Гладът – приятел и лекарство
Напреднат ли годините, храната трябва да бъде ограничена, без капризи и
Изтегляне 1.05 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ПРЕВИШАВАНЕ НА ДНЕВНАТА ХРАНА НА ДЕЦАТА.
- Превишаването на порциите на детето дори с няколко хапки на ден - това е вече първото сериозно отклонение
| Напреднат ли годините, храната трябва да бъде ограничена, без капризи и увлечения. Килограмите не трябва да се увеличават, а леко да се намаляват. Колкото един орган е по-слаб, толкова по-малко трябва да се товари с работа, за да се удължи животът му и да се предотврати неговото заболяване. Съществува още един болезнен въпрос, свързан с установилите се в живата ни вредни навици и предразсъдъци, и това е безогледното ПРЕВИШАВАНЕ НА ДНЕВНАТА ХРАНА НА ДЕЦАТА. С тази глава искам да защитя милите малки дечица, безпомощни да се противопоставят на невежественото и грубо отношение към тях, на което те стават жертва по-често, отколкото се предполага. Обикновена практика е този, който се грижи за детето, да определя по свое усмотрение порцията храна, която трябва да му поднесе при поредното хранене. И тъй като при възрастните превишаването на количеството е станало нещо обикновено и редно, това се практикува и при децата, без да се вземат предвид изискванията на детския организъм. Обслужвайки предразсъдъка, че колкото повече храна се поглъща, толкова повече сили и здраве дава тя, детските порции системно и съзнателно се превишават както по количество, така и по калории. Освен това съшият този „възпитател", бил той майката, бабата или „лелката", има амбицията неговото детенце, детенцето, което отглежда, да бие на очи с налятата си фигурка и закръглените бузки, което според техните разбирания означава, че е по-здраво от другите. Превишаването на порциите на детето дори с няколко хапки на ден - това е вече първото сериозно отклонение спрямо количеството на приеманата храна. За пораженията, които носят тези „няколко хапки", никой не се замисля, както и за трагедията, на която по този начин се слага началото. Отначало детето приема наложената му храна, .защото е добро същество, дошло на този свят с пълно доверие към него. Но настъпва моментът на пресищането и то започва да се противопоставя. Инстинктът, вложен от природата, т. е. „вътрешният лекар", започва да си казва думата - АПЕТИТЪТ ИЗЧЕЗВА! Докато възпитателят не държи сметка за количеството на необходимата за детето храна, „вътрешният природен лекар" отчита всяка приета хапка в повече. www.spiralata.net 36 Настъпва паника - детето не иска да яде! Ако срещу детето има обаче възпитател с необходимата култура и с по-задълбочено аналитично мислене, той веднага ще разбере допуснатата грешка. Но за съжаление мнозинството хора, на които се поверяват децата, дори и самите родители, нямат нито отношение, нито разбиране по въпроса. И тъй като насилието е взело преднина в нашия живот, не се мисли за нищо друго, освен как да се накара това нещастно дете „да слуша" и да си изяжда предоставената му порция. Развихреното въображение започва да обмисля начини, които да заставят детето „да си изяде всичко". И това, което се измисля и предприема в случая, е в толкова богати варианти, че би било трудно да се спрем на всички, но интересен е фактът, че в основата на всеки един от тях е принудата. Никакво съобразяване с изискванията на природата. Най-обикновеното нещо при това положение е включването на храна, която да възбуди апетита - нещо подсладено, пикантно или предпочитано от детето лакомство. Появяват се бисквити, кексове, колбаси, въобще всичко, което може да привлече вниманието на детето. С това се постига някакъв частичен временен ефект, но положението си остава същото - апетитът липсва. Но това не остава без лоши последици. Освен пораженията, нанесени на организма от нездравата храна, вкусът на детето вече завинаги е покварен. Оттук нататък то вече цял живот ще се стреми към сладкото, соленото, към пикантното, към храните, от които не може да се чака добро здраве... Вкусът и стремежът към реално здравословните храни е на заден план или съвсем отстъпва. На преден план са шоколадът, бонбоните, вафлите, сладоледите, саламите, а по-късно - кафетата и алкохолът. Друга практика при отказ от страна на детето да изяде определената му порция е отвличане на вниманието му с разказване на приказки, разиграване на трикове или нещо друго, докато съдържанието на чинията се прехвърли в устата му. Тук умело и хитро се използва повишеният интерес на детето към заобикалящия го свят, който то опознава. И докато слуша интересната приказка или гледа разиграния трик, механично приема подадената му храна. То дори е готово още да му сипят, само и само да му разказват нещо интересно. Възпитателите са наясно с това и хитрините им успяват. Но и тук пагубните последици не закъсняват. За храната, за която не е проявено желание, не се отделят необходимите сокове и тя предизвиква гнилостни процеси, които от своя страна впоследствие дават жестоки поражения върху храносмилателните органи. Освен това, заслушано в разказа и загледано в триковете, детето механично нагълтва храната и не я сдъвква добре. А и то все още не е приучено да дъвче - тази задача е една от основните на възпитателя - да го научи да дъвче. Затова той трябва да е търпелив и съзнателен, да създава правилни навици на хранене. Друга поредна хитрина на възпитателя е да дава желани от детето обещания - водене на куклен театър, на разходка, на цирк, купуване на желана играчка. И при това обещание порцията храна е преминала автоматично в стомаха на детето. Дали обещанието ще бъде изпълнено, или не - няма значение, но поставената цел от страна на родителя или възпитателя е постигната. Особено драматично е положението там, където се действа със заплахи. Детето е деликатно и неукрепнало същество и като физика, и като психика. Уплашено, то с мъка гълта хапка след хапка. Строгият тон и острият поглед на неговия възпитател го сковават върху стола и то не смее дори да се разплаче. Възпитателят отново е победил - порцията е изядена. Под влияние на травмираната нервна система се травмира и стомахът. За нормално отделяне на сокове, както и за нормално протичане на храносмилателния процес не може да се мисли. Към пораженията от насила приетата храна се прибавят и пораженията от отрицателните емоции. Нека надникнем в нашите детски градини, където майките са поверили своите деца, разчитайки на компетентността на персонала, който поема грижата за тях. Нека напомним, че това става в една възраст, когато се създава база за здравето през целия живот. Дали е оправдано доверието? Животът в детската градина е колективен и детето се приобщава към него. То все още не знае кое е вредно и кое полезно за него. Храната се сервира в определени часове. За някои от децата това е реалният час на хранене, но за други - не е. Лишеното от избор дете трябва да се подчинява на колектива. В разрез с хигиената на храненето то втори път трябва да се подчини на колектива и да изяде поднесената му храна, независимо дали тя е приемлива или желана в момента от неговия |