяло в дребни (с 1-3 крави) и няколко средни ферми (5-10 крави). Подобни са и характеристиките в отглеждането на останалите животни (овце, кози, прасета, птици). Те допълват фонда на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти при пазарно-ориентирана продукция е стагниращ фактор за разширяване и специализация на тези стопанства. Пчеларството също е застъпено и носи характеристиките на описаните по-горе производства - дребно, полу-натурално. Независимо от увеличаването на пчелните семейства, отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелни продукти12, затруднява контрола върху качеството и пазарната им реализация. Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Продукцията се затваря в кръговете на натуралната микроикономика. На този фон, основният извод е, че конкурентоспособността на аграрния сектор е ниска. Без целеви субсидии, фермерите не могат да постигнат себестойност, кореспондираща на изкупните цени на преработвателите. Последните носят риска на пазарната реализация и конкуренция. Те са ориентирът и корективът за производителите на суровини. Нереализирани резерви за повишаване на ефективността на сектора са научното обслужване, породния състав, агро-технологиите и агро-мениджмънта. Научното обслужване на аграрния сектор е незадоволително. На територията на общината няма изградено научно звено. Секторът не разполага с мрежа от продуктови организации, защитаващи интересите на производителите. Изхождайки от сравнително ниската технологична съоръженост, сериозното изоставане от критериите за ефективност (налагани от преработвателите и пазарите), както и комплексните изисквания за качество на ЕС, укрепването на организациите на производителите се превръща в един от решаващите фактори за конкурентоспособността им в новите условия.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||