ВТОРА ЧАСТ ПЛАДНЕ ................................................................. 98

5
на Шарън



„Рано или късно животът прави от всички нас философи“
МОРИС РИЗЕЛИНГ
Въведение:
Отпътуване
1

Гладни сме. Ядем и ядем, и ядем още, но пак сме гладни. Колкото повече ядем, толкова повече огладняваме. Посягаме към своите смартфони. Какво чудодейно устройство С едно плъзване на пръста получаваме достъп до цялото човешко знание – от Древния Египет до квантовата физика. Поглъщаме го, но все още сме гладни. Какъв е този глад, който не може да бъде заситен Ние не искаме това, което си мислим, че искаме. Мислим си, че имаме нужда от информация и знания. Не. Имаме нужда от мъдрост. Има разлика. Информацията е бъркотия от факти, а знанието е по-организирана бъркотия. Мъдростта разплита тази бъркотия, намира смисъла на фактите и най- важното, подсказвани как най-добре да ги използваме. Знанието и мъдростта са различни неща, а не различна степенна едно и също нещо. Повече знание не означава непременно по-голяма мъдрост. Може да знаем много, но знанието ни да е погрешно. Както казва британският музикант Майлс Кингтън
2
: „Знанието е да знаеш, че доматът е плод.
Мъдростта е да него слагаш в плодова салата“
3
. Знанието знае. Мъдростта вижда. Знанието е нещо, което имаш. Мъдростта е нещо, което правиш. Мъдростта е умение и като всички умения може да се придобие. Но се изискват Всички бележки под линия сана преводача. В случаите на цитиране от автора на творби на философите е превеждан неговият текст. Всички оригинални издания, от които авторът е цитирал самите философи, са дадени в основната библиография на английски език. Освен индексна основните понятия и на всички имена, е добавена и библиография на изданията на български език, свързани с философите, включени в книгата.
2
Майлс Бересфорд Кингтън (13 май 1941 г. – 30 януари 2008 г) е британски журналисти музикант свирил на контрабас ви други групи. Известен е и с изобретяването на Franglais, измислен език, съставен от френски и английски език. Цитирано в Gyles Brandreth, ed., Oxford Dictionary of Humorous Quotations (Oxford, UK: Oxford
University Press, 2013), 84.

6 усилия, не става с късмет. Да очакваш случайно да придобиеш мъдрост, е все едно да очакваш да извадиш късмети случайно да се научиш да свириш на цигулка. И все пак по същество ние правим точно това. Препъваме се през живота, надявайки се да открием частичка мъдрост тук и там. И в същото време сме объркани. Смесваме спешното с важното, вземаме многословното за дълбокомислено, смятаме, че популярно означава добро. Ние, както казва един съвременен философ, „не уцелваме живота“
4
И аз съм гладен – може би погладен от повечето хора поради постоянната меланхолия, която хвърля сянката си над мен, откакто се помня. През годините опитвах различни средства за задоволяване на глада религия, психотерапия, книги за самопомощ, пътешествия, както и един кратък и злощастен експеримент с психеделични гъби. Всеки метод утоляваше донякъде глада ми, но никога напълно, нито пък за дълго. И тогава, една събота сутрин, се осмелих да сляза в подземния свят в моето мазе. Там държа под карантина книгите, които намирам неподходящи за дневната. Там сред заглавия като Газът, който изпускаме“
5
и Лични финанси за начинаещи изрових книгата на Уил Дюрант История на философията, издадена през 1926 година. Беше наистина тежка книга и когато я отворих, от нея се вдигна цял облак прах. Избърсах я и започнах да чета. Думите на Дюрант не предизвикваха умен нито гръмотевични откровения, нито повратен момент от рода на Пътя за Дамаск. (И за разлика от гъбите нямаше и халюцинации) Нещо обаче ме караше да продължавам да чета. Не бяха толкова идеите, вложени в книгата, колкото страстта, с която бяха представени. Дюрант очевидно беше влюбен, нов кого В какво Философ, от гръцкото (filosofos, означава обичащ мъдростта. Определението казва за притежаването на мъдрост не повече, отколкото Декларацията за независимост казва за постигането на щастие. Можете да обичате нещо, което не притежавате и което никога няма да имате. От значение е стремежът към него.
*** Докато пиша, се намирам във влак. Някъде в Северна или може би в Южна
Каролина, не съм сигурен. Във влак е лесно да изгубите представа за мястото, а и за времето също.
4
William Irvine, A Guide to the Good Life: The Ancient Art of Stoic Joy (New York: Oxford University
Press, 2009), 13.
5
„Газът, който изпускаме, или история на пръднята“ – детска образователна книжка от серията
„Наука за моето тяло“ от японския автори илюстратор Шинта Чо.

7 Обичам влаковете. Поточно обичам да се возя на влакове. Не съм железопътен ентусиаст, който се разпенва при вида на, да речем, дизелово- електрически локомотив SD45. Изобщо не ме интересува тонажът или междурелсовото разстояние. Обичам преживяването онази рядка комбинация от простори уют, която дава само пътуването с влак. В купето човек се чувства като в майчина утроба. Приятната температура, топлата светлина. Влаковете ме пренасят ведно по-щастливо пред- съзнателно състояние. Във времето преди годишните данъчни декларации, преди спестяването за колеж, часа за зъболекари задръстванията. Времето преди сестрите Кардашиян. Тъща ми страда от паркинсон в късен стадий. Това е жестока болест, която я лишава от способности и спомени. Забравила е много неща. И въпреки това е запазила ярки спомени от детските си пътувания с влак в щата Ню Йорк. От Олбани през Корнинг до Рочестър, след това обратно в Олбани. Гледките, звуците и миризмите извират в съзнанието ѝ отминалото, сякаш са се случили вчера. Има нещо във влаковете, което остава завинаги в нас. Философията и влаковете си подхождат. Мога да мисля във влак. Но не мога да мисля в автобус. Дори и малко. Подозирам, че има нещо общо с различните усещания, или пък може бие асоциативно автобусите ми напомнят как като дете пътувах до училище и до летните лагери, места, където не обичах да ходя. Влаковете ме водят там, където искам да отида, иго правят със скоростта на моята мисъл. И все пак и философията, и влаковете изглеждат до известна степен отживелица някога жизненоважна част от живота, днес теса се превърнали в причудлив анахронизъм. В наши дни малко хора се качват на влак, ако могат да пътуват и по друг начина философия следват само хора, чиито родители не са успели да предотвратят това нещастие. Философията, подобно на пътуването с влак, е нещо, което хората са правили, преди да имат по-добър избор. Абонирах се за списание, наречено Философията днес. Пристига веднъж на два месеца скрито в кафяв плик, като порнографско списание. Едно неотдавнашно заглавие гласеше Илюзия ли е Светът Друго питаше Истинното същото ли е като Истината Когато ги прочетох на жена си, тя обърна очи към тавана. За нея, както за много други, статии като тези олицетворяват всичко, което не е наред с философията. Тя задава абсурдни въпроси, на които отговор няма. Едва ли някога ще срещнете думите философия и практичен, употребени в непосредствена близост. Технологиите ни съблазняват да вярваме, че философията вече няма значение. Кой се нуждае от Аристотел, когато имаме алгоритми Дигиталната технология толкова успешно се справя с отговорите на по-малките въпроси от живота – Къде мога да намеря дюнер? Кой е най-краткият път до

8 офиса, – че ние приемаме, че е добра и в отговорите на големите. Но не е.
Сири
6
може да блесне, като ви покаже къде е тази дюнерджийница, но ако попитате как най-добре да се наслаждавате на дюнера, ще покаже празен екран. Или да вземем пътуването с влак. Технологията и нейният повелител, науката, могат дати покажат скоростта на влака, теглото и масата му ида обяснят защо Wi-Fi връзката на борда постоянно прекъсва. Но науката не може дати каже дали да се качиш на влака, за да отидеш на срещата на випуска в гимназията или за да посетиш чичо си Карл, който винаги те е дразнил, но сега е тежко болен. Науката не може дати каже дали е етично приемливо да зашиеш един шамар на крещящото дете, което ти рита седалката. Науката не може дати каже дали гледката през прозореца на купето е красива, или съвсем обикновена. Философията също не може това, поне не категорично, но може дати помогне да видиш света през един различен обектива това е изключително ценно. В кварталната книжарница има два раздела Философия и в съседство с нея Самоусъвършенстване. В книжарниците на Древна Атина тези два раздела щяха да бъдат един. Философията е била самоусъвършенстване. Философията е била практична. Философията е била терапия. Лекарство за душата. Философията е терапевтична, но не по начина, по който масажът сгорещи камъни е терапевтичен. Философията не е лесна. Не е деликатна. Не е успокояваща. Не е спа процедура, а по-скоро фитнес.
*** Френският философ Морис Мерло-Понти нарича философията „ради-

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: