Геологията като естествена наука
Изтегляне 0.54 Mb.
|
|
морските таралежи се делят на две групи: правилни (аналният отвор е отгоре, устният е отдолу) и неправилни (всички останали варианти). Морските таралежи са известни от началото на палеозойската ера и продължават да живеят и до днес. Имат относително бавни темпове на еволюция и не са добри индикатори за геоложко време. В България находките, особено от нови морски таралежи са доста чести. Тип Hemichordata Клас Graptoloidea – граптолити. Името им идва от graphos – пиша и littos – скала. Били са морски планктонни животни. Типична палеозойска организмова група. Само колониални животни.
който се прикрепяли индивидитв в колонията, нар. рабтозома. Във фосилно състояние се запазва само рабдозомата. Тя започва изграждането си от една начална камера, нар. сикула, от там започва растежа на колонията. Граптолитната колония нараства по два различни начина:
фуниики нар. теки. Във една тека могт да живеят до три разнополови индивида. Отворът на сикулата съвпада с отворите на теките.
диаметрално. Има нервна струна нар. нема, увита около виргула. Граптолитите са започнали да живеят в среда с недостиг на кослород и това се е отразило на състава на теките - изградени са от подобно на хитин в-во, нар. граптолитин. На базата на типа на нарастване на колонията, граптолитите се разделят на два разреда. Axonolipa (безосеви) Axonophora (осеви) Граптолитите са познати от ордовик до края на палеозоя. В България има няколко ограничени находища с останки (в искърското дефиле), но не са добре изучени.
наличието на опорна ос, наречена хорда. Представителите на този тип са изключително неравностойно разпределени в три подтипа.
през личинковия си стадий на развити, в опашния си дял притежават хорда, около която се струпват множество мускулни влакна и чрез нервната си система тези животни са предизвиквали огъване на тялото около хордата. След лишинковия стадии губят формата си и се прикрепват. Тези животни са морски. Има открит само един вид, който е във фосилно състояние .Първите представители са открити в началото на палеозоя, заедно с трилобитите. Ларвата им – личинката - плува Подтип Acrania – безчерепни хордови. Установява се постоянното присъствие на хорда. Организмите плуват през цялото си съществуване (активен нашина на придвижване ). Живеят от началото на палеозоя, както и трилобитите. Нямат фосилни представители. В скалите, където се намират има и трилобити.
тях се отнасят голямата част от хордовите животни. Всички гръбначни имат скелет. Той се изгражда от три типа кости – дълги(играят рлята на лостове), къси (с еднаква стойнот на дължината и ширината – опорни) и плоски (покривни кости). Съединяваннето на костите в скелета става по два начина – подвижно и неподвижно. Общата схема на конструкцията на скелета е:
съединени неподвижно, само долната челюст е подвижна. Осев скелет / опорен скелет / – при по-примитивните е представен само от хорда, а при останалите от отделни прешлени. Пояс на крайниците – 2 вида – преден и заден (или раменен и тазов) . Това са изключително важни пунктове от скелета на гръбначните. Те отразяват начина на придвижване. Скелет на крайниците. ( о учебника)
фрагменти от скелета. По тях чрез морфофункционален анализ се прави пълна реконструкция на облика на животните. От гръбначните животни най-често се изучават зъбите и копитните системи (крайниците). Тези части са най-устойчиви, но и те показват най-бързите промени в начина на живот и в устойството на животните. Подтип Vertebrata По отсъствието или наличието на челюсти в скелета гръбначните се делят на два инфратипа: безчелюстни и челюстни. Всички безчелюстни, безчерепни и личинковохордови (туникатните) се нар. прариби. Безчелюстните са водни животни, с хрущялен скелет и редуцирани плавници. Живеят от камбрия до днес. В продължение на около 180 млн. год през палеозоя, те са били най-развитата организмова група. Към челюстните се отнасят два надкласа: Pisces (риби) и Tetrapoda. Голямото разнообразие на гръбначните е съсредоточено в тези два надкласа. Към рибите се отнасят 4 класа:
също се включват 4 класа: Amphibia (земноводни), Reptilia (влечуги) , Aves (птици), Mammalia (бозайници).
обитаващи водата. При рибите за първи път са развити челюстите. Имат много добре развити органи. Черепът им е неподвижно свързан с гръбначния стълб (нчма шия, шиини прешлени ) -главата не може да се извърта. Крайниците са представени от плавници – 2 чифта плавници с по 2 перки (гръдни и кореммни) и три единични плавника – перки (гръбен, опашен и анален плавник). В скелета на рибите няма обособен преден и заден пояс, т.е. скелетът на плавниците не се свързва с осовия скелет. Рибите се отнасят към 4 класа. Представители и на четирите класа се появяват по едно и също време – краят на силур, началото на девон. Плакодерми (Плочкокожите риби) живеят само през девонския период. Скелетът е хрущялен. Предната част на туловището и главата са покрити от плочки, които изграждат външен скелет. От тях се намират фрагменти от фосилно с-яние. Акантодиеви риби – те са първите, които имат цялостно изградена челюстна дъга (хапят). Откъм коремната страна има по няколко чифта перки (плавнци) (до 6 чифта). Те се наричат ихтиодопулити. Най-често те се съхраняват като каменелости. Акантодиевите риби се появяват в нач.на девон и измират напълно в края на палеозойската ера (Перм)
е покрито с люспи. Във фосилно състояние се запазват само зъбите на тези риби. Хрущялните риби се появяват в началото на девон, масово живеят през мезозоя (90% от фауната) и продължават да живеят и до днес. Костни риби – най-прогресиращата група от риби. Те имат минерализиран лек и здрав вътрешен скелет. Тялото е плътно покрито с различни типове плочки. Плавниците се поддържат от костни лъчи. Появяват се в началото на девонския период и пикът е през неозоя – до днес (последните 65 млн. год.; 95% от състава на ихтиофауната). ОТ У4ебникда – характер на класовете Надклас Tetrapoda С пявата на тетраподите се извършва една от най-значителните реконструкции в скелета и функциите на всички гръбначни животни. Това е свързано с излизането на първите четириноги в съвсем нова среда на живот – сушата. Два са основните проблеми свързани с реконструкцията - промяна на морфологията на скелета за да се осигури движението им; промяна в начина на усвояване на кослорода от въздушната среда за да се осигури функционирането на всички физиологични системи. Излизането на сушата се е случило преди около 350 млн. год. през девонския период. Във връзка с промяната на начина на придвижване от чифтните перки при рибите са възникнали 5-пръстните крайници на първите земноводни. Тези крайници имат здрава опора в туловището на животните, но все още нямат пряка връзка с осевия скелет (това е при първичните земноводни). За първи път се обособяват шиен и кръстен отдел в осевиия скелет. Възниква затворена костна гръдна клетка. Амфибиите се появяват през девонския период и живеят и до днес. От тях най-интересни за палеонтологията са стегоцефалитите (имат броня на главовата част). УШЕБИКА
карбон. Разселват се през мезозоя, в края на мезозоя измират голяма част от тях, в това число и динозаврите. При рептилиите систематиката се подчинява на разнообразието в устройството на черепа. Динозаврите представляват група рептилии, които имат диапсиден тип череп (с две слепоочни вдлъбнвания) и живеят на сушата. От рептилиите възникват представителите на приците и бозайниците. В началото на мезозоя се появяват бозайниците, а след около 100 млн.год., в края на юрския период, се появяват и първите птици (Archeopterix).
са системно изучавани. Внимание заслужават зъбите от акулови риби. Има установени единични находки от земноводни и от влечуги. В последните 1 – 2 год. се установява и първата находка на кост от динозавър. Голямата част от фосилни останки са от бозайници, при това палеогенски и неогенски . У нас често се срещат останки от хоботни животни и от нечифтокопитни (от групата на конете), от хищници (особено мечки) и редица други находки. Тези материали в България могат да се видят в музея на СУ, в природонаучния музей и в музея на Асеновград. Цялостен скелет трудно се намира, най-често се срещат зъби, челюсти и копитни системи.
нисши и висши растения. Thallophyta (нисши раст.) Имат недиференцирано неразчленено тяло. Може да е едно- или многоклетъчно. Това тяло се нар. талус, а растенията талусни. В палеонтологията нисшите растения се отъждествяват с групата на водораслите. За водораслите е характерно, че съдържат различно оцветени вещества, благодарение на които фотосинтезират и произвеждат част от кислорода на земята. Това е общият белег на всички водорсли. Те се поделят на 12 отдела (отдел = тип в зоологията). От тези 12 отдела 7 произвеждат скелетни елементи. Точно те се запазват като вкаменелости и се изучават от палеонтологията.
това силициеви (кремъчните) и с органична стена (видоизменени целулози). Отдел Chrysophyta – златисти водорасли.
/ силициеви/ , така и варовити. Много по-широко разпространени са варовитите водорасли. Те се нар. коколитофориди. Те опаковат клетката си във варовита броня ( кокосфера). Тя се изгражда от отделни скелетни елементи (коколит). В една сфера участват около 20тина такива елемента. След смъртта на организма (клетката), кокосферата се разпада и на дъното се утаяват и се съхраняват отделните коколити. Техните размери са хилядни от мм, затова тези вкаменелости се нар. нанопланктон. Коколитите са с изключително бързи темпове на еволюция. Масово живеят от креда до днес. Използват се като индикатори за геоложка възраст. Когато се натрупат голямо количество коколити се образува скалата пишеща креда (естествен тебишир). У нас се намират където има варовита вода. Коколитите се произвеждат в апарата на Голджи. Коколитофоридите (съдържат, произвеждат, носят коколит) не са единствените варовити водорасли, но са най-широко разпространените. Живеят само в морска среда. Има ги в Черно море. Отдел Bacillariophyta – кремъчни водорасли. Най-разпространените от тях са диатомейните водорасли. Те са едноклетъчни. Могат да правят и колонии. Всички диатомейни водорасли поместват клетката си в минерализирана „кутия”, нар. тека, която е със силициев характер (опалова е). Теката се състои от 2 части (дъно и капак). По-малката (дъното) се нар. хипотека, а по голямата (капака) епитека. Теката носи допълнителна орнаментация, която е от значение за систематиката на водораслите. Размножаването е специфично – най-често се размножават чрез делене, но след всеки 5-6 цикъла на делене следва т.нар. „полов” цикъл / възстановителен цикъл/ на размножаване. При делене теката се разделя на двете си половини. Всяка половин тека изгражда липсващата си половина, но винаги се надгражда хипотеката (винаги е по-малка). Така размерите на теките намаляват и след 6 цикъла на безполово размножаване половината от поколението е с по-малки размери. В зависимост от типа на симетрията, която има теката, диатомейните водорасли се делят на 2 групи – центрични – с радиалнолъчева симетрия и пенатни – имат двустранна симетрия на теките. Диатомейните водорасли са както морски, така и континентални (сладководни). Във времето те се появяват в края на мезозоя. В палеогена преобладават центричните, в неогена относително равностойно са представени и двата типа, днес пенатните (правят колонии) силно преобладават над центричните. Когато се натрупа голямо количество теки в скалите (над 30%), се образува скалата диатомит. Заради теките тази скала е лека (пориозна е). Използва се в състава на циментите и бетоните с цел олекотяване; като естествен филтратор (при филтриране на пиво, масла, т.н.). В България има промишлени находища на диатомити (В Гоце Делчевско – сладководни, около Варна {Игнатиево} – соленоводни). Много добре изучена растителна група в България.
едноклетъчни и опаковат тялото си в целулозна покривка. Скелетната покривка се нар. тека. Тя се състои от отделни плочки. Различават се връх / начало на теката/ и край на теката / 2 шипчета/. Теката е разделена на 2 половинки от 1 бразда. Пчаст е епитека, задната - хипотека. Заради камшичетата има спор дали са растения или животни. Теката не се съхранява във фосилно състояние. Като вкаменелости се запазсват самите клетки в състоянието им на покой, което настъпва след хранене. Това състояние се нар. динофлагелатна циста. Има три начина за свързване на клетката с теката: проксиматен начин – клетката плътно се допира до теката. хоратен начин – теката се допира до клетката само в зоните на контакт на отделните плочки. каватен начин – това е когато клетката се допира само в една зона с теката.
мезозоя (през кредата). Тези растения са изключително ценен екологич ен индикатор, тъй като са много чувствителни към средата, в която живеят. Ползват за мониторинг на водите.
видове тъкани (механична, покривна, образувателна и пр.) - жизненият цикъл е представен от закономерно редуване на две поколения (полово и безполово) със значително преобладаване на едно от тях.
делят на 6 отдела, като 5 от тях са спорови (размножават се чрез спори) и само последният (Magnoliophyta) са семенни растения.
напр.: нямат истински корени и листа, проводящата тъкан е устроена по най-елементарния начин. Споровите органи се намират на върха на израстъците. Проводящата тъкан е съсредоточена в центъра. Този тип устройство се нарича протостел. Тези растения са предствалявали тревисти организми (размери до 70cm). Останките от тях са фрагментарни, преди всичко отпечатъци от възлите на дихотомно (т.е. на 2) разклоняване или самите спороносни органи. Макар че има първични находки в по-ранно геоложко време, масовата им поява и развитие стават в края на S и D период. В края на D безлистните измират. 3.Отдел Lycopodiophyta (плауновидни) Нискоорганизирани (просто устройство на проводящата тъкан). Измрелите плаунообразни преди всичко са дървовидни и по-рядко храстовидни. Достигали са 40m височина и 2m дебелина на стволовете, т.е. са едни от най-големите растения на Земята. Стеблото се разклонява дихотомно. Кореновата система (стигмарий) е с много широк диаметър и плитко разположена. Имат изключително дебела кора. Това са едни от най-често срещаните разтения по време на Pz2 (късен Палеозой), особено през C. Водят до натрупване на залежи от въглища. 4.Отдел Equisetophyta (хвощови) През Pz2, когато е пикът в тяхното развитие, са представени от дървета и по-рядко от храсти. Днес съществуват няколко тревисти вида. Тялото им е сложно устроено. Основната характеристика е, че цялото тяло е разделено на отделни сегменти (от корена до спороносните органи), затова те се наричат членестостеблени. Разклоняването винаги става в междувъзлията. Това са растения също най-масово разпространени в Pz2 5.Отдел Magnoliophyta Според начина си на размножаване те са голосеменни(едносемеделни) и двусемеделни – широколистни. Тези растения дават облика на съвременната висша растителност, но едносемеделните са се появили в Pz2 и двусемеделните се появяват едва в K, особено маосово през K2 (Късна Креда).
на Земята до първият период на Pz ера. Основната характеристика на този интервал от време е изключително бедното присъствие на вкаменелости в скалите и голямата степен на преработеност/изменение на тези скали. Историята на Земята започва преди 4,5 млрд години. Първият милиард години Земята изживява своя планетарен (лунен) етап на развитие. През този милиард Земята няма единна (цялостна) земна кора. От преди 3,5 млрд години до преди 2,5 млрд години етапът от развитието на Земята се нарича Архайска ера (Ar). Тя започва от момента, в който Земята има цялостна обвивка. Интервалът от V = 3,5 / 0,6 млрд години се нарича Протерозойска ера (Pt). Ar + Pt изграждат Криптозойският еон (еон на „скрития живот”). Всички вкаменелости са представени като отпечатъци и са без скелетни образувания.
които много ясно и се различават. Като краен резултат от всички събития в края на Ar окончателно се оформят ядрата (щитовете) на всички континентални платформи. 3.Протерозойски (Pt) събития Намерени са основания Pt да се раздели на Pt1, Pt2, Pt3. а)Pt1 – оформят се първите типични линейно удължени лабилни участъци в земната кора. Тях геолозите наричат геосинклинали. б)Pt2 – увеличава се обхвата на стабилните зони от земната кора за сметка на лабилните. През Pt2 за първи път в историята на Земята всички континентални плочи се събират и оформят единен континент. Този континент се нарича Пангеа. През Pt2 започва разкъсването на Пангеа и формирането на 5 самостоятелни континентални плочи.
платформи: 1.Северноамериканска континентална плоча 2. Източноевропейска (Руска) платформа 3.Сибирска платформа – от Урал до Камчатка, на север от Монголия 4.Източноазиатска платформа (Китайска) + Океания, липсва хималайската част
Индия, Арабски п-в, Австралия, Антарктида, Италия и др.
изключително бедни на организмови останки. Това се дължи от една страна на продължителните промени, които метаморфозират скалите и при това фосилите се унищожават; от друга страна това е времето, когато биосферата е все още недоразвита. Всички организмови останки са от безскелетни организми. Във всички случаи обаче Криптозоят е време на зараждане на живот на Земята. Към него не се включва Катархаят (първите 1млн. години). 2.Животът през Архай Най-старите скали, които съдържат вероятни останки от вкаменелости, се разкриват в Гренландия. Те са на възраст ок. 3,6 млрд. години. В тях са открити сферични тела с големина до 30 ?m, които може би са от примитивни водорасли. Има още две находки в Африка с подобна характеристика. Възрастта на скалите е ок. 3,2 млрд. години. Това са останки от примитивни прокариотни водорасли или бактерии. Всички останки доказват, че през Архая организмовият свят е бил представен изключително от прокариоти и цианобионти. Тогава се образуват първите скални постройки от жизнената дейност на организмите: строматолитите. Това са доказателства за биогенно синтезиране на O2. 3.Ранен Протерозойски живот В долно протерозойските (Pt1) скали доста често се намират цели рифови постройки от строматолити. Към началото на Протерозоя се отнасят първите находки на микрофосили – водорасли с диференциално клетъчно устройство. Налице са вече и първите останки с по-сложна структура, които се интерпретират като преход към еукариоти.
Останките представляват преди всичко строматолитни постройки. В тези скали се твърди, че са установени най-старите вкаменелости от многоклетъчни животни. Несъмнено е обаче, че по това време вече има еукариотни животни. За първи път се откриват органични торбички, наречени хитинозои. Установена е и първата находка на макроскопична вкаменелост (3 mm). Смята се, че има растителен генезис.
единици. На много места са открити съобщества от вкаменелости (Канада, Сибир, Китай, Африка). Най-значимото находище е открито в Австралия; по името на тамошните хълмове то е известно като Едиакарско съобщество. Там са открити ок. 1500 екземпляра с вкаменелости: от мешести (корали), членестоноги и редица други. В едно друго находище в Африка – Нама – са намерени и останки от първите бодлокожи, откъдето следва, че организмовият свят е представен от почти всички видове безгръбначни. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|