Gatanki ot nebeto

66

Мъжът на една жена починал. Въпреки че било по времена война и имало
голям глад, тя, вместо да ги разпродаде, раздала всички вещина покойника,
а за себе си оставила само едно негово топло палто, което двамата купили
още преди войната.
„Нека ми бъде за спомен – решила жената.
Тя живеела сама. Тежко ѝ било, пък и скръбта по мъжа и не минавам, но
се справяла някак, най-вече като се уповавала на Бога.
Веднъж, тъкмо се прибрала от нощна смяна, чула, че на входната врата
се хлопа. Отворила и видяла, че на прага стои клошар. Била люта зима, а
човекът, който изглеждал премръзнал, я помолил
– Моля ви, дайте ми някоя дрешка
Жената поклатила тъжно глава
– Нямам нищо, добри човече. Отдавна раздадох всичко, което остана от
покойния ми мъж.
– Моля ви, потърсете – настоял мъжът, – може ида намерите нещо за
мен! Заради Христа ви моля
„Та нали всичко раздадох – помислила си жената, – а за себе си оставих
само онова палто. И с него ли да се разделя Съжалявам, но няма да го
дам“, твърдо решила тя, но изведнъж се засрамила Този нещастник стои
на студа име молив името на Бога. Гладен, гол. Да, ще му дам палтото,
заради Него.
Отворила раклата, извадила прилежно сгънатото палто, целунала го
като за сбогом иго занесла на човека
– Носи го със здраве
– Благодаря ти, жено – казал бездомникът. – Да сподоби Господ с
Царството Небесно твоя покойник
Тръгнал си той, а жената крачела из стаята и не можела да си намери
място. От една страна, се радвала, че заради Господа е дарила палтото,
от друга страна, ѝ било мъчно, че сее разделила с последната вещ,
останала от мъжа ѝ. После изведнъж си спомнила, че няма хляб, взела
последните купони за храна, облякла се и тръгнала към пазара.
Както вървяла, изведнъж видяла същия клошар, който я бил посетил по-
рано, да стои до един мъж, който стискал палтото на мъжа и под
мишница и броял пари. Явно клошарят тъкмо го бил спазарил.
Жената ахнала – не можела да повярвана очите си. Просякът пък взел
парите и тръгнал право за сергията, където продавали алкохол. Жената не
издържала и се разплакала – вимето на Бог дала последната скъпа за нея
вещ от покойния си мъжа тя била продадена за шише ракия.
Купила хляб и се върнала у дома толкова разстроена, че нямала сили да
прави каквото ида било. Легнала на дивана, завила се презглава с едно старо

67
одеяло и заридала неутешимо. По някое време, изтощена от сълзите,
заспала. И изведнъж чула, че някой влиза с тихи стъпки в стаята и спира
до главата ѝ. Отметнала тя одеялото да види кой сее промъкнал така и
замръзнала – пред нея стоял самият Христос.
Сърцето ѝ се разтуптяло, разтреперила се, а Господ се навел към нея,
притиснал до сърцето Си ръката на жената и ласкаво ѝ казал Твоето
палто е на Мене.
И наистина, палтото на мъжа ѝ, същото онова, което дала на клошаря в
Негово име, било на гърба на Господ. И в същия миг се събудила.
Когато бях малка, най-много обичах мама дами чете приказки. Любимата ми приказка беше „Хубавка и чудовището. Не знам дали защото мама мия разказваше толкова артистично, но винаги заплаквах от радостна момента, в който добротата и милостта на Хубавка побеждават отвращението ѝ от вида на чудовището и за да го върне към живота, тя му дава сърцето си. Любовта не заварва някого най-прекрасен – тя го прави такъв, казват светите отци. Преди време четох история за поет, който публикувал стихотворение, озаглавено Любовта стига. Под него някой написал краткия коментар Не, не стига. Мисля – знам защо. Във всеки от нас има по нещо, което може да бъде изобличено, което не е за харесване, за да не кажа, че изобщо не може да бъде обектна любов, ако сме искрени. Да се принуждаваме да обичаме всичко във всички – не абстрактно, а истински, в конкретните проявления на дадения човек, с всичките му наистина недостойни за обич действия, привички, особености и дори физически характеристики, според остроумното сравнение на един любим писател, е катода караш човек да харесва вкуса на мухлясал хляб или звука на дрелката. Именно милосърдието е този инструмент на сърцето, който поправя това несъответствие. Лесно е било едно време – казва Радой Ралин. – Имаш две ризи, даваш една на ближния си. Сега понякога е драма – ризи колкото щеш, ближен няма Милосърдието превръща чуждия в ближен. То прави падналата човешка природа отново достойна заобичане. То превръща любовта от умозрение в конкретно любовно действие – на грижа, търпение, толерантности щедрост. В този смисъл всяко проявено от нас милосърдие, независимо как се използва от човека, към когото е насочено, когато излиза от сърцето ни, бива приемано директно от Бог.
Не забравяйте благотворителността и щедростта, Защото Бог
благоволи към такива жертви (Евр. 13:16), наставлява апостол Павел. Защото По-блажено е да се дава, отколкото да се взима (Деян. 20:35).
Това, че някой е злоупотребил с нашето милосърдие, не е наша грижа. За измамниците в Писанието има друг текст

68
Недейте се лъга – с Бога не можеш да се подиграеш.
Каквото посее човек, това и ще пожъне (Гал. 6:7).

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: