Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- отколкото за деветдесет и девет праведници... (Лука 15:7)
- Какво става сдобрите хора, които не са християни, нито дори духовни в някакъв по-общ смисъл, след смъртта им 2.
| КАКВО СЕ СЛУЧВА СДОБРИТЕ НЕРЕЛИГИОЗНИ ХОРА Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници... (Лука 15:7) Един беден човек починали се озовал в стая, където трябвам да изчака решението на Бог дали ще отиде в рая или ада. Изведнъж той видял, чедо него стои богатият господар, за когото бил работил цял живот като слуга. Богатият никога нему бил обръщал внимание. Прибирал се вечер късно, често в компанията на красиви жени, хвърлял навсякъде боклуци, които слугата веднага покорно обирал. Беднякът не само не притежавал разкоша на господаря си, но дори не можел да създаде семейство, защото нямал средства да го изхранва. Целия си живот прекарал в бедност, но никога не сторил никому нищо лошо, вярвал в Бога, ходил нацърква и сега, докато стоял до бившия си господар, тайничко му се присмивал в душата си: Ето сега вече всичко ще си дойде на мястото и моето дълготърпение ще бъде възнаградено, понеже аз ще отида в рая, а той – вада. Но ето че дошъл един ангели обявил Божието решение в рая отивал богатият, а бедният – в ада. – Но защо – извикал слугата. – Аз цял живот съм бил праведен, а този през цялото време е съгрешавал. Не съм ли заслужил аз награда, а той – наказание? – Работата е там, че на смъртния си одър, час преди да умре, твоят бивш господар поиска да извикат свещеник. Той се покая горещо за всички свои грехове, а както знаеш, за Бога един каещ се грешник е по-скъп от деветдесет и девет праведници. – Добре, но защо аз-в ада Какво лошо съм сторил – недоумявал беднякът. – Ти – отвърнал ангелът – цял живот мечтаеше за богатство, завиждаше на господаря си и през цялото време си мислеше, чене можеш да се наслаждаваш на живота като него, по този разгулен начин, понеже нямаш пари. Ако беше забогатял, щеше да Започнеш да грешиш повече от 128 господаря си. Но основната причина, за да бъдеш изпратен вада, е, чети никога в живота си не се покая. – Но аз не съм грешал и затова не съм се покаял. Да не искаш да кажеш, че за да попаднеш в рая, трябва първо да съгрешиш и после да се покаеш – Всички грешат – безгрешен човек няма. Но някои, като този богаташ, го правят явно, а други, като теб – тайно, в помислите си. От Бога обаче не можеш да се скриеш. – Но това е несправедливо – не можел да се успокои беднякът. – Аз страдах цял живот, търпях лишения, стоях гладен, живях в бедна колиба, а този късметлия хем си живя доволно, хем сега ще отиде в рая само защото минути преди да умре, е осъзнал, че има Бог, и Му е поискал прошка – А ти, като знаеше цял живот, защо поне веднъж него направи Тази притча ме вкара в голяма полемика. Имах съвсем друга идея какво да кажа след нея. Но когато я разказах на мои близки, изникнаха няколко много трудни, но струва ми се – важни за изясняване въпроси. Ще ги формулирам тук, защото може би ще бъдат интересни за повече хора. 1. Какво става сдобрите хора, които не са християни, нито дори духовни в някакъв по-общ смисъл, след смъртта им 2. Ако двама души са вършили в еднаква степен добро през живота си, но единият е бил християнина другият – не, ще имали предимство християнинът, или ще бъдат съдени с еднаква мяра 3. Можели един християнин да греши цял живот, разчитайки на това, че може да се покае дори в последния моменти всичко да му бъде простено, докато един добър, но невярващ човек ще бъде осъден при всички случаи Давам си сметка колко объркан може да се почувства човек (особено вярващ) да разбере, че животът на майка му например, която за него е била еталон за човечност, пример за истински добър човек, мярка за доброто, няма стойност пред Бога само защото тя не е била набожна в смисъла на църковната традиция. Да чуеш, че всичко, което си смятал за стойностно, достойно, важно и значимо, което те е формирало като човек, цялата ти ценностна система, всички твои морални устои. са невалидни, защото този, от когото си ги възприел, не е изповядвал Бога по определен начин. Това може да е наистина съкрушително за някого в личен план и пагубно завръзката му с Бога. Още повече, ако бъде добавена история за мерзавец, който, за разлика от майка ти, цял живот е вършил Зло, но не щеш ли, обърнал се накрая към Бог, покаял се и хоп – майка ти вада, а разбойникът – в рая. Факт е, че в рая наистина вече има един човек, един-единствен, който в този моменти завинаги, преди всички други, е причастен на божествената радост. И е истина, че този човек е (бил) разбойник. Става въпрос за злодея от съседния до Христос кръст, разпнат за престъпленията си, който се покая в последния си час. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|