Георги Андреев българия или мафията ? II
Изтегляне 1.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Етиката – средство за борба срещу Мафията
- Послеслов
Старите хораНякога само единици от хората доживяваха до дълбока старост и техните деца, внуци и правнуци им отдаваха полагащото им се уважение. Днес старците са повече от внуците, последните също са притиснати от живота и почти няма кой да се занимава с дядовците и бабите. Някога старците олицетворяваха житейската мъдрост – опита, натрупан в годините на бавно изменящата се действителност – и можеха да дават добри съвети на младите. Днес животът шеметно препуска към неизвестността, и старите, безнадеждно откъснати от стремителната реалност, само досаждат на младите с безкрайните си спомени и с овехтялата си мъдрост. Един стар човек е бледо копие на човека-орел (ако е бил такъв!) отпреди десетилетия. Преследват го болежки, гони го склероза... Болежките сами му напомнят за себе си и за факта, че е смъртен. А старческата си деменция той не забелязва – оплаква се от паметта си, но не вижда оглупяването си, както пияният обикновено не съзнава, че е пиян. Това е добра основа за спречкване и с другите старци, и с младите, от което раздразнителността и вдетиняването му още повече растат. Нужна му е младежка среда, в решаването на чиито проблеми да участва и да чувства, че живее, а не оплакванията на другите старци. Но младите ги няма – хем са малко, хем живеят свой, непознат за стареца живот. И той е сам, съвсем сам в света. За всеки нормален човек самотата е най-голямото наказание – единичните килии в затворите нерядко докарват до полуда затворниците. Дори мислителите, които дирят усамотение за размислите си, не могат без общуване с други хора – човек е обществено животно, а не само животно. Какво да каже един старец, чиито сили постепенно го напускат и той се чувства самотен и никому ненужен? Особено ако в добавка към старческите несгоди е затънал в мизерия! Какво му остава? Остава му политиката. Със затаен дъх старите хора следят дебатите в парламента и сензациите във вестниците – за тях това е едновременно жив роман с продължение, театър и спортно състезание. Така много им се иска ДА УЧАСТВАТ в някакво, дори малко, събитие, и единствено политиката им осигурява такова участие, макар и като публика. Затова със спортна запалянковщина те се радват на успехите на „нашите" и се ядосват на надмощието на „техните"... Разбира се, всеки си има предварителна нагласа за „синьо", „червено" или нещо друго, понякога се отчайва, друг път се ядосва на „своите", но никога не си сменя „отбора". Старците са гръбнакът на т.нар. твърди електорати. Всеки харесва своя любим политик, както един тинейджър си има свой естраден или спортен идол. Иначе казано, основният компонент на „твърдостта" и запалянковщината е психологически, а не политически. Останалото довършват манипулациите (на-съскването) на медиите. Понеже обективни (икономически) причини за разделяне на електорати няма – и „сините" старци, и „червените" еднакво страдат от мизерните си пенсии и „трудностите на прехода", логично е да се очаква те да обединят усилията си в борбата за достойни пенсии и да потърсят сметка на управниците за мизерните си старини. Но психологията не е логика, а разумът е само един от компонентите на човешката психика. Пък и логиката на обикновения човек едва ли би устояла на напора на медиите. Старците едва ли си дават сметка какво точно става в България въпреки претенциите им да разбират от политика. Медиите упорито и методично ги оглупяват с квалифицирана, макар и елементарна пропаганда. Достатъчно е някой „наш" да се изтъпанчи пред телевизионната публика и да започне невъздържано да ругае „техните", и той веднага става „най-наш" (Не може човек, който така силно ругае „техните", да не е „най-наш"!); същевременно с ругатните си той активизира и консолидира „техните", което е и целта на занятието. Тези оглушителни примитивни хватки дават основание да се перифразира Гьобелсовата максима, че една лъжа или добре подбрана полуистина, повторена хиляда пъти, става истина. Така се дресират децата и животните. По този начин нашите зомбирани старци се лумпенизират и придобиват първосигналните реакции на Павловско куче. Старците се събират „по цветове", „бистрят политиката" и се самонавиват. Поразяващото е, че най-простият и най-агресивният (полу)лумпен е най-авторитетният сред тях – него слушат всички. Впрочем, така е и сред по-младите. Старите хора пощръкляват по време на избори – не напразно толкова често има избори, те предотвратяват „проглеждането" на хората и размиването на притиснатите от нуждата електорати. Възможността да участвуват в мащабно събитие ги активизира като деца, очакващи дядо Мраз пред коледната елха. През ум не им минава, че всички големи партии са контролирани от Мафията и както и да гласуват, подкрепят Мафията; че единствено бойкотирането на изборите я лишава от легитимност, която така много й липсва. Тъкмо затова е тъй силен натискът „Гласувайте, гласувайте, гласувайте!" – за Мафията е важно не кой ще победи, а процентът на гласувалите. По такъв начин нашите старци с политическата си активност легитимират Мафията и неволно унищожават настоящето и бъдещето на своите деца и внуци. За разлика от преди, днес старците са основната част от активния електорат, и не на последно място те определят високия процент на гласувалите. До какво ли не води самотата и вдетиняването! Засега в никоя страна избирателите не се освидетелстват за социална вменяемост. Ако я имаше, електоратите доста биха намалели – човек, който не знае за какво става въпрос, не би трябвало да има избирателни права. Все пак за едни избори са нужни граждани, а не запалянковци. Въпреки всичко тези палавници са наши старци – наши бащи и дядовци. Не им се сърдете за това, че пакостят на България. Те са толкова самотни и изоставени, а така им се иска да участват в нещо, колкото и малко да е то! Простете им, те не знаят какво правят. Етиката – средство за борба срещу МафиятаОт 10 ноември 1989 г. изминаха повече от шест години. Благодарение на умело извършения „мирен преход" при „смяната на системата" управляващата дотогава номенклатура, подкрепена от нарочно подготвени или самодейно възникнали професионални „демократи", успя напълно да овладее страната, превръщаики се в многоцветна Мафия. Извън симулативните противоборства сега вече има не борба на идеи, а само боричкане за плячка при разграбване на националните богатства. Народът, разделен на електорати и по всякакъв възможен начин, не е в състояние да окаже съпротива на управляващата Мафия. Защо се получи така, въпреки надеждите, че „времето е наше"? Защо българската интелигенция не усети навреме опасността и не поведе народа в правилна посока? Обективно трябва да се отчете, че „смяната на системата" беше подготвена грижливо в продължение на две десетилетия, главно от държавна сигурност (ДС). Освен политическа и икономическа, ДС беше направила и необходимата психологическа подготовка. Българите бяха подложени на силен шок от почти мигновената смяна на ОФИЦИАЛНАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА. Понятия, които до вчера се възприемаха като свещени (социализъм, комунизъм, БКП, юлска концепция, „ляво"...), се превърнаха в ругателни думи, а други (пазарна икономика, капитализъм, консерватизъм, „дясно"...), доскоро синоним на всичко най-лошо, бяха издигнати на пиедестал. Бързо се смени и фасадата: „господине" вместо „другарю", „университет" вместо „институт", ООД вместо (Д)СО... Тази психологическа диверсия доведе до общо объркване и ЗАГУБА НА МОРАЛНИТЕ ОРИЕНТИРИ – нещо, необходимо на Мафията, за да превърне народа в лесно манипулируема тълпа или поне да го направи отчаян и пасивен. Защо интелигенцията не посрещна достойно този удар? Причините са различни. Поради упорития отрицателен подбор в течение на много години българската интелигенция беше прокомунистическа и (или) с недостатъчно широк кръгозор (не познаваше добре друга истина освен казионната), не беше склонна към аналитично глобално мислене (не отличаваше главното от несъщественото). Затова тя се поддаде на прагматичната стихия на дребни и дребнави лични интересчета в името на оцеляването, на приспособяване или открито продажничество, т.е. ПРЕСТАНА ДА БЪДЕ ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. В резултат на това отново ще оцелеят най-лошите. Такова стадно поведение е характерно за хора, които нямат строго фиксирана ценностна система. Това е фундаментален етичен въпрос, който за съжаление днес малко занимава образованите хора. Това им пречи да бъдат лидери на народа в борбата му срещу Мафията. В основата на европейската култура, доминираща в целия свят, лежи християнският морал, възприет и от вярващите, и от атеистите. Десетте божи заповеди („Не кради!", „Не лъжи!", „Не убивай!"...) по опростен и конкретен начин изразяват основните компоненти на този морал. Нарушаването им в името на лични интереси прави човека неморален. Съществува и друг опростен критерий за етичност: „НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ!" Дори само от тези правила може да се направят изводи кое обществено поведение на индивида е морално и кое не е: 1. Не може да се смята за етичен човек, който днес членува в БСП, СДС или друга антинародна мафиотска организация. След всичко, което е известно за БСП, дори да е привърженик на социалистическите идеи, един етичен човек не може да бъде в една партия с Андрей Луканов, Александър Лилов, Нора Ананиева, Красимир Премянов... – доказано неетични хора. Основното обвинение към тях е, че те никога не са били комунисти, а само борци за лична изгода, т.е. Лапачи. Даже да е фанатичен привърженик на капитализма, един етичен човек не може да бъде в една партия с Филип Димитров, Иван Костов, Асен Агов, Иван Куртев, Александър Йорданов... – помогнали на номенклатурчиците да се превърнат в капиталисти и легитимирали властта на БСП. 2. Днес е неморално да си богат. Богатството може да бъде придобито само по номенклатурен път през изминалите десетилетия или чрез спекулации и пране на мръсни пари през последните години – в България не съществува честен начин за забогатяване. Произходът на богатството напълно определя кой какъв е и без отваряне на досиетата. Днес един богаташ не може да бъде етичен човек. 3. Непрекъсната конюнктурна смяна на убежденията с оглед на моментната изгода показва липсата на убеждения. Такъв човек също не може да бъде етичен. 4. Високото образование и интелект не са гаранция за етичност. На България са нужни не хора като Талейран и Чърчил, а като Айнщайн и Сахаров. Изброените критерии дават достатъчно пълна оценка за етичността на всеки индивид. Само един етичен човек е готов да работи за България, а не единствено за себе си. Етиката може (и трябва!) да бъде ясната разграничителна линия между мафиотите - врагов е на българския народ (тук има място за образа на врага) и честните, т.е. етичните хора, които са готови да работят не само за себе си, но и за Отечеството. Такъв подход автоматично демаскира всички кариеристи и други съзнателни или неволни поддръжници на Мафията. На практика прилагането на „етичния принцип" трябва да се изрази в създаване на формално неполитически структури с идеална цел както по месторабота (в противовес на клубовете по интереси на БСП), така и териториално. По принцип тези структури трябва да включват хора с висок интелект и изградена ценностна система, а не многобройна аморфна маса, т.е. залага се не на многочислеността, а на качеството. Организационните форми на тези структури могат да бъдат разнообразни: просветни дружества, дискусионни клубове, кръжоци с фиксирана или свободна тематика... Тяхна цел е синхронизирането (ако може уеднаквяването) на позициите между членовете им и създаване на нужното обществено мнение „по места". Мафията веднага би се опитала да превземе тези структури отвътре чрез запълването им със свои членове. Достъпът на такива агенти може да бъде преграден чрез „етична спирачка": кандидатът за член на структурата ще трябва да отговори на многобройни въпроси, засягащи битието и морала му. Това е осъществимо само ако членовете и кандидатите за членове на клуба (дружеството, кръжока...) се познават добре помежду си. В своя ресор всеки член на клуба ще отстоява нужната позиция и по този начин ще влияе върху управленските решения. В професионалното, общественото и битовото си поведение всеки член на създадената „етична" структура трябва да бъде пример за подражание (толкова липсващо в българската действителност!) – апостол на съвременната етика. Стратегическа цел на „етичната вълна" е постепенно да стане преобладаваща сила в обществения живот и да бъде алтернатива на мафиотските структури, без пряко да участва в борбата за власт. В резултат на нейната дейност могат да възникнат политически организации, стремящи се към властта. Може би на някои от читателите такава позиция ще се стори встрани от поставената цел за справедливо общество (на първо време освобождаване на България от мафиотското робство). Това не е така, защото: 1. Ценностната система определя поведението на човека, а моралът е неин фундамент. 2. Прогресивните сили в света винаги в крайна сметка претърпяват поражение именно поради своя максимализъм – искат осъществяване на идеите си изцяло и веднага, което никога не е възможно. 3. Тук не се твърди, че етиката е единственото средство за борба (тя просто е задължителна). Борбата никога не се води само с едно средство. Етичното поведение на един човек или група от хора може да бъде мощно средство в борбата срещу Мафията, владееща България. При това безплатно средство. ПослесловСтатията беше разкритикувана остро веднага след публикуването й: „редакцията (на „Свободна мисъл") не споделя възгледа, че борбата с Мафията може да се води с помощта на десетте божи заповеди". „... Днес е неморално да си член на БСП, да си богат, да сменяш убежденията си с оглед на моментната изгода. А вчера беше ли морално? А утре?" „... Освобождението на България от мафиотско робство се нуждае от разнообразни поприща и възможности... Само ако от тях можем да рекрутираме членове на революционна организация..." В статията никъде не се говори, че борбата трябва да се води (само) с десетте божи заповеди. Изложените тук етични принципи, отнесени към днешните условия, са онзи морален минимум, който всеки гражданин трябва да носи у себе си - без тях той просто не е гражданин, а оцеляващо добиче или разбойник, все още невредил се на обществената софра. Оттук нататък гражданинът може да израсне като борец против Мафията, с оглед на възможностите и разбиранията си. „Вчера", „днес" и „утре" не са тъждествени, въпреки относителната неизменност на морала. Вчера човекът е имал своите илюзии (мислел е, че твори добро), не е бил осведомен за грижливо скриваните тайни на управниците (ако лично не е патил) и е разполагал само с информацията от цензурираните медии и непроверените слухове. Той не може да носи морална или друга отговорност за неща, които не е знаел. Днес са известни делата и същностните xарактериcтики на предишните управници, които са и сегашни, и незнанието не е оправдание. Ето защо днес е неморално да се членува в техните организации – „редовият член" става съучастник в престъпление срещу народа си, при това без да получава нещо в замяна. Утре етичният човек също ще съумее да се държи достойно. Наистина са възможни разнообразни поприща и възможности за борба срещу мафиотското робство. Тук се обсъжда една от възможностите и това личи от текста. Хвала на бъдещите революционери! Само че сега боксуваме на много по-ниско, предреволюционно равнище, и барутът се хаби в спорове кое е правилно и кое – неправилно. Като цяло критиците, водени от личните си пристрастия, не забелязват изрично казаното, а екстраполират мислите си върху онова, което не е казано. Докога само ще дискутираме? Каталог: resources -> bgmafia resources -> Bg европейски икономически и социален комитет resources -> Старогръцки легенди и митове resources -> Bg европейски икономически и социален комитет resources -> Търг на 17. 09. 2008 г. – Акценти кирил Шиваров 1887-1938 г resources -> Книгата на Лудвиг Ерхард „Благоденствие за всички", Университетско издателство „стопанство" resources -> Информация за номинираните фирми и личности Фирма “Лидер 96” resources -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" resources -> Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|