География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| Нека проверя моята база данни и ще се свържа с вас. Да, това е чаша. Не виждаме халбата пред нас. Ние казваме на себе си, че е там. Чашата за кафе изпраща електромагнитни вълни, нищо повече, до нашите очи и мозък. От тези сурови данни ние създаваме информация, а след това смисъл – в този конкретен случай, че обектът пред нас се нарича чаша за кафе. Понякога ние създаваме смисъл твърде бързо. Може битова, което приличана чаша за кафе, е нещо съвсем друго. Когато бързо дефинираме обекти и хора, рискуваме да останем слепи за тяхната уникалност. Торо сее пазел от тази тенденция. Нека не бързам да открия универсалния закон – казва си той. – Нека видя поясно един конкретен пример от него Отложете дефинирането на това, което виждате, и ще видите повече. Торо забавя процеса до пълзене. Той удължил разстоянието между хипотезата и заключението, между виждането и видяното. От времена време той си напомня да се забави още. Трябва да гледаме дълго, преди да можем да видим, казва той. Виждането е субективно. Откъснатият „поглед отникъде научения не е перспективата, която интересува Торо. За да може нещо да бъде наистина видяното трябва да бъде видяно отнякъде от някого. Вашето наблюдение, за да бъде интересно, теза да бъде значимо, трябва да е субективно“, пише той. Невъзможно е да не приемаш красотата лично. Кървавочервен залез. Мастиленочерно нощно небе, осеяно с безброй звезди. Те стават красиви Изразът погледът отникъде е употребен за първи път от съвременния философ Томас Нагел и всъщност е заглавието на неговата книга от 1986 г. Торо обаче със сигурност е бил наясно с концепцията за отстраненото научно наблюдение, както и с критиките към него. 65 само с личното ни одобрение, когато ние решим, чеса красиви. Както казва съвременният философ Роджър Скрутън: „В един свят, в който има място за такива неща, има място и за вас“. 76 За Торо виждането и чувстването са преплетени. Той не можел да види нещо, ако него почувства. Това, как се чувствал, определяло не само как виждано и какво вижда. За него виждането е не само емоционално, но и интерактивно. Казва, че когато видел, да речем, роза, той си кореспондира с нея и по някакъв начин си сътрудничи с нея. Осъзнавам, че звучи странно, всъщност май направо откачено. Много художници обаче описват подобно явление когато гледат даден обект, усещат, че и той ги наблюдава. Няма как всички да са откачени. *** Прочетете дневниците. Думите на Лесли Уилсън се настаняват в мозъка ми като натрапчива песен от Топ 40, от която не можете да се отърсите. Торо, по настояване на Емерсън, водел дневник през по-голямата част от живота сив зряла възраст. Около два милиона думи, побрани в 14 тома. Когато събирам достатъчно куражи си налагам да се захвана с първия том, съм обзет от ужаси се сещам за часовете по граматика в девети клас. Докато чета, страхът се разсейва, заменен първо от облекчение, а после от наслада. В своите дневници Торо оживява по начин, по който него виждаме в „Уолдън“. Това е един напълно откровени уязвим Торо. Никога не съм срещали никога няма да срещна по-лош човек от мен, пише той в един момент. Склонни сме да мислим за Торо като за – как да го кажа това дипломатично някакъв слабак. Четенето на неговия дневник ми показа ясно колко грешим. Страниците разкриват един мъжествен Торо. Философът като екшън герой. Той ходи, пързаля се, плува, опитва ферментирали ябълки, цепи дърва, проверява дълбочината на езера, проучва парцели, гребе срещу течението, строи къщи, свири на флейта, жонглира, стреля (биле истински снайперисти, поне един в един случай, е гледал в очите мармот, докато мармотът сведе поглед. Той извършва всички тези дейности, за да види по- добре. Трябва ръката да го направи, за да може окото да го види, казва той. Торо не се бои да си изцапа ръцете или друга част от тялото. Наедно място в дневника той описва себе си, потопен в блатото до брадичката, как чувства хладната кал върху кожата си и се наслаждавана мръсотията. Докато навлизам все по-дълбоко в дневниците, дочувам ехо от Марк Аврелий и неговите „Медитации“. Подобно на Марк, Торо води разговор 76 Roger Scruton, Beauty: A Very Short Introduction (New York: Oxford University Press, 2011), 55. 66 със себе си. Ние, читателите, просто подслушваме. Чувам и Сократ. Тези двамата не са очевидни двойници. Делят ги векове. Торо е написал повече от два милиона думи, Сократ не е написали една. И все пак теса философски братя. Подобно на Сократ, Торо води живот, проведен с „безстрашно изследване Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|