Геоикономика и регионално развитие“ Енергетика. Добив на нефт и природен газ в света. Географски райони
Изтегляне 1.24 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Икономически зависимости в страни, произвеждащи суровини
| 1. Рентиерската държава
Теорията за рентиерската държава се открива в творбата на Hossein Mahdavy, анализиращ политическите и икономически последици от господстващия въглеводороден сектор в предреволюционен Иран (от преди петролната и енергийна криза от 1973- 1974 г.). (Примерът за Иран) Рентиерската държава - «Суровинноориентирана, зависеща основно от получените доходи от продажбата на ресурси зад граница и получаваща приходи в чужда валута основно от продажбата на ресурсите» Рентиерската държава има следните особености: авторитарен тип управление и откроен държавен елит, свързан с властта; в структурата на държавните приходи преобладават рентите (доходите от продажба на ресурси); рентите имат предимно външен характер; населението няма глас в управлението на доходите от ресурсите, а пасивно изчаква тяхното разпределение; голяма част от доходите от рентите отиват за правителствени разходи; възможен ръст на държавните разходи без промяна на данъчната политика; неограничено харчене на средства за огромни проекти, осигуряващи печалба за елита и по-малко изгоди за населението. Икономически зависимости в страни, произвеждащи суровини Фискалната експанзия е основният механизъм в повечето страни износителки на петрол. В повечето големи страни износителки на петрол дейностите нагоре по веригата в петролния сектор се контролират от държавните петролни компании, т.е. приходите от петрол се натрупват пряко и изцяло на правителството. Така използването на петролните приходи влиза в обхвата от решения на фискалната политика, а чрез публичните разходи приходите от петрол оказват въздействие върху вътрешната икономика, включително върху инфлацията. Фискалната политика в страните износителки на петрол се сблъсква със специфични предизвикателства, свързани с факта, че приходите от петрол са изчерпаеми, променливи, несигурни и до голяма степен идват от чужбина. Колкото по-голям е делът на петролните приходи в общите приходи на правителството, и колкото по-голям е петролният сектор в икономиката, толкова предизвикателствата пред фискалната политика са по-големи. Специфичните характеристики на петролните приходи поставят предизвикателства както в дългосрочен, така и в краткосрочен план – справедливост между поколенията и фискална устойчивост (в дългосрочен план) и макроикономическо управление и фискално планиране (в краткосрочен план). За да бъде избегнато рязкото коригиране на бюджетната политика след изчерпването на петрола и осигуряване на националното богатство за бъдещи поколения, един от вариантите е натрупване на финансови активи в периоди, когато страните добиват петрол. След завършването на добива доходите от активите могат да бъдат използвани за замяна на тези от петрол и поддържане на нивото на разходите на държавата. Така петролното богатство постепенно се трансформира във финансово, оставяйки общото състояние на страната неизменно и съхранявайки го за бъдещите поколения. В такъв случай един от инструментите, използван от страните производитеки на петрол, е т.нар. Фонд за стабилизация на доходите от петрол. Средствата от този фонд се събират по време на бум на цената на петрола и се разходват, когато държавите изпитват недостиг на бюджетни средства при ниски цени на петрола. Установено е, че създаването на такива фондове не оказва влияние върху връзката между приходите от износ на петрол и държавните разходи в страни, в които не са прилагани стабилни и прозрачни фискални и макроикономически политики. Освен това някои петролни фондове действат извън съществуващите бюджетни системи и често са отговорни само на няколко политически назначени лица. Това прави тези фондове особено податливи на злоупотреби и политическа намеса. Следователно стабилизационните фондове не трябва да се разглеждат като заместител на доброто фискално управление. На свой ред краткосрочното предизвикателство към фискалната политика в страните износителки на петрол се дължи на нестабилността и непредсказуемостта на цените на петрола Това означава, че публичните финанси зависят от волатилността на променлива, която до голяма степен е извън контрола на властите, което е вид предизвикателство както за макроикономическото управление, така и за фискалното планиране. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|