67
Двайсети юни. Лятно слънцестоене. Добър ден според менза обмисляне на изкуството да виждаш. Ако наистина сме деца на светлината, то днес е нашият рожден ден. Събуждам се рано, за да. какво Да бъда Торо? Не.
Това нито е възможно, нито е препоръчително. Носи мисля, че ако имитирам един негов дени се опитам да го повторя, може би за момент ще видя света през очите му.
Торо, за разлика от Марк Аврелий, е бил сутрешен човек. Той харесвал тези първи моменти на съзнанието, тази ничия земя между сънищата и мислите и обичал да цитира един древноиндийски текст, „Ведите“: Всички дарби се разбуждат с утрото.
Торо се къпел в езерото на разсъмване и след това се гмурвал в своята сутрешна работа – четене и писане. Обикновено нахвърлял текст в дневника или редактирал глава от книга. Физическото усещане за местенето на ръката по страницата било
един вид медитация за Торо, човека, който от времена време се чувствал йоги. С бележник и химикалка в ръка посвещавам сутрешната си работа на някои упорити въпроси за Торо. Какво е виждал във виждането Как е успял да види толкова много Дълго се взирам в тези въпроси. Те се взират обратно в мен безмълвни. В патова ситуация сме. Така че правя това, което е правел
Торо, когато музата му се оттегли. Затварям тетрадката и си обувам обувките. Всеки ден, обикновено следобед, Торо се разхождал из околностите на
Конкорд.
Подобно на Русо, той не можел да мисли ясно, ако краката му не се движат. Но докато Русо се впускал енергично в своите блянове, Торо се шляел (той обичал тази дума. Той се шляел, за да се върне към сетивата си.
Торо нямал нужда от дестинация, когато се шляел, но аз имам. В нагъл акт на гражданско неподчинение решавам да
игнорирам предупреждението на Лесли Уилсън за посещението на онази пренаселена блатна дупка, известна иначе като езерото Уолдън. Разгръщам малката карта на пътеката, която води от Конкорд до езерото. По-малко от четири километра. Колибата на Торов гората е била по-скоро колиба в покрайнините на оживено малко градче. Е, признавам, Торо съвсем не е бил неумел в занаята. Книга, наречена
„Уолдън, Сподели с приятели: