възрастта година да ограничаваме по малко сервираната на трапезата

46
поглед, плъзгащ се апатично към околния свят. От буйната някога коса са останали жалки посивели снопчета, ко-ремът е увеличен и затлъстял, ръцете са с възлести и сковани стави, както и краката, които се движат с бавна и несигурна стъпка. Ако сте познавали този човек на младини и не сте го виждали дълго време, вие ще се изненадате до каква степен дегенерациите и процесите на израждане са променили целия му облик - до неузнаваемост.
Не се ли корени тук причината за отбягването на общуването с възрастните хора? Техният отблъскващ вид кара младите да избягват срещите с тях, ужасявайки се от мудната им мисъл, неврастеничното и негативно поведение, закостенелия фанатизъм, както и често допусканите немарливост и нечистоплътност.
Основна причина за всичко това е начинът на хранене - изгубване на мярката, характерният увеличен апетит, стигащ до лакомия. Въпросът е дали всичко това може да бъде избегнато? Отговорът е -МОЖЕ! Това ни го доказват хората от другата страна на проблема - те са с приятна външност, весел нрав, стегната фигура; макар и побеляла, косата си е на мястото, излишно натрупани килограми няма, очите им гледат весело и с интерес околния свят, а мисълта им е ведра. Те все още мислят! Независимо от напредналата си възраст, те се движат леко и винаги са включени в някаква трудова дейност - грижат се за своята градинка или просто са в помощ на младите.
Много са примерите на хора, които и в напреднала възраст (според нашите представи за това) продължават занаятчийската или творческата си дейност и са запазИли своята работоспособност и творчески интелект.
Жив пример беше един наш съвременник, големият учен океанограф Жак Ив
Кусто, който на 90 години все още работеше интензивно като ръководител на големи морски и океанографски изследвания. С приятна и стегната външност, подвижен и инициативен, той беше не само уважаван от младите си сът- рудници и колеги, но и техен желан приятел и вдъхновител.
Много творци са доказали, че човек е в състояние да запази големи творчески сили и духовна висота и в най-напреднала възраст. Вагнер на 70 години компо- зира „Парсифал". В още по-напреднала възраст, на 80 години, Верди написва
„Фалстаф", изключително продуктивният Тициан на 99 години рисува своята
„Пие- та", творба, която по нищо не отстъпва на създадените от него в по-ранна възраст. Гьоте завършва втората част на „Фауст" на 83-годишна възраст, само два месеца преди смъртта си. Големият труженик на изкуството Микеланджело, създал едно изключително зряло творчество, работи интензивно до самия край на живота си - 89 години. Тези хора не са допуснали нито старческо слабоумие, нито старческа неврастения, а са останали уравновесени и дейни до послед- ните си дни, за да ни оставят своя голям пример.
Докато в цивилизованото общество подобни възрастни хора са само изключение, при дълголетните народи, за които вече споменахме, старостта е в здрава и перфектна форма. Това, което ние наричаме „болести на старостта", там изобщо не съществува.
Хунзийците, чиято продължителност на живота обикновено достига до 120 години, въпреки дълбоката си възраст не са грохнали старци, запазват работоспособността си до края, като остават приятни и интересни събеседници, необременени от патологичните старчески деформации.
При изследване на столетниците в Кавказ френската геронтоложка Сула Бенет среща столетничката Кхят Лазурия, която е на 138 години. Никога не е

47
боледувала от нищо с изключение на първата хрема в живота си, споходила я същата година. За нея тя-питае: „Мъничка, слабичка, очите й светеха с весели пламъчета... Аз реших да проверя зрението й, като й дадох да вдене игла.
Оказа се, че тя има великолепно зрение - вдяна иглата, преди да успея да я снимам. Това беше направено много бързо. Престанала да работи едва преди
4-5 години, Кхят е омъжвана 4 пъти и последният й брак е бил на 108 години!"
Общото впечатление от столетниците при всички изследвани дълголетни народи е, че няма особена разлика във фигурата на младите и старите - слабички,
стегнати, стройни, с подвижни стави и лек вървеж. Там не се допуска наднормено тегло.
Изводът е, че щом тази стегната форма на старостта е постигната при кавказци, хунзийци и други дълголетни народи, тя може да бъде постигната и при нас, стига да се подхожда с разбиране и съзнателност.
Независимо от географското местонахождение, човешкото тяло се подчинява на едни и същи природни закони и изисквания. Следвайки природосъобразния начин на живот и на хранене, съчетани с придобивките на културата, ние можем да постигнем много.
Докато човек е още в своята младост, в пълната си физическа готовност с ясна мисъл, със здрави и силни мускули, както и с добре запазени волеви способности, той лесно може да маневрира със себе си. Следи ли за стройната и стегната фигура, гъвкавостта на гръбнака и запазването на силовия заряд и най-важното - да не допуска напластяването на каквато и да е патологична тъкан, запазената форма ще остане до старостта. Добрата физическа форма осигурява добра психическа и душевна кондиция, човек преодолява годините и стига до една истинска и СЛЪНЧЕВА СТАРОСТ.

Изтегляне 0.73 Mb.

Сподели с приятели: