Гладът приятел и лекарство
ЯДЕНЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ, БЕЗ ДА СИ ГЛАДЕН
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
| ЯДЕНЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ, БЕЗ ДА СИ ГЛАДЕН. По нашите улици почти всеки трети човек яде и дъвче - семки, бисквити, пасти, банички, мекици, сладкиши, фъстъци, захаросани ядки, шоколади, сладоледи и какви ли не още лакомства. Пият се сиропи, сокове, боза, бири, газирани напитки, кафета. И интересното е това, че към тях се насочват не гладните, а ситите, и то след изобилна сутрешна закуска и още по-изобилен обяд. Лакомствата се поемащ по всяко време на денонощието, без да се мисли за тяхната често висококало-рична и хранителна стойност. След като стомахът е приел редовната си храна -сутрешна закуска, обяд, вечеря, - той трябва да бъде оставен спокойно да се справи с поставената му задача - да преработи и усвои приетото. Нашата задача се е състояла само с доставянето и приемането на храната. Вече попаднала в стомаха, работата над нея се е прехвърлила върху самата природа - в развитието на храносмилателния процес ние нямаме участие и грижа, но трябва да имаме поне благоразумието да не му пречим и да не прекъсваме нормалния му ход. Подадем ли през това междинно време допълнителна храна, това означава, че възлагаме нова задача на стомаха, ново отделяне на сокове, преди още той да е привършил възложената му преди това работа. Положението става сложно, а нашият стомах обича простите задачи. Сложните натоварвания не са по силите му. За да бъде запазен стомахът, той трябва да бъде щаден. Приеме ли се една храна, трябва да се изчака до пълната й преработка, т. е. до момента, когато той вече ще бъде готов да приеме другата храна. Само тогава подадената нова храна ще бъде приета добре и за преработването й ще бъдат отделени достатъчно сили. Сигнал за това, че стомахът е готов за приемането на нова храна, е появяването на апетит, което обикно-вено става едва след няколко часа. Хаотичното включване на междинни храни говори не само за лош навик, за проява на лакомия, но и за ниска култура при хигиената на хранене. Здравето се извоюва с дисциплина, засягаща пряко и стомаха. Тръгне ли се по пътя на прищевките, умореният стомах отслабва, а с него отслабва и волята. Идва момент, когато този човек вече не може да спре и да се противопостави на изкушението, въпреки желанието си. Той посяга към всичко, без да се интересува от последствията. Самодисциплината е на твърде ниско ниво и той е безволев както в службата, така и в семейните си задължения. Този начин на живот може да доведе не само до сериозни разстройства в храносмилателния апарат, до натрупване на килограми и разнообразни тежки последствия от затлъстяването, но и до цялостно разстройване и объркване на живота му. |