Георги Андреев българия или мафията ? II

Как стана така?

За изминалите 6 години „демокрация" се натрупаха мно­го събития. В малките вестничета и в чуждестранните ме­дии, а също и в немалко книги се появява доскоро неизвестна за българите информация. От разнородните и понякога противоречиви факти може да се сглоби следната правдоподобна, но документално недоказана (документите са скрити!) Хипоте­за:

Официално Горбачов се среща с Рейгън и Буш в Рейкявик, Женева и Малта главно във връзка с ядреното разоръжаване и това широко се осветлява в тогавашните медии. Навярно по време на преговорите са отделяни по няколко минути за разоръжаването (тържественото подписване на споразумението сме гледали по телевизията), но основната тема е била друга – как да се въведе пазарна икономика (т.е. капитализъм = демокрация) в СССР и в другите социалистически страни (за това не се казва и дума нито в комюникетата, нито на тържествените церемонии, нито в медиите). Има се предвид СПАСЯВА­НЕТО НА НОМЕНКЛАТУРАТА, А НЕ НА НАРОДИТЕ. В името на това още по „брежнево време" е започнало прехвър­ляне на капитали, ограбени от народа, на Запад. Първата реакция на осигурените номенклатурчици е да побягнат на Запад, при изнесените си богатства, напускайки потъващия кораб СССР. Американците не са съгласни – не им трябват пълчища от консуматори, непригодни за полезна дейност, въпреки че охотно приемат „техните" богатства. Отговорът им може да се резюмира по следния начин: „Номенклатурчиците да ос­танат по местата си. Ние ще им кажем как да станат капи­талисти, имаме сценарий за това. В замяна ТЕ СЕ ЗАДЪЛ­ЖАВАТ ДА СЪСИПЯТ СТРАНИТЕ СИ И ДА ГИ ПРЕХВЪР­ЛЯТ В ТРЕТИЯ СВЯТ, ДОКАТО СЕ ОФОРМИ ЧЕТВЪРТИ."

В тази не единствено възможна версия липсват важни елементи (укрити са). Горбачов не би могъл да взема толкова съдбоносни решения еднолично и да остане жив (Хрушчов бе свален от власт за къде-къде по-малки „волности"). Кои хора стоят зад него? Не са тези от ЦК на КПСС – не само Лигачов и Язов, но и много други с поведението си показват, че не са посветени в „играта". Тогава КГБ? Възможно е. А може би руската мафия от т.нар. Икономика в сянка? Не е изключено. Очевидно в детайлите на заговора са били посветени малцина – иначе той не би успял – но мнозина са се досещали....Подобна хипотеза преобръща с главата надолу всичките ни представи за перестройката и последвалите я събития.

И все пас основните резултати от „демократизацията" в общи линии потвърждават хипотезата. Номенклатурчиците, доскоро заклети врагове на Запада, стават капиталисти, без да срещнат съпротива (добър сценарий!) и със съгласието на същия този Запад. Никой не им търси сметка за извършени­те престъпления и Западът го одобрява. Ограбените от наро­да богатства, изнесени на Запад, си остават там и Западът ръкопляска на това. Някогашните социалистически страни ве­че са бананови републики, устремени към Третия свят и Запа­дът поддържа това... И нека никой не заблуждава хората, че СЪСИПВАНЕТО НА СТРАНА КАТО БЪЛГАРИЯ – държава по-назад от Белгия в развитието си, но промишлен гигант в сравнение с Гърция – БИЛО ЕСТЕСТВЕН ПРОЦЕС НА ПРЕ­ХОДА! ТАКЪВ ПРОЦЕС Е ВЪЗМОЖЕН САМО ПРИ НАЛИ­ЧИЕ НА ЗЛА УМИСЪЛ, ПОРОДЕНА ОТ КОРИСТНИ ЦЕ­ЛИ.

И все пак „бананизацията" на всяка една от източноев­ропейските страни е различна и зависи от отпора, който на­родът оказва на кандидатите за капиталисти. В Чехия и Словакия въобще няма бананизация, въпреки че има „трудности на прехода". Аграрната реформа и реституцията (извършена в пари) приключиха за броени месеци и вече са забравени. Спадът на производството, инфлацията и безработицата са незначи­телни в сравнение с тези в България. Чехите съумяха реално да унищожат ядрото на тяхната Безпечност (държавна си­гурност), с което възможностите за саботажи рязко намаля­ха. Чешките управници не са врагове на своя народ, и това е заслуга на самия народ – поставил е начело на държавата подходящи хора и непрекъснато ги контролира чрез своите пар­тии и други организации, чрез бойкот, а при необходимост – и чрез демонстрации и стачки. Проблемите на Чехия са задачи, до които България дори не се е доближила.

Поляците са в по-тежко положение, но те бедстват със средна месечна заплата от 300 долара (в България около 100, според официалната статистика). Това е така, защото наро­дът не се оставя да бъде потискан. Унгария изпитва обективни икономически затруднения, но те не са от„български" тип. Дори Румъния, въпреки по-лошата си стартова позиция, не допуска „българска" разруха.

Единствено в България Мафията изсмуква безпощадно и безнаказано жизнените сили на народа и не среща никакъв отпор – нито организиран, нито стихиен. Българите се оплакват, хленчат, но не се съпротивляват, а като деца очакват някой друг да реши проблемите им. Изглежда, че БЪЛГАРИ­НЪТ НЕ МОЖЕ ДА ТЪРПИ СВОБОДАТА И СВЪРЗАНАТА С НЕЯ ОТГОВОРНОСТ и че робството е желаното и опти­малното му състояние. Убийствен извод, но засега никой не го опровергава с дела.

В момента вероятността българите сами да се освобо­дят от мафиотско робство е нищожна (ако някой друг напра­ви това, България ще стане негов сателит). Те ще продължават да деградират или загиват безславно, спасявайки се поеди­нично. Това ще продължава до момента, когато се формира ЯДРО ОТ СВОБОДНИ ДУХОМ ХОРА, НЕСВЪРЗАНИ С МА­ФИЯТА, които формулират ясно най-насъщните цели на бор­бата, направят ги достояние на възможно най-широк кръг от хора и сплотят подходящите от тях за постигане на целите. НАЙ-НАСЪЩНАТА ЦЕЛ Е ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА БЪЛ­ГАРИЯ ОТ МАФИОТСКО РОБСТВО. Тя задължително включва наказване на виновниците за националната катастрофа, конфискация на незаконно придобитите богатства, реално унищожаване на структурите на уж унищожената държавна си­гурност. Чак тогава може да се уточнява какво ще стане по-нататък.