География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| ходенето“ 59 , както посочва Ребека Солнит в своята история на ходенето. Като се замисля, то и самото ходене е нещо повече от ходене. Бляновете е любимото ми от писанията на Русо. Те пулсират с моралната яснота и ведрата мъдрост на човек, който, след като е бил гонен, замерян с камъни и подиграван, вече пет пари не дава. Това не е Русо опозиционерът или Русо изповедникът, или Русо реформаторът. Това е Русо, който си почива. Книгата е организирана в серия от десет бляна. Във всеки от бляновете Русо се впуска в разходка, но това е просто превозното средство, така да се каже, за истинския предметна книгата паметта. Как да си припомним хубавите моменти от живота и далите са все така сладки, или пък са още по- сладки при втората хапка В петата разходка Русо си спомня за времето, когато живеел на малък остров, наречен Сен Пиер, неговото убежище отхвърлящите камъни жители на Мутие. Това бил неговият рай. „Най-щастливият период от живота ми, спомня си той. Прочетох тези думи и едва не се задавих с шардонето си. Не очаквах Русо, изтънченият изследователна собствените си патологии, да е предразположен към пристъпи на щастие. Искам да видя този остров сочите си. 58 Maurice Merleau-Ponty, The World of Perception, превод Oliver Davis (New York: Routledge, 2004), 63. 59 Rebecca Solnit, Wanderlust: A History of Walking (New York: Penguin, 2000), 20. 51 Вървя към гарата. Но разходката мине е като разходка на Русо. Твърде много бързаш, казвам си. Твърде малко мислиш. „Съсредоточи се, по дяволите!“, казвам, този пътна глас, стряскайки швейцарските минувачи. На малката, но натоварена гара на Нюшател се качвам на регионален експрес за щастливия островна Русо. Тръгва навреме, естествено. Швейцарските влакове заслужават своята репутация за изключителна точност, но студената швейцарска ефективност някак неми се връзва с разхвърляния емоционален живот на най-големия философ в страната. Това е кратко пътуване, само няколко спирки, но решавам да отгърна наслуки Бляновете. На Земята всичко е в постоянно движение, пише Русо като ехо на думите на гръцкия философ Хераклит Всичко тече. Реката, в която стъпваме за втори път, не е същата ние също не сме. Влакът се плъзга по релсите толкова плавно, че ако не беше променящият се пейзаж, бих се заклел, че изобщо не се движим. А движението, казва ми Русо, е жизненоважно. Трябва обаче да е от определен вид. Ако движението е неравномерно или твърде силното ни събужда от мечтите ни Споменаването от Русо на силно движение ми припомня моето пътуване с „Амтрак“ през Съединените щати в компанията на онзи страдащ от безсъние философ император Марк. Някъде в Северна Дакота, отегчен от монотонния пейзаж, реших да направя нещо. Потвърдите релси на „Амтрак“ обичайните дейности са изпълнени с трудности. Бръсненето например. (Единственият ми опит се превърна в кървава касапница) Ходенето също. Клатех се и се люлеех като пияница в морето. Това има смисъл от еволюционна гледна точка. Ние, хората, идваме от морето, факт, отразен в етимологията на думата ходя. През 11 век тази дума в английския език (walk) означавала да се търкаляш, да се хвърляш“ 60 като морските вълни. Едва през и век ходенето излизана брега, изтрива се с пешкира и придобива съвременното си значение. Думите се развиват. Но не и аз. Докато се опитвах да ходя, аз деградирах направо назад към единадесети век. Търкалях се и се мятах по пътеките. Превърнах се в багаж. Блъсках с тялото си непознати хора. Трябва да танцувате с влака, каза ми възрастна жена, свидетел на моята некомпетентност. Тя беше права. Аз се борех с влака. А трябваше да танцувам с него. Да оставя влакът да води. Отнеми известно време, но му хванах цаката. Тайната, научих аз, е да не се стягаш, да останеш отпуснат. Влакът се люшка наляво, след това надясно, така правя и аз. Без съпротива. Най-накрая стигнах до моята дестинация, вагон-ресторанта, толкова въодушевен, сякаш бях изкачил К. 60 John Ayto, Word Origins: The Secret History of English Words from A to Z (London: A. & C. Black, 1990), 539. 52 *** Преди около шест милиона години 61 приматите престанали да се опират на кокалчетата на ръцете си, изправили се и тръгнали на два крака. Тази нова изправена поза им донесла много неочаквани ползи. Тя освободила ръцете за изработка на инструменти, както и за сочене с пръст, галене, жестикулиране, държане на други ръце, показване на среден пръст, бъркане вноса и гризане на нокти. Ходенето е нещо повече от ходене и винаги е било така. Ходенето може да е естествено, но това не означава, че е лесно. Тук Джоузеф Амато в своята енциклопедична история на ходенето Пеша описва физиологията на крачката Това изисква да прекарате три четвърти от времето на единия или другия крак. Когато човек се опирана земята първо с един крак със стегнати мускули, а след това с другия, цялата му тежест пада върху спускащата се пета, след което се прехвърляна големия пръст на крака, докато човекът завърта ханша си и пренасочва равнината на стъпалото и крака. Всичко това се случва автоматично, разбира се. Ако се замислите за биомеханиката прекалено много, може да паднете по лице, както почти направих аз, след като прочетох горния пасаж. Ходим на два крака, но го правим на скелет, проектиран за четири. Тази загуба на връзката между древната анатомия и съвременната употреба държи ортопедите в бизнеса. Плоски стъпала, подути крака, мехури, ставни проблеми и деформирани пръсти на крака са само част от цената, която плащаме за съществуването сина два крака. Русо страдал от болезнени мазоли през по-голямата част от живота си. Но не се предавала ходел напети. Русо бил всеотдаен, но не и героичен пешеходец. Той вървял бавно заради мазолите и не можел никога да прескочи най-обикновена канавка. Не носел пълна раница или друго снаряжение. Не гонел крадци или диви кучета. Не спасявал тези, които са в беда, независимо дали са дами или не. Той просто ходел, без страсти и очаквания. Ходенето по този начин е почти сакрално преживяване. *** Това число е приблизително. Антрополозите не са сигурни кога точно и защо приматите за пръв път са се изправили на два крака. За прегледна изследванията по темата виж Erin Wayman, “On Bec- Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|