Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите.
- Неразбирането ни със заобикалящия ни свят нарушава първо нашия вътрешен мир.
- Чувствата имат нужда от развитие. Интелектът - също.
- Да се формира доброта, както и стремеж за личен принос за подобряване на живота.
| ДУШЕВНАТА НАСТРОЙКА
като принос за здравето. Не може да се мисли за здраве, ако не съществува пълна хармония между физика и психика. Човекът е емоционално същество и всяко изживяване, било то добро или лошо, отеква като ехо в цялата му същност, като оставя своите положителни или отрицателни последствия. Полагането на основата на душевната същност на човека започва от най-ранното му детство. Но за съжаление не винаги при възпитателната работа с децата възпитателят е наясно със задачите си. Често стремежът е само към външния вид - зачервени бузки, налята фигура, като се пропуска нещо много съществено - изграждането на добра психична форма и етика у възпитаника. Детето се ражда без каквито и да са познания и възприема модела на заобикалящия го свят, а точно това обикновено започва от семейството - майката, бащата. Задачата им е отговорна. С изграждането на спокоен и хармоничен вътрешен мир в душата на детето се дава възможност за постигане на същата хармония и във физическото развитие. До пълното израстване и развитие на младия човек тези две същности - физика-психика и психика-физика - непрекъснато се влияят и при вещ и културен възпитател се идва до съвършена и прекрасна форма. Върху душевната настройка трябва да се работи съзнателно и с търпение още от най-ранните детски години, да се постави задача у детето да се събуди интерес към живота и радост от контакта със света. Детето трябва да се научи да се смее, да се радва, да възприема с радост живота около себе си. Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите. Изграждайки чувство на уважение към околните (баба, дядо, леля, съседите) се осигурява душевното спокойствие на самия човек: То е в основата на социалните отношения на индивида. Социалното чувство се изгражда още в детската възраст. Неразбирането ни със заобикалящия ни свят нарушава първо нашия вътрешен мир. За хората, заобикалящи детето, трябва да се говори само добро, то в бъдеще ще има време да опознае света. С един неправилен подход това завинаги може да порази чувствителната детска душа. Култивирането на веселост и хумор у детето е важно - те са добри помощници в живота. То трябва да умее да пее, да играе, да усеща веселата страна на живота. Там, където възпитателят вместо да гради у своя възпитаник благородни чувства и хуманно отношение към човека, го насочва към хитруване и агресивност - „справяне с юмруци с околните", мотивирайки се, че го „готви за живота", той фактически подготвя човек с лоша душевна настройка, бъдещ нещастник и болен. Това са „таралежите" на нашето общество, създаващи конфликтите и спиращи процеса на всяка нормална работа и начинание. Там, където характерът е оформен с хитрини, агресивност, лоши мисли към близки и към обществото, човекът е не само бъдещ нещастник, но и бъдещ посетител на лекарските кабинети. Оформянето на душевната същност, както и на неговата физика, не се ограничава само в детските години. Тогава се полага основата и се дава ход на предстоящото развитие на човека, като тази работа трябва да продължи цял живот. Много често по незнание или по други причини във възпитанието се допускат пропуски, които по-късно се отчитат като прекалена затвореност, срамежливост, липса на самочувствие, конфликтност или нещо подобно. Самовъзпитанието трябва да продължи цял живот и това е действително сериозна работа над самия себе си. То е не само корекция на допуснати грешки при оформяне на характера но и непрекъснато доброволно усъвършенстване на културата, работа върху облагородяването на характера и хуманизиране на отношенията с хората. Чувствата имат нужда от развитие. Интелектът - също. Ако цял живот не се попълват знанията с интерес към всичко ново, задължително се изостава. Този, който остава на едно място с постигнатото на младини, ще се озове в изолация и ще се смята за остарял. Човек, отрекъл самовъзпитанието, в своята старост достига до дегенеративни физически и психични отклонения: старческо слабоумие, неврастения, конфликтност, мнителност, скъперничество, егоизъм. Няма по-грозна картина на старостта от ежедневието на един оглупял свадливо егоцентричен човек. На възрастния му прилича да бъде мил, благороден, да обича децата и всички около себе си, да има богат заряд от знания и по един умен и тактичен начин да е в полза на младите хора около себе си. Няма ли го всичко това, той не е разбрал една от задачите на живота си. Въз основа на изследванията, които геронтолозите правят върху дълголетници и столетници, се идва до заключението, че душевната нагласа на човека играе съществена роля за запазване на здравето, а с това и за удължаване на живота. И истината е, че нервен, зъл, сприхав, мърморко, завистлив, скандалджия, грубиян, скъперник, егоист - не може да достигне дълголетие. Той няма най-важните предпоставки - благоприятната душевна хармония, създаваща и съответната хармония на физиката. Разрушителната, деструктивна енергия на този човек за съжаление пречи не само на него, но и на околните. При изследване на столетниците в Кавказ френската геронтоложка Сула Бенет дава своите заключения като причина на дълголетието и добрата форма на изследваните столетници. Тя пише: „Животът на кавказците се ръководи от стриктен етикет. Тук учтивостта и гостоприемството, любовта към човека са задължителни. Тези качества се развиват у децата още от най-ранната им възраст. Дава им се много либерално възпитание, като никога не се бият, никога не се хокат и не им се вика. Кавказците се стремят да развият у детето самостоятелност и контрол над себе си. Децата се възпитават да уважават възрастните. Дядото, бабата са примери, на които трябва да се подражава и от които се учат. Затова на тях никога не се прекослови и не се възразява. Всичко това се приема като нещо естествено и установено. Там хората се научават да приемат нещата спокойно и да владеят своите чувства, което им помага и за преодоляване на трудностите в живота, на душевната мъка, пред която те застават с лице. Те се научават да я завоалират и да я превъзмогват. Отклоняването от установените обичаи се смята като слабост..." Изводът на геронтолозите е, че ключът на продължителния живот на обследваните столетници е в оформянето на тази психична форма. Ясно е, че за да има здраве, а с него спокоен и продължителен живот, в профилактичната ни програма трябва да се предвиди и работа върху психичната форма. Съществен пропуск ще бъде, ако не се създаде стремеж към по-добро отношение към човека, към близките и към всички останали - познати и непознати. Да се формира доброта, както и стремеж за личен принос за подобряване на живота. Отклоненията от здравата форма на психиката - грубост, жестокост, егоизъм, конфликтност, алчност, затвореност и пр. - трябва да се отчитат и лекуват като сериозни заболявания. Настанени като паразити в душата на човека, те рушат и унищожават вътрешната цялостна психо-физична хармония, довеждайки до нови заболявания. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|