Геологията като естествена наука
Изтегляне 0.54 Mb.
|
|
Всички находки са без скелети, само отпечатъци. 6.Палеозой (Pz) Започва с бум в развитието на скелетните организми. Това се случва преди ок. 500 млн години и завършва преди ок. 250 млн години с най-значимото измиране на представители на организмовият свят (известно като великото Палеозойско измиране). Pz се разделя на два дяла: ранен Палеозой (Pz1) и късен Палеозой (Pz2).
легла. Четири от континенталните плочи образуват 1 ивица, като м/у Северно-Американската и Източно-Европейската плочи се намира океанът Япетус.
М/у Източно-Европейската и Сибирската плочи се разполага Монголоохотският океан. ИЕ (У) С Другата плоча – Гонвана – съществува цялостна, а океанът около нея, се нарича Панталас. Тенденцията през Pz1 е към сближаване на континентите. В края на S се ликвидира Япетуския океан и се образува нова континентална плоча – Лавренция. От Сибирската и Китайската плочи се образува нов континент, наречен Ангарида. Уралският океан се стеснява в значитела степен. Организмовият свят се характеризира с постоянно изключително нарастване на разнообразието. Почти всички типове безгръбначни имат скелетни представители. Появяват се първите фораминифери и радиоларии. Живеят примитивни морски гъби. Само през C масово се развиват археоцитите – първите изчезнали безгръбначни (до края на C).
трилобитите. Има гастроподи и миди, главоногите са представени от примитивни форми с големи прави черупки. Има стари морски таралежи и брахеоподи. Масово се развиват граптолитите (от О – нататък). Хордовите са представени от пра-риби, безчелюстни, Acrania и Tunicata. Това са най-висшите форми на живот. Раститенията са представени изключително само от водорасли. Целият организмов свят е съсредоточен във водния биотоп.
Започва преди ок. 410 млн години и завършва преди ок. 250 млн години. Включва периодите D, C, P. - Структура на земната кора – съществуват три континента – Лавренция, Ангарида и Гондвана. Продължава тенденцията за сближаване на континенталните плочи. Първоначално Лавренция и Ангарида се сближават до такава степен, че изчезва Уралският океан и се образува нова континентална плоча – Лавразия. По-късно тази мегаплоча се свързва с Гондвана и в края на Pz за втори път в историята на Земята се образува един цялостен континент – Пангея. Той има съвсем друга структура и разположение. През Pz се образуват уралските планини, а по южния ръб на Европа – Судетските и др. планински вериги. Съществува океанът Панталас. Към края на Pz се оформя нов океан по екватора, носещ името Прототетис. Има развитие на организмовия свят.
едноклетъчните се появяват първите големи фораминифери. Коралите продължават масово да са разпространени чрез табулатните и четирилъчевите. Трилобитите са в упадък. Рязко намаляват разнообразието и количеството им. Живеят много гастроподи и миди. Появяват се първите амонити, първите главоноги със сутурна линия. Развиват се и белемнитите. Масово се разпространяват ключовите брахеоподи, морските таралежи са представени от стари морски таралежи. Рязко намаляват граптолитите. За първи път масово се развиват рибите. Само през D живеят и четирите класа риби. В края на D и началото на C се появяват първите земноводни и влечуги. Разнообразява се съставът на водораслите. Появяват се и масово се развиват първите висши растения. От тях липсват само широколистните семенни растения. Това е една малка революция в организацията на организмовия свят. Р бележи обрат в развитието на биосферата. Рязко се съкращават и масово се унищожават много организмови групи. Изчезват първите големи фораминифери, всички табулатни и тетракорали, всички трилобити, примитивните амонити, рязко се съкращават брахеоподите. Изчезват старите морски таралежи. Граптолитите измират напълно. До края на P изчезват два класа риби. При растенията след C рязко намаляват хвощообразните и плаунообразните. Изчезват безлистните. Л.Палеонтология (22.01.2010г.) 1.Развитие на Земята през Мезозоя (Mz) Mz ера започва преди ок. 250 млн години и завършва преди ок. 65 млн години. Тя включва периодите Триас (Т), Юра (J) и Креда (K). Т носи името си от тройната подялба на ерата. J – от името на Юра планина. K- на името на скалата (пишеща креда), формирана от коколитофоридите (златисти водорасли).
оформянето на съвременния облик на Земята. Основното събитие е разпадането на континента Пангеа и образуването на новите океани. При тези процеси първоначално се отделя Северно-Американският континент заедно с Исландия от останалата част от Евразия. Най-значимото събитие обаче е свързано с разпадането на Гондвана. Отделя се Южно-Американският континент, отделят се като цяло Антарктида, Австралия и Индия, а в последствие Индия се обособява като самостоятелен континент. Продължава да съществува Тетиският океан. Към края на Mz Тетис ясно проявява тенденция към затваряне. Формира се леглото на Атлантическия океан. С отделяне на Индийският субконтинент започва оформянето на Индийския океан. При тези движения най-активните структуро-образувателни процеси се извършват в две зони: на територията на днешните Кордилери и Анди и по южния ръб на Европа, където се образуват част от Алпийските планини. Организмов свят през Mz – основната тенднция, която проявява биосферата, е пълното обновяване на организмовите групи. Фораминиферите са в напълно нов състав. През Mz живеят втората група големи фораминифери. Появяват се първите планктонни фораминифери. Коралите са в напълно обновен състав. Масово живеят хексакоралите и се появяват октокоралите. Мекотелите масово се развиват (гастроподи, бивалвии и особено главоногите). Главоногите са най-масово разпространената група във водния биотоп. Представени са от амонити и белемнити. Брахеоподите разко съкращават присъствието си. Остават само ограничен брой разреди. Морските таралежи са представени от нови морски таралежи. Масово живеят хрущялните (акулови) риби, но има и костни. Съотношението им е 90% : 10% хрущялни към костни риби. През Mz масово се развиват влечугите, като част от тях живеят във водни условия, но голямата част са сухоземни, в това число и динозаврите. Още в T се появяват първите бозайници. В края на J се появяват представители на птиците.
водорасли. Висшите растения са представени преди всичко от от папратовидни, в по-малка степен от хвощообразни и най-вече – семенни растения. До K преобладават голосеменни (иглолистни). След началото на K започва разцвет на широколистните. Краят на Mz се бележи от значителен кризис на биосферата. Кризисът се състои в: изчезват множество планктонн организми (фораминифери и коколити); напълно изчезват амонитите и белемнитите; изчезват напълно динозаврите; птиците рязко променят състава си; през J изчезва групата на стегоцефалите (от земноводните) Българските земи изключително добре маркират този кризис. 2.Земята през Неозойската (Nz) ера. Nz започва преди ок. 65 млн години и продължава и днес. Включва три периода: Палеоген (P), Неоген (N) и Кватернер (Q) P и N се включват в общото понятие Терциер.
на Земята: отделянето на Австралия и Антарктида като самостоятелни континенти; много активното придвижване на Индийския континент на север и достигането му до Азия; отделянето на Арабския п-в от Африка и присъединяването му към Азия. Промените в океаните са следните: затваря се и се унищожава Тетиският океан. От някогашния Тетис са осатнали само изолирани басейни (Средиземно море, Черно море, Азовско море и др.);
най-младата верига у нас – Стара планина (през средата на P – Еоцен). Организмов свят през Nz – спрямо Mz организмовият свят се разнообразява. Появяват се нови групи фораминифери (нумулити). Масово живеят хексакорали и особено октакорали. Изключително разнообразни са мидите и охлювите. Масово са развити главоногите. От тях живеят само вътрешно черупчести и един род външночерупчест (Nautilus). При морските таралежи се обновява видовият състав. Брахеоподите продължават да намаляват. Ихтиофауната е представена предимно от костни и много малко акулови риби (95% към 5%). Влечугите търпят пълен регрес.същото се отнася и за земноводните. Изключително бързо разнообразяване на бозайниците. Преобладаващо живеят на сушата. Най-активно променящата се организмова група е тази на птиците – най бързо еволюиращата група през Nz. Растенията са представени от водорасли с променен състав и пълно преобладаване на двусемеделните над всички останали. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|