Гладът – приятел и лекарство


За да възстановя асимилативната способност на храносмилателната система, спрях храненето и приложих няколко курса със средна продължителност на гладуване



страница88/106
Дата29.12.2023
Размер0.96 Mb.
#119756
ТипКнига
1   ...   84   85   86   87   88   89   90   91   ...   106
Ковачева, Лидия - Гладът - приятел и лекарство
За да възстановя асимилативната способност на храносмилателната система, спрях храненето и приложих няколко курса със средна продължителност на гладуване. През това време теглото още малко се понижи, но за сметка на това се възстанови нормалната дейност на стомаха. С подобреното състояние на асимилативната функция на стомаха теглото започна наново да се увеличава. Емилия много скоро увеличи теглото с 12 килограма и това бяха нови и млади тъкани, заредени с много сили.
СЛУЧАЙ 5
Тук искам да се спра на едно изключително тежко заболяване, при което цялото детство и младежките години са преминали в тежък сблъсък с болките, с безрезултатно лечение, с отчаянието и копнежа по здравия живот. Периодите на относително подобряване са били кратки, като след тях е настъпвало още по-голямо влошаване на състоянието.
Това беше Теодора С., на 39 години. Мъжът й я донесе при мен на ръце, тъй като тя трудно се качваше по стълби. Тя не можеше без чужда помощ да се изправи от креслото, в което седеше. Въпреки младата си възраст тя беше преждевременно остаряла, бледа и подпухнала, с уплътнени и деформирани стави.
Разговаряхме кратко - с нейната изострена интелигентност тя бързо схвана това, което исках от нея. Ето и нейните заболявания:
1. РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ
2. КОЛИТ - ЗАПЕК
3. ГАСТРИТ
4. МИГРЕНА
5. ВЪЗПАЛЕНИ ЯЙЧНИЦИ
Имаше и други оплаквания: увредено зрение - тя дойде при мен с очила, носени.от детските години (два и половина диоптъра), силна нервност, безсъние и пр. Но нека чуем нейния разказ:
„На 9 години се разболях от ревматоиден артрит, но до 20-годишната ми възраст поради погрешно поставена диагноза ме лекуваха от костна туберкулоза. Бях поставена неподвижно в гипсово корито цели 3 години и 7 месеца в детски санаториум във Варна. След свалянето на гипса ме изпратиха за 2 години в село Косовци - в училище за преболедували деца, където лечението продължи. Там аз можех да се движа само с помощта на патерици. Ставите ми бяха вдървени и схванати от продължителното стоене в гипсовото корито. За раздвижването им беше необходимо продължително усилие.
През това време често ми правеха пункции, за да освободят ставите от отоците. Имах 4 пристъпа, от които залежавах с месеци, а понякога дори 1-2 години. Сега мога да кажа, че този начин на лечение на нашата медицина е жесток, но тогава търпях всичко в името на надеждата за оздравяване. Лекарите ми бяха наясно с безсмислеността на понесените страдания.
Ставите ми бяха силно чувствителни и болезнени, а промеждутъците на подобрение траеха съвсем кратко. Но дори и болките да позатихваха, ставите ми оставаха същите.
Изминаха цели 30 години от началото на заболяването ми, 10 от които прекарах напълно обездвижена на легло. През това време бях започнала да се съмнявам във възможностите на медицината и взех да търся други начини на лечение - физиотерапия, морелечение, билки и т. н., но всичко се оказа безрезултатно.
Междувременно се появиха и мигрена, която продължи 10 години, болен стомах, колит, упорит запек, увредени яйчници и т. н.
Тридесет години от живота ми протекоха в мъки и страдания, което ме доведе до истинско отчаяние и чувство на безнадежност. Точно тогава имах щастието да се срещна с Лидия Ковачева, за която научих от една публикация за успехите й в лечението на тромбофлебита. В статията се споменаваше за нейните занимания с природосъобразната медицина, което много ме заинтригува. По време на срещата ни тя ми вдъхна доверие и аз лесно разбрах принципите на нейното лечение. Веднага разбрах, че това е моят път за лечение, и почнах без колебание...
Вече 9 години съм здрава. Ставите заеха нормалното си положение, отоците изчезнаха, нямам никакви затруднения с движението. Аз се върнах към живота. Не чувствам болка дори при много тежък физически труд с голямо натоварване. От болестта не е останала и следа, за миналото ми напомнят единствено белезите от пункциите...
Освен това аз вече не се уморявам, силите ми са неизчерпаеми. Станах любител на природата и на туризма, като предприемам дълги и трудни преходи по всички наши планини.
Сега, когато пиша тези редове и ви разказвам за доброто, което видях от моята мила Лидия, аз съм на бригада за бране на кайсии. В бригадата сме 4 жени и само за 4-5 часа обираме 1 тон кайсии.
Мисля, че благодарността ми към Лидия е идентична с тази на останалите й пациенти - не само за излекуването, но и за новия начин на живот, който тя ни предложи. .Вече не се страхувам нито от болести, нито от житейски трудности. Имам физически и душевни сили за всичко. Лидия върна и самочувствието ми на човек и жена. Вече 9 години храната ми се състои от 96% сурови плодове и зеленчуци, не ям месо. Считам вегетарианството за най-здравословен начин на хранене..."
Излекуването на Теодора безспорно не стана така лесно и бързо. Курсовете на гладуване бяха повтаряни ритмично през непродължителни интервали на хранене, като храненето беше строго ограничено с предимство на витаминозна сурова растителна храна. При всеки проведен курс отоците спадаха и деформациите непрекъснато намаляваха.
Сега тя има вид на истински здрав човек.
Деформираните й някога пръсти отново са изящни. Артритът и запекът й са напълно излекувани. Зрението й се възстанови, очилата станаха излишни. Теодора винаги е усмихната и във ведро настроение. През отпуските си не се излежава по плажове, а се включва в бригадите за прибиране на реколтата със сериозен физически труд. Накрая мога само да добавя, че тя стана и републиканска шампионка в авторалито.
Случаят на Теодора може само да ни напомни, че и при най-тежкото заболяване, и при най-безнадеждните случаи може да се намери път към здравето.
СЛУЧАЙ 6
Млада жена на около 38 години. Иванка Д. С. - по професия диетолог в санаториум. Видът й беше силно болезнен, цветът на лицето жълто-сив, очите - подпухнали като тъканите на тялото. Пациентката беше в изключително тежко положение, на границата на пълно рухване.
Поставените диагнози на заболяванията бяха:
1. ГАСТРИТ
2. ХЕМОРОИДИ
3. КОЛИТ С УПОРИТ ЗАПЕК 4.ТРАХЕИТ
5. ГЕНИТАЛНА РАНИЧКА И ГЕНИТАЛНО ТЕЧЕНИЕ
6. ЦИСТИТ
7. СИНУЗИТ, ПЪПКИ И ОБРИВИ ПО. ЛИЦЕТО
8. ШИПОВЕ
9. ГЛАВОБОЛИЕ, ПРИДРУЖЕНО С ДЕПРЕСИВНО СЪСТОЯНИЕ
10. ОСТРА НЕВРОЗА
Имаше още много оплаквания, като шум в ушите, ниско кръвно налягане, световъртеж, болки в ходилата и т. н. Случаят е интересен с това, че болната е специалист в областта на храненето. Образованието, което е получила, предполага познаване на основните положения на медицинските дисциплини. Освен това работата й налага тесен контакт с медицинския персонал.
Ето какво разказва тя за себе си: „Години наред боледувах. Консултациите с лекари, изследванията и различните видове лечения заемаха централно място в моя живот. Седем години наред - пролет и есен - бях подлагана на иглотерапия в Медицинска академия, но резултат нямаше. Същевременно силната уморяемост и физическо безсилие бяха сериозна пречка в работата ми. Обхвана ме отчаяние, защото не виждах никаква перспектива в живота си...
За мой късмет се срещнах с Лидия Ковачева, добре запозната с природосъобразната медицина. Започнах нова страница в моя живот. От нея научих не само за начина й на лечение, но и за препоръките й относно храненето. Това ме заинтригува и професионално. Открих противоречия между наученото в медицинския институт и новите познания, получени от Лидия. Съществен беше фактът, че след провеждането на нейния режим веднага започнаха да се появяват резултати.
Много скоро състоянието ми се промени. Трудно ми беше - изискваше се търпение, постоянство и вникване в изискванията на Лидия. Резултатите бяха постигнати в продължение на 10 месеца. По детски се радвах на всяка стъпка напред. За голямо мое учудване ефективният метод за лечението ми беше гладуването, с което се срещнах за първи път, а и моите лекари не бяха и чували за него. Мисля си, че ако повече медици усвоят и започнат да прилагат този метод на лечение, много трагични съдби ще бъдат променени, а това ще донесе и удовлетворение на самите лекари. Аз осъзнах и важността на хранителния режим на човека не само като лечебно средство, но и като профилактика.
Състоянието ми се подобри значително в резултат на генералната промяна, която направих в начина си на хранене, разбира се, не според препоръките на Медицинския институт, прилагани при лекуването на болния..."
Поради слабата реактивност и силната токсичност стана нужда дните на разтоварване да се прилагат само в омекотената им форма и в къси курсове. В разстояние на 10 месеца бяха проведени 11 курса, като започнахме с 5 до 7 дни. Едва тогава тя започна да се съвзема и преминахме на десетдневни курсове. Провежданите разтоварителни дни в най-различна форма за това време общо бяха около 70.
Основната помощ, която ми оказа Ваня при провеждане на лечението, беше нейната схватливост: любознателна, интелигентна и наблюдателна, тя налучкваше стъпка по стъпка пътя към здравето си. Много я обнадежди това, че още при първия петдневен курс се подобри сънят й, нарушен в продължение на 7-8 години. Премина кашлицата, измъчвала я също години, която произтичаше от нарушенията в трахеята. Още след първия курс се успокоиха шумът в ушите и главоболието. Постепенно изчезнаха обривите и пъпките по лицето и кожата доби нормален вид. Преодолени бяха болките в стъпалата, гърба и кръста. Изчезна запекът и дефекацията се нормализира. Направеният контролен гинекологичен преглед констатира, че както гениталната раничка, така и течението са излекувани. Косата й престана да капе; Беше свалила 17 килограма - теглото й се нормализира. Ваня вече не среща трудности в работата си, защото силите й се върнаха наново. Няма никакви оплаквания, стъпва леко и пъргаво. Физическата слабост и отчаянието са само спомен...
Със следващия случай искам да поставя проблема с наднормените килограми, който взе големи размери в нашата страна. Броят на хората със завишено тегло не само е голям, но и продължава да се увеличава. Защото станаха нещо обикновено в нашия бит увлеченията с превишаването на храната.
Приетите мерки от страна на традиционната медицина не дават резултат. Това е така, защото наред със свалянето на килограмите трябва да тече и лечебният процес на допуснатите заболявания. Болният съответно трябва да бъде ограмотен как да се храни, как да живее, за да запази здравето си и нормалното си тегло. Практикуваните рецепти, билки, хапчета или диети свалят килограмите донякъде, но с връщането на обичайния предишен начин на хранене, а и поради недоизлекуваните отклонения в здравето, те се връщат наново.
На читателя това би могло да му стане ясно с примера, който следва като


Сподели с приятели:
1   ...   84   85   86   87   88   89   90   91   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница