УПОРСТВАТЕ ЛИ В СТРЕМЕЖИТЕ СИ

120
носели, пили изворна вода и се наслаждавали на сладостта на дивите ягоди,
които растели в изобилие покрай широката пътека. Понякога през нощта
било по-страшно, но те не падали духом. След пет дни обаче гората се
променила. Вече не била така гостоприемна и светла, а изглеждала някак
чужда и дори враждебна. През деня слънцето почти не прониквало през
гъстите клони, а нощем се чували плашещи звуци от присъствието на диви
животни. Но и това не спряло братята. Те продължавали уверено, понеже
носели целта в сърцето си – да се върнат там, където принадлежали. След
няколко дни излезли от гората, но само за да се озоват в коварно блато. На
няколко пъти били на път да изгубят живота си. Затъвали дълбоко и
блатото се опитвало да ги повлече към дъното. Но стремежът им към
родния дом им давал сили да се справят ида оцелеят и ето че най-после,
след много усилия, излезли от блатистата местност. Пред тях отново се
простирала гора. Братята се зарадвали, но скоро разбрали, че радостта им
била напразна. В гората ги очаквал мрак, студи смразяващи кръвта звуци.
Толкова се уплашили, че спрели до едно повалено дърво и се замислили дали
не е по-добре да се върнат назад. Не можели да се ориентират в
непрогледната тъмнина и не виждали никакъв път напред. Както седели
унили, изведнъж до тях се появил мъж в бели одежди, от когото струяла
светлина. Човекът им казал, че е ангел. Обяснил им, че посоката, в която
вървят, е правилна, но колкото повече приближават, ще става все по-
трудно и те трябва да бъдат по-силни и по-упорити. Казал им също, когато
изгубят пътеката от погледа си, да погледнат в сърцата си и веднага ще
разпознаят пътя към дома. Така и направили братята и изведнъж съзрели
почти невидима тясна пътечка. Обнадеждените поели по нея, но след
като походили известно време, малкият брат започнал да се оплаква, че е
изморен, а големият се ядосал, че се оплаква, и започнал да му се кара.
Изведнъж обаче осъзнали, че докато се разправяли, са изгубили пътеката.
Но това не било всичко. Гората, която дотогава била притихнала,
изведнъж се изпълнила със зловещи звуци и това всяло ужас в сърцата им
Тогава братята си спомнили думите на ангела, че ако изпаднат в съмнения,
ако започнат много да умуват или да се карат, пътеката ще изчезне.
Ангелът ги предупредил, че може да ги напътства и насочва към целта, но
пътя трябва да изминат сами. И че само ако желанието име силно,
упорството – голямо, а любовта – велика, ще могат отново да открият
пътя, дори ида са се отклонили от него. Точно когато се отчаяли, че като
са пренебрегнали думите на ангела, са се изгубили завинаги, и се разкаяли за
слабостта и неверието си, братята видели светлина в далечината. Те
разпознали, че това бил той, ангелът – давал им знак с присъствието си,
предлагал им помощта си, предаността и любовта си. Възрадвани,
братята хукнали към светлината, а тя с всяка крачка ставала все по-силна

121
и ослепителна и от малка точка в далечината засияла като слънцето на
небето. И ето чене след дълго братята видели и самото небе. А там, на
откритото, ги очаквал ангелът с усмивка, преливаща от щастие и любов.
– Поздравявам ви, момчета Вие преминахте през всички изпитания надушите си и се озовахте в дома на вашия създател. Последвахте копнежа,
който измъчва всички, и придобихте щастието, което всеки търси. Беше
ви трудно в тресавището на навиците и в мрачната гора на вашите
недостатъци. Но вашето упорство ви преведе през препятствията и ви
доведе до целта в края на пътуването, въпреки страданията, за да се
отдадете на радостта, която е приготвена за вас в дома на вашия отец.
„Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе (Пс. 41). Познавам тази жажда, която псалмопевецът е изразил толкова красиво. Познавам и копнежа, който са изпитвали двамата братя и който ги е накарал да изоставят познатия и както изглежда, удобен и уреден свой свят ида поемат по непознатия и труден път към дома. Усещала съм и топлината на слънцето в гърба си, чувала съм и песента на птичките, пила съм от живата вода на изворите и съм яла от ароматните горски ягоди. Но също така съм се лутала в мрачната гора. И още се лутам. И в блатото съм затъвала. И още го правя. Все още понякога губя светлината на небето над себе си. Имам обаче едно качество, за което, разбира се, аз нямам никаква заслуга. Заклет инат съм. Никога не спирай да търсиш ми пожела баща мина един рожден ден преди много години и така ме закле. И въпреки че тогава търсенето ми бе доста хаотично и изморително, аз не спрях. Стигах донякъде, връщах се назад, Започвах отначало, отскачах уплашена, препъвах се, падах, ставах. И продължавах. Продължавам и досега. Не спрях да опитвам да намеря пътеката към пристанището на моето копнение, както го нарича Яворов. Може да го правя нескопосано или половинчато понякога, но усилията ми от времена време успяват да отворят пролука в омагьосания трънак на душата ми дотолкова, чеда съзра светлината. Спомням си, преди време с приятелка решихме да отидем пеша до някакъв параклис, поописана в интернет екопътека. Когато след дългото търсене най-после открихме скритата в буренаците паднала табела в началото на маршрута, се оказа, че следите от екопътеката явно са останали само в интернет, както се пошегувахме. Лъкатушещата диря едва се различаваше и често почти се губеше, превзета от гората. Няколко пъти бях на път да се откажа. Беше стръмно, прашно, от жегата и влагата плувнах в лепкава пот, а комарите бяха безмилостни. Само заклетото ми упорство ме караше да направя следващата крачка, надмогвайки умората и неприятните усещания. И не щеш ли, в един момент гората свърши, небето се откри и ние се

оказахме на широк, светъл и невъзможен за изгубване път. А там, в края му, огрян от слънцето, сияещ, беше храмът, който бяхме тръгнали да търсим. В един нов преводна Новия завет цитираният най-горе текст от Евангелието от Матей звучи последния начин ...небесното царство насила
се взема и които положат усилия, го грабват за себе си. Които положат усилия. Заклетите инати. Думата грях пък, преведена от гръцки, в широк смисъл означава да изгубиш Бога от погледа си. Сиреч – предаване, капитулация, липса на упорство да извървиш пътя, който води към Него. Ако това се случи някому, може би следващите думи ще го амбицират да стане ида продължи. Няма друг момент, в който дяволската кауза да е по-застрашена, отколкото в миговете, когато един човек, на предела насилите си, напълно отчаян, се оглежда в свят, в който сякаш всяка следа от Бога е изчезнала, и въпреки това продължава да Го търси. И в тези мигове Бог се радва и на препъванията му...“
20

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: