82
на проектора се изключвано филмите продължават да се въртят през него.“90
Идеалистите не вярват, че съществуват само умовете нитова е известно като солипсизъм). Според тях светът съществувано като умствена конструкция, и то само когато го възприемаме. За да
използваме различна аналогия, представете си лампичката на вашия хладилник. Всеки път, когато отворите вратата, тя е включена. Може да заключите, че тя винаги е включена, но това би било грешка. Всъщност не знаете какво се случва, когато вратата се затвори. По същия начин ние не знаем какво съществува извън това, което нашият ум е способен да възприеме.
Всеки ден, докато живеем живота си, ние изпитваме този умствено изграден или феноменален свят. Той е реален – начинът, по който повърхността на езерото е реална. Но тъй както стъклената повърхност не е цялото езеро, феноменалният, осезаемият свят представлява само частица от реалността. Той не отчита дълбочините. Тези дълбочини според идеалистите като Имануел Кант се намират извън сетивното възприятие, носа също толкова реални, колкото и невидимото дъно на езерото. Всъщност теса по-истински от мимолетните сетивни явления, които обикновено изпитваме. Философите са дали на тази невиждана реалност различни имена. Кант я нарича „ноумен“. Платон я нарича свят на идеалните форми. За индийските философи е „брахман“.
Различни имена, но една и съща идея плоскост на съществуване, която остава непозната за нас, докато бързаме да работим, да си правим филмови маратони пои като цяло да се занимаваме със своя си бизнес в света на сенките.
Шопенхауер се присъединява към тази идея за свят отвъд този свят, нос едно свое собствено интригуващо и, естествено, мрачно допълнение. Шопен-
хауер за разлика от Кант смята, че ноуменът е едно цяло, нещо единно, до което можем да имаме достъп, макари недиректно. Подвластни са му всички хора и животни и дори неодушевените предмети. То няма цели стремежи е едно безмилостно, неоправдано зло.
Шопенхауер нарича тази сила Воля. Според ментова име е неудачно. Под Воля Шопенхауер няма предвид сила на волята, а по-скоро вид сила или енергия. Нещо като гравитацията, само чене толкова мила.
Той пише „Нейните желания са неограничени, претенциите ѝ са неизчерпаеми и Сподели с приятели: