Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- как може да обича Бога, Когото не е видял
| КОЛКО ЛЮБОВ ДЪЛЖИТЕ Ако някой каже „Обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец. Защото този, който не обича своя брат, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не е видял? (1 Йоан 4:20) Веднъж един учител задал на своите ученици следния въпрос – Защо хората викат, когато се карат – Защото загубват спокойствието си – предположил един ученик. – Но защо трябва да се вика, след като другият човек стои близо до теб – пак попитал учителят. – Не трябвали да говориш тихо Защо ти е да викаш Учениците предлагали всеки свой отговорно нито един от тях не удовлетворил учителя. Накрая той обяснил – Когато хората са недоволни един от други се карат, тогава и сърцата им се отдалечават едно от друго. За да скъсят това разстояние и за да могат да се чуват, налага се те да викат. И колкото повече се сърдят, толкова по-силно крещят. – А какво става, когато хората са влюбени – продължил учителят. – Тогава те не викат, напротив – говорят тихо. Защото сърцата им са едно до друго и разстоянието помежду име съвсем малко. – А когато се заобичат още по-силно, какво става Тогава е достатъчно само да шепнат, защото любовта ги сближава още повече. Накрая дори не е нужно да говорят. Само се гледат един други се разбират без думи. Това е силата на любовта. Затова – заключил учителят – не позволявайте на вашите сърца да се отдалечават едно от друго, нито произнасяйте думи, които още повече ще увеличат разстоянието помежду ви. Защото може 76 да дойде ден, когато това разстояние може да стане толкова голямо, чеда не успеете да намерите пътя обратно. Преданието разказва, че когато св. апостоли евангелист Йоан Богослов, така нареченият апостол на любовта, достигнал преклонна възрасти не можел вече да наставлява и поучава, той повтарял на учениците си само думите Деца, обичайте се един други. Когато те го попитали защо толкова често повтаря тези думи, той отговорил Който изпълни Заповедта за любовта, той е изпълнил всички заповеди. Чудя се как ли е реагирал светият апостол горена небето, когато е чул новината, че Световната Здравна организация е записала любовта в регистъра на заболяванията под номер Р 63.9. Любовта, стана ясно, бе дефинирана като болести бе причислена към психичните разстройства в графа Разстройство на навиците и влеченията. Тя зае място в списъка на Зависимостите, сред алкохолизма, хазарта, злоупотребата с наркотични вещества и клептоманията. Сигурно любимият ученик на Исус, чиято глава лежала на гърдите на Бога по времена Тайната вечеря и който, усетил обичта в пулса на Божието сърце, възкликнал Бог е любов (1 Йоан 4:8), е бил напълно съкрушен. Представям си и колко сее разстроила Майка Тереза да узнае, че е подвела милиони хора, като ги е убеждавала да разпръскват любов, където ида отидат, и че това, което е мислила за дела на любов, сее оказало плодна психично отклонение. Или колко нелепо сее почувствал Махатма Ганди, който твърдял, че любовта е най-мощната сила. Или как стреснато е погледнал над очилата си Ерих Фром, когато е установил, че прекрасната му книга Изкуството да обичаш всъщност трябва да се преименува в Наръчник на невротика“. Разбира се, това далеч не е първата нелепица на социума за божествения дар на любовта. По-скоро е логична последица от системните усилия на матрицата (дявола) за извращаване същността на тази наша способност, в която се заключава същинският смисъл на понятието „Божий образи подобие. Същата способност, заради която човек е наречен венец на творението, а именно – волята за любов, е охулена и принизена до болестно състояние. Отдавна в обществото битува и убеждението, че любовта ни прави слепи за така наречения от Бога наш ближен. Сякаш отчуждаването ни от другия е гаранция, че ще го видим такъв, какъвто той е в действителност. А какъв е той в действителност Непременно лоши недостоен за любов По-скоро е същият като нас – човек, копнеещ да обичаи да бъде обичан. Човек, затънал до гушав своите недостатъци, с които само любовта на друг човек е в състояние да го примири, да го накара да приеме ида пожелае да превъзмогне. Защото само любовта може да приеме другия такъв, какъвто е, ида го преобрази. Само тя може да го погледне сочите на Бога – широко отворени, за да поберат любовта, която не признава граници. Имам един любим примерна Авва Доротей, който онагледява връзката, с която любовта свързва божественото с човешкото Да си представим голям кръг. Да предположим, че този кръг е нашият свят, че центърът на кръга е Бога точките, образуващи радиусите на кръга, са хора. Едни от тях са по-близо до центъра, те. до Бога други са по-далече от Него. Колкото хората се приближават към средата на кръга чрез своята любов към Бога, толкова те се приближават и един към други обратно отдалечавайки се един от друг поради неприязън, те едновременно се отдалечават и от Бога. Такава е същността на любовта колкото повече се съединяваме с ближния, толкова повече се съединяваме и с Бог Дълго време не разбирах за какво точно става въпрос в следното прошение от молитвата Отче наши прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си.. (Мат. 6:12). За какви дългове става въпрос – питах се аз, опитвайки се да си спомня дали например не съм забравила да върна взети назаем пари. Почувствах се като глупачка, когато най-после прозрях, че Бог говори за любов. Или поточно за липсата ѝ. Затова, че трябва да поискаме прошка за любовта, която не сме издължили, ида простим за тази, която не сме получили. И че този дълг изплащане няма, защото винаги можем да обичаме повече. Нищо че това е диагноза. За себе си знам, че ако клиничната картина на заболяването е цитираният по-долу Химн на любовта от апостол Павел, аз искам да заслужа своето място сред обречените Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнасяне се гордее, не безчинствуване дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радвана истина всичко извинява, на всичко вярвана всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада. (1 Кор. 13:4-8). |