Геологията като естествена наука

величина.

характеристига придобиват почти всички чвления и събития на Земята.

Категорията време идва от митологията, а в науката тази категория се

формулира отделно от Нютон. Существуват 2 разбиранния за категорията

време – абсолютна (нютонова) и относителна (Лайбцинова)
Абсолютното време – според Нютон времето представлява абсолютно

независима от материялния свят величина. Тя е вечна, без начало и край и

следователно не може да бъде измервана.
Лайбницовото разбиране е по-различно - Относителното време се

състои в това, че категорията време придобива смисъл само ако е

характеризирана чрез събитията и явленията, които се случват. Първото

събитие е големият взрив. В естествените науки се работи с относително

време.
(От тук нататък ще става дума само за относително време.) Основни

характеристики за категорията време:

категорията време постоянно присъства и служи като фон, върху който

стават всички събития и явления. Това гарантира, че всяко едно събитие,

което се е случило, се е отразило върху категорията време.

една единствена посока – минало –>настояще -> бъдеще. Всяко събитие има

уникален характер от гледна точка на позицията във времето.
Времето в геологията.
Основна отличителна черта на времето в геологията са мащабите ,а сновен

проблем за решаване е как времето да бъде дефинирано. За решаването на

този проблем се търсят събития, които имат достатъчна продължителност

във времето и които да имат еднопосочност. Използват се два подхода. При

единия се използват ритмично повтарящи се събития в един продължителен

интервал от време. За дешифриране на един интервал от време се използват

радиологични часовници. Те отразяват естествения разпад на

радиоактивните изотопи на някои елементи (напр. Въглеродните часовниици

– 10-20 хил. Години). Часовниците са с различен обхват – от милярди

години до около 100млн. год. (има и за по-кратък интервал 10 – 20хил.

год.) . При този подход се изработва времева скала, разделена на

еднакви времеви единици.

След своята поява органичната материя постоянно , еднопосочно,

необратимо търпи развитие. Всяко събитие, свързано с появата на нова

организмова група или изчезването на такава, може да послужи за

дешифриране на времето. Пол. се система от единици с различна

продължителност, която зависи от разпознаваемите събития Тези събития

достигат до нас, тъй като се отразяват в скалните пластове. Всички

тези единици, се нар. стратиграфски. Когато отразяват само времевите

интервали се нар. геохроноложки. Единиците, които отразяват скалните

последователности се нар. хроностратиграфски. Всяка хроностратигарфска

единица има своя геохроноложки еквивалент. Тези единици са подредени в

няколко ранга.

Хроностратиграфски (единици за скали)

Система
Епоха Серия

Предмети и задачи на палеонтологията.

времена. Палеонтологията е биоложка наука и следователно се

ръководи от всички биологични закони, които могат да се прилагат.
Тафономията е специфична област на палеонтологията – тя изследва

закономерностите за погребване и съхраняване на организмовите останки.

литосферата, т.е. процес, който разкрива как се получават

вкаменелостите. Не всички организми, които са съществували имат еднакви

шансове да оставят слеед себе си вкаменелости. По-големи шансове имат:

външни. Вътрешните отразяват вътрешната морфология на организма.

Външната отразява външната морфология.
следи от жизнена дейност – примерно, хралупа, изкопана в скала
Систематична палеонтология
Тип Protozoa (еднокл. животни)
Най-добре се съхраняват и са изследвани саркодиновите едноклетъчни.

От тях най-добре изучени са фораминиферите и радиоларийте.

черупките са два типа – аглутинирана и секреционна. По състав черупките

са варовити. Изграждат се от отделни камерки. Нарастването може да стане

по най-различен начин. Всяка черупка притежава поне по един отвор,

обикновено намиращ се на последната камера и се нар. апертура. Формата и

положението на апертурата също има систематично значение. На базата на

своята морфология фораминиферите се делят на 5 подразреда и десетки

семейства. Днес са познати около 27 хил. вида фораминифери. Те са

предимно морски животни. Само много малка част живеят в сладки води.

Размерите са около 0.25 – 0.4 мм. Има и няколко групи големи

фораминифери – най-големите са до 160 мм (16 см.). Фораминиферите имат

изключително бързи темпове на еволюция, особенно планктонните. Затова

останките от фораминифери се използват за определяне на относителната

възраст на скалите.

съвременните редставители има и 1 малка група, която живее в сладки

води. Фораминиферите са ни известни от началото на Палеозойската ера

(камбрий). От средата на Мезозойската ера 1 част от форамениферите водят

планктонен начин на живот. У нас в много от скалите са открити множество

фораменифери. В Черно море, фораминиферите са по-малко заради по-ниската

соленост.
Разред Radiolaria - едноклетъчни
Всички радиоларии имат Si-скеле; по-малки са от форамениферите (рчдко

надминва 3 мм) . Всички радиоларии са планктонни. Систематиката на

радиолариите се извършва на базата на морфологията на скелета и

по-точно, типовете симетрия, които се оформят при неговото нарастване.

Не са познати пресноводни радиоларии- всичкки са морски. Като

вкаменелости, групата е известна от началото на палеозойската ера.

Радиолариите имат по-ниски темпове на еволюция в сравнение с

фораминиферите. Радиолариите са част от съвременния планктон.

фосилни представители.

Всички морски гъби притежават скелетни елементи. При една малка част от

морските гъби, скелетът се изгражда от органични влакна – спонгинови.

Всички останали изграждат скелета си със спикули.. Спикулите могат да са

от CaCO3 или Si (кремъчни). Силициевите спикули се различават по размери

–макросклери и микросклери, като микросклерите са в мезоглеята.

макросклерите срастват помежду си и правят цялостна „постройка” на

скелета. Макросклерите се различават по форма – едноосни, триосни,

четириосни, сложни. Микрослерите са изключително разнообразни.

Варовитите спикули са само големи по размери. Формата им е класифицирана

като: еднолъчеви, трилъчеви, четирилъчеви. Морските гъби са

консервативна организмова група, т.е.те търпят много бавно промени в

устройството си. Систематиката им се извършва изключително на базата на

морфоложката характеристика на скелета и на типа иригационен апарат(

аскон, сикон, леукон) . Морските гъби са по-често палеоеколожки

индикатор. Най-често оказват за студени води. Останките им не се

използват за определяне на геоложка възраст.

индивид има варовит скелет, изграден от две коносовидни тръби – външна и

вътрешна. Пространството между тях се нар. интервалум. Устройството на

интервалума е усложнено от допълнителни скелетни елементи. По

устроиството на интервалума се различават два типа – правилни (клас

Regulares) и неправилни. Археоциатите са представители на първият

безгръбначен животински тип, който е изчезнал. Живяли са само през

камбрийския период. В България не са открити археоцияти, защото нямаме

камбрийски скали.
Тип ( Cnidaria ) мешести
От тях, в палеонтологията, най-голяма тежест имат коралите.
Клас Anthozoa (животни слънца)
Всички корали поместват тялото си в минерализиран скелет, който се

запазва във фосилно състояние. Коралите са тясно свързани с усл-та на

средата.Те са морска организмова група. Коралите водят единичен или

колониален начин на живот, повечето са бентосни. Всеки индивид се нар.

полип, а скелетът се нар. коралит. Скелетът винаги е от CaCO3.

Основните скелетни елементи са: тека – стената на коралита, септи –

вертикални варовити пластини, които се спускат в коралита, табули /

дънца – хоризонтални варовити пластинки, мехурчеста тъкан / десепименти

– недоразвити септи и табули, колумела – варовит стълб по оста на

коралита, псевдоколумела (лъжлива колумела) – варовит стълб по оста,

който се получава от срещането на септите; нчма основа
Критерии за систематика. Систематиката се извършва на базата на

морфологията на скелета. Отделят се няколко подкласа:

елементи са теки и табули.

палеозойска ера. Основните скелетни елементи са теки, септи, табули,

мехурчеста тъкан. Наричат се четирилъчеви заради специфичното

разположение на септите.

до сега. Основните скелетни елементи са теки, септи, колумела, псевдо

колумела. 6 или кратно на 6 септи.
Подклас Octocorallia – осемлъчеви ; следпалеозойски. Съвременната

коралова фауна е предимно октокоралова.

палеозоя и мезозоя, напълно сменят състава си. Днес живеят 6 и 8-лъчевии

корали, като октокоралите преобладават. В България са установени масови

находки, предимно на хексакорали. Коралите имат относително бавни

темпове на еволюция и ограничено пространствено разпространение.

Останките от корали представляват най-добрия палеоеколожки индикатор.

Коралите изграждат теката си неравномерно.
Тип Arthropoda – членестоноги.
Изключително разнообразен животински тип. Живеят във всякаква среда.

Имат сложна класификация. В палеонтологията най-добре са представени

трилобитите и остракодите (малки ракообразни).
Клас Trilobita
Измрели, морски, бентосни представители на членестоногите. Тялото на

трилобитите, откъм гръбната страна, е покрито с хитинова обвивка, която

се нар. щит. Във фосилно състояние се съхранява именно щитът. Той се

дели на три части както напречно, така и надлъжно. Напречна подялба:

главов щит – цефалон, торакс и опашен щит. Цефалонът най-често има

формата на полукръг с изпъкнала част в средата, нар. глабела и бузи

отстрани. Лицевите шевове ра. Тораксът се състои от подвижно съчленени

сегменти, като всеки сегмент завършва поне с едиделят бузите на по 2 , а

на тези шевове са очите.
Слепи трилобити – лицевите шевове започват и свършват в задната част.

Торакс- състои се от подвижно счленени сегменти. Всеки заваршва с поне 1

чифт крайници. Броят им може да е над 40 и има таксономично значение.
27.11.2009.
Опашен щит / лигидиум – съставен е от отделни членчета, но може да бъде

и монолитен. Тези членчета не носят крайници. Броят им може да надвишава

40. Надлъжна подялба на щита: в средата има рахис – това е

най-изпъкналата част, от двете страни иам по една плевра. На базата на

броя на сегментите в торакса, трилобитите се делят на два подкласа:
Подклас Miomera – малко сегменти (2 – 3 сегмента в торакса си)
Подклас Polymera – многочленчести (имат над 5 сегмента). Този подклас е

многоброен. Представителите са разделени в 8 разреда, в зависимост от

типа на лицевия шев.
Трилобитите са типична палеозойска организмова група. Появяват се в

началото на палеозоя, развиват се през камбрия, рязко намаляват след

силур и последните изчезват към края на палеозойската ера. Трилобитите

са една от най-ценните организмови групи, като индикатор за палеозоя.

Най-близки техни родственици днес са насекомите и ракообразните.
Клас Ostracoda – малки рачета.
Всички остракоди имат черупка, но размерите са почти винаги под 0.5 мм.

Черупката е тази, която се запазва във фосилно състояние. Живеят в

сладки и солени води, даже се срещат в континентална среда (в мъхове).

Появяват се в средата на палеозойската ера (първо във водна среда, около

силур – девон). Имат преди всичко CaCO3 черупка, има и със хитинова, но

са много по-малко. В България има малко находки на трилобити, но има

множество находища на остракоди.
Тип Mollusca – Мекотели.
Много разнообразен животински тип. При всички тялото е обвито в мантия.

Към типа се отнасят представители на 10 класа. По-важните за

палеонтологията са 3: Gastropoda, Bivalvia, Cephalopoda. Всички молюски

имат твърд скелет, който се запазва.

континентална среда. Голямата част от гастроподите притежават черупка.

Черупката представлява конична тръба завита по различен начин. По начина

на нарастване на черупката се отделят няколко вида черупки:

калпачковидна, плоскоспирална, коничноспирална. Във фосилно състояние се

запазват черупките. За съжаление при този клас критериите за систематика

не се обвързват с морфологията на черупката, а са анатомични. Основни

критерии са: устройство на кръвоносната система, устройство на

дихателната система. Има два допълнителлни критерия: устройство на

двигателната система и устройство на нервната система. По основните

критерии, класът се разделя на три подкласа:
Подклас Prosobranchia – Преднохрили
Подклас Opistobranchia – заднохрили
Подклас Pulmonata – белодробни
Голямата част от вкаменелости са от подклас Prosobranchia – не по-малко

от 75%. В България има изключително много ценни находки на гастроподи.

Във фосилно сътояние се запазва именно черупката. Винаги черупката е

варовита. Основна морфоложка характеристика на черупката, имаща пряко

отношение към систематиката е наличието на ключов апарат. Ключовият

апарат представлява система от позитивни гънки – зъби и негативни гънки

– ямки. Тази система се оформя само по един от ръбовете на черупката –

този ръб се нар. ключов ръб. Елементите на ключовия апарат са с различна

форма; различно са разположени върху ключовия ръб и на тази база се

отделят различни типове ключов апарат. Всеки тип ключов апарат се

използва за отделянето на самостоятелен разред при бивалвите. Ключовите

апарати са 6 и на тази база се отделят 6 разреда при мидите.
Дебелозъб ключов апарат – Пахиодонтен тип. ( Разред Pachiodonta – тези

миди са живели за кратко през мезозоя и в края на кредата

напълноизчезват. При тях ключовият апарат е силно видоизменен. По

принцип, един ключов ръб носи и зъби и ямки, но при тези единият ръб на

едната валва носи само зъби, другият носи замо ямички. Мидиите са

познати от началото на палеозоя. Преживяват няколко интервала на разцвет

(триас, креда, неоген). Живеят и днес и са една от най-разпространените

групи. У нас има много находища на бивалви (Плевен). Тази група е

изключително добре изучена.
F
h
h
h
h
h
?????????????????¦ ?&?
D
h
l
|
hР
,Cephalopoda – Главоноги.
Главоногите са само морски мекотели. Всички мекотели имат

калциевокарбонатен скелет или черупка. Той се запазва като вкаменелост.

В едни случаи, скелетът е под формата на черупка, а в други служи като

опорна ос. Така главоногите се разделят на две групи – външно- и

вътрешночерупчести.
Външночерупчести главоноги – по форма те могат да имат от напълно

изправена черупка, до напълно завита. Развитите черупки се нар.

еволютни, завитите – инволютни. Всяка външночерупчеста форма има три

морфоложки елемента – начална / ембрионална / камера; газови камери;

камера за живеене. От трите части по морфология най-интересна е

средната. Това е система от камери, получени чрез преградки, свързани

посредством сифон. Преградките са в различна степен нагънати, усложнени

и тяхната периферна част се отразява на вътрешната страна на черупката

като преградна / сутурна линия. По степен на усложненост се различават

няколко типа сутурни линии и те представляват систематичен белег.

Единствено Наутилусът е жив и до днес от всички главоноги. На базата на

формата на черупката, степента на усложненост на преградната линия и

местоположението на сифона, външночерупчестите главоноги се делят на

няколко подкласа. Основните от тях са:

сифона, с прости, ненагънати преградки. Те са само ранно палеозойски

организми.
Подклас Nautiloidea – те са с инволютна черупка, средно положение на

сифона, ненагънати преградки. Появяват се през късния палеозой (в девон)

и са единствените представители днес от външночерупчестите.
Подклас Endoceratoidea – с еволютна черупка, с крайно гръбно положение

на сифона, с ненагънати преградки. Живели са само през ранния палеозой.

положение на сифона, с различно узложнена преградна линия. В зависимост

от сутурната линия се отделят разреди. Появяват се през късния палеозой

(девон), до края на мезозойската ера изчезват напълно.

с излючение на род Nautilus, измират. Станало е в следствие на

космическа катастрофа. Външночерупчестите главоноги преживяват

изключително интензивна еволюция. Те се появяват в началото на палеозоя,

когато живеят примитивните главоноги предимно с изправени черупки

(Orthoceratoidea и Nautiloidea). През късния палеозой (девон) се

появяват първите ендоцератоидей (Endoceratoidea). Тогава се появяват и

първите представители на Ammonoidea (амонидите). Мезозойската ера изцяло

е поделена на единици по характеристиките на главоногите.
Всички останали главоноги се отнасят към клас Coleoidea. Това са всички

вътрешночерупчести главоноги. Към този подклас, като отделни разреди са

сепиите, калмарите, октоподите, които днес представляват класа на

главоногите. Белемнитите също спадат към вътрешночерупчестите главоноги.

Те имат най-масивна вътрешна минерализирана черупка. От белемнитите във

фосилно състояние се запазва само една конична калциевокарбонатна част,

нар. рострум. В задната му част са оформени протоконх и газовите камери

със сифона. През тялото минава и хрущялна опора, която не се запазва във

фосилно състояние. Белемнитите са измряла група от вътрешночерупчести

главоноги. Те са от разред Belemnitida. Появяват се през късния палеозой

и измират заедно със всички останали аменити (?) в края на мезозоя. В

България има изключително богати находища на амонити и на белемнити

(Северна България най-вече).
Тип Brachiopoda – раменноноги.
Всички брахиоподи поместват тялото си в двувалвена черупка. Най-често тя

е CaCO3. двете валви не са еднакви по големина. По-голямата се нар.

коремна, а по-малката се нар. гръбна валва. Свързването на вдете валви

може да става или само чрез мускули, или чрез ключов апарат и мускули.

Ключовият апарат се изгражда от зъби, носени от едната валва и зъбни

ямки, носени от другата валва. Когато брахиоподите имат ключов апарат на

върха на по-голямата валва, се оформа отвор за крака на животното.

Когато отворът е кръгъл се нар. форамен, а от негго може да се формира

триъгълен отвор – делтириум. В зависимост от това дали имат или не

ключов апарат, брахиоподите се делят на два класа:

допълнителни скелетни елементи, които представляват варовити пластинки

вътре в черупката. Те се нар. крури. Служат за поддържане на лофофорите

(ръцете) на брахиоподите. Крурите са завити по различен начин и на тази

база ключовите брахиоподи се поделят на 8 разреда. Брахиоподите са

типична морска бентосна организмова група. Масово са живяли през

палеозойската ера(късен палеозой). В края му сменят на 100% състава си.

От тогава до днес брахиоподите постоянно намаляват състава си и

разнообразието си. Днес се счита, че са измираща организмова група. В

България има много добри находища на мезозойски брахиоподи.

бодлокожи имат амбулакрална система (система от канали, по които се

движи течност). Една част от бодлокожите са прикрепени, а друга част са

подвижни, но всички са морски. От прикрепените: водни лилии (животни, а

не растения). Най-често срещаните вкаменелости от този тип са от класа

на морските таралежи – клас Echinoidea. Тялото на морския таралеж е

поместено в щит. Във фосилно състояние се запазва щитът. Той е

калциевокарбонатен. Изгражда се от плътно прилепнали една до друга

плочки. Те се различават по форма и положение върху щита. Основно щитът

се изгражда от два типа плочки – малки перфорирани, нар. амбулакрални.

Те покриват каналите. Другият тип плочи са относително по-големи и

по-грубо орнаментирани и се нар. междуамбулакрални. Еднотипните плочки

обособяват полета върху щита. Върху всеки щит има 5 амбулакрални и 5

междуамбулакрални полета. При палеозойските таралежи броят на редовете

плочки в ендо поле е по-голямо от 2 реда. Тези морски таралежи се нар.

стари. Всички следпалеозойски морски таралежи имат само по два реда

плочк в едно поле. Те се нар. нови морски таралежи. Освен тези полета

върху щита се обособяват още две полета с различни плочки – анално и

устно поле. Аристотелев фенер – система от лостове за смилане на храната

. В зависимост от местоположението на устния и аналния отвор върху щита,