Gatanki ot nebeto
С КАКВИ ОЧИ ГЛЕДАТЕ СВЕТА
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| С КАКВИ ОЧИ ГЛЕДАТЕ СВЕТА Затова гледай светлината в тебе да не бъде тъмнина. (Лука 11:35) Един човек се оказал на тъмно и много се изплашил. Обърнал се той към Бог, Който е светлина, с молба да го извади от мрака. Протегнала се към Бога душата на човека и не щеш ли – той изведнъж се оказал на светло. – Благодаря ти, Боже, че ме извади от мрака и освети живота ми – възкликнал мъжът. – Отникъде не съм те вадил – отвърнал Бог. – Аз Съм тук и Си светя, а ти сам дойде при Мени влезе в светлината Ми. Минало време обаче и човекът пак се оказал на тъмно. – Защо, Боже, се оттегли от мен Защо ме наказа така Защо ме остави и защо ме лиши от светлината Си – Никъде не съм ходил, не съм те наказвали от нищо не съм те лишавал – отвърнал Бог. – Както и преди, Аз Съм тук и продължавам да светя. Ти сам се отдалечи от Мен. 20 Перифраза, вж. стр. 29, Писмата на душевадеца, К. С. Луис, „Изд. Нов човек, София, 2010 г. – Ба Като малка имах един „воайорски“ навик. Много обичах вечер, в тъмното, да надничам в светещите прозорци на чуждите домове. Притаявах се отвън и Зяпах вътре. Всъщност никога неми е било интересно какво точно правят хората вкъщи. Това, което наблюдавах, бе какви са. Докато, без да чувам думите, гледах жестовете им, се опитвах да уловящо за хора са наистина, дали се обичат, как се чувстват, какво преживяват. Винаги съм смятала домаза център на човешкия живот – сърцето на битието ни. И съм мислила, че в убежището на този дом-сърце хората по пантофи и пеньоар са някак по- искрени. Вече, като голяма „воайорка“, не зяпам по прозорците на къщите. Открих по-добър начин да задоволявам патологичния си импулс да надничам в сърцето на чуждите животи през прозорците на душата – човешките очи. Но не като се взирам в тях, а като слушам как хората виждат света. Има история за една жена, която всеки ден одумвала колко мръсно е прането на съседката ѝ, докато мъжът ѝ един ден не издържали измил прозорците. А в Новия завет пък има много хубав текст в тази връзка Окото е светило за тялото. Затова, когато твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина а кога е лукаво, и тялото ти ще бъде изпълнено с тъмнина. Затова гледай светлината в тебе да не бъде тъмнина (Лука 11:34-35). С други думи, ако прозорците на душата ти са чисти, светлината ще влезе през тях и ще освети твоя дом – живота ти. Ако са мръсни – оставаш на тъмно и се превръщаш в слепец, който се препъва в мрака. Евангелието разказва чудна история за един сляп по рождение човек, когото Христос направил да прогледне. Как Ами. просто го изпратил да измие калта от очите си (вж. Йоан 9:1-41). В този смисъл, да измиваме очите си сутрин може да бъде нещо повече от хигиенен навик. Може да го превърнем в символичен ритуал за проглеждане – ежедневно да отмиваме онова, което ни пречи да живеем с открито сърце, да даваме най-доброто от себе си, да гледаме на живота сочи, пълни с обич към другите, и с радости прослава за чудесната възможност да бъдем. Да измиваме натрупалата се нечистотия – нашите недоволства, дребнавости, роптания. Само така ще успеем да погледнем на света и на хората като монаха от долната история Един монах, когато отивал при някого от братята и виждал килията му непометена и ненаредена, казвал в себе си Блажен е този братче е оставил грижата за всичко земно и така е устремил целия си ум нагоре, чене намира време дори килията си да приведе в порядък. А когато отивал 124 при други виждал килията му наредена, изметена и чиста, си казвал „Както е чиста душата на тоя брат, тъй е чиста и килията му. И никога той не осъждал никого и не казвал този е немарлив, онзи – горд, но всички виждал добри. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|