География на Мъдростта

49 Били могъл Русо да получи същото откровение, докато седи в кабинета си или се вози във файтон Може би, но разходката е подготвила въображението муза откровението. Умът процъфтява при пет километра в час – скоростта на разходката с умерена крачка. Освободен от дребнавостите на офиса, от тиранията на очакванията, умът броди свободно, а когато умът броди свободно, се случват неочаквани и прекрасни неща. Невинаги, но доста по-често, отколкото си мислите. Ходенето осигурява точния баланс между стимулация и отдих, между усилие и безделие. Когато ходим, ние едновременно правим и не правим нещо. Наедно ниво съзнанието ние ангажирано съсредоточаваме се върху терена напред, даваме си сметка и за околностите. И все пак това мислене не заема много мозъчно пространство. Остава още много за криволичене и за следване на прищевките. Нищо чудно, че толкова много философи са ходели. Сократ, разбира се, харесвал най-много разходките в агората. Ницше редовно се впускал в енергични двучасови излети в Швейцарските Алпи, убеден, че всички наистина велики мисли се раждат по времена ходене. Томас Хобс имал бастун, изработен по поръчка, с прикрепена мастилница, за да може да записва мислите си, докато се разхождал полекичка. Торо редовно правел четири- часови преходи в околностите на Конкорд, като неговите просторни джобове били натъпкани с ядки, семена, цветя, индиански стрели и други съкровища.
Имануел Кант, естествено, поддържал строго установена процедура. Всеки ден той обядвал в 12:45 ч. и след това тръгвал на едночасова разходка – никога повече, никога по-малко – по един и същ булевард (който сега е преименуван на Философската пътека) в Кьонигсберг, Прусия (днес Русия. Кант бил толкова точен, че хората от Кьонигсберг си сверявали часовниците по неговите обиколки. Всичките били добри пешеходци. Нито един обаче не може да се сравнява с Русо. Той редовно изминавал по 40 километра за един ден. Веднъж вървял над 500 километра от Женева до Париж. Отнело му две седмици. За Русо ходенето било като дишането. Почти не мога да мисля, когато съм неподвижен тялото ми трябва да е в движение, за да се активира мозъкът ми. Докато ходел, той записвал мислите си, велики и незначителни, върху карти заигра, които винаги носел със себе си. Русо не бил първият философ, който ходи, но бил първият, който толкова нашироко философства за ходенето. Ходещият философ опровергава един от най-големите митове на дисциплината че това е умствен стремеж, изцяло независим от тялото. От момента Еврика на Архимед в банята през майсторското фехтуване на Декарт до

50 сексуалните забежки на Сартр – през цялата философия тече един буен телесен поток. Няма философи без тяло, нито пък философии. В тялото ви има повече мъдрост, отколкото в цялата ви философия, казва Ницше. Помислете за една емоция като гнева например. Когато сте възмутени, къде живее гневът Във вашия ум, дано също така и във вашето тяло, както обяснява френският философ Морис Мерло-Понти: Не бих могъл да си представя злобата и жестокостта, които различавам във външния видна опонента си, отделени от неговите жестове, от неговата речи тяло. Нищо от това не се случва в някаква област извън този свят, в някакъв олтар, разположен извън тялото на разгневения човек“.
58
По същия начин, когато философстваме, правим това не само сума си, но и с телата си.
*** Връщам се в кафенето и отново се гмурвам. Същото вино, различен Русо последната му и незавършена работа Блянове на самотния пешеходец. Това е едностранно, но мило томче, „книга, която е за ходенето и не е за

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: