Напреднат ли годините, храната трябва да бъде ограничена, без

48
Превишаването на порциите на детето дори с няколко хапки на ден -
това е вече първото сериозно отклонение спрямо количеството на приеманата храна. За пораженията, които носят тези „няколко хапки", никой не се замисля, както и за трагедията, на която по този начин се слага началото.
Отначало детето приема наложената му храна, .защото е добро същество, дошло на този свят с пълно доверие към него. Но настъпва моментът на пресищането и то започва да се противопоставя. Инстинктът, вложен от природата, т. е. „вътрешният лекар", започва да си казва думата - АПЕТИТЪТ
ИЗЧЕЗВА! Докато възпитателят не държи сметка за количеството на необходи- мата за детето храна, „вътрешният природен лекар" отчита всяка приета хапка в повече. Настъпва паника -детето не иска да яде!
Ако срещу детето има обаче възпитател с необходимата култура и с по- задълбочено аналитично мислене, той веднага ще разбере допуснатата грешка. Но за съ- жаление мнозинството хора, на които се поверяват децата, дори и самите родители, нямат нито отношение, нито разбиране по въпроса. И тъй като насилието е взело преднина в нашия живот, не се мисли за нищо друго, освен как да се накара това нещастно дете „да слуша" и да си изяжда предоставената му порция.
Развихреното въображение започва да обмисля начини, които да заставят детето „да си изяде всичко". И това, което се измисля и предприема в случая, е в толкова богати варианти, че би било трудно да се спрем на всички, но интересен е фактът, че в основата на всеки един от тях е принудата. Никакво съобразяване с изискванията на природата.
Най-обикновеното нещо при това положение е включването на храна, която да възбуди апетита - нещо подсладено, пикантно или предпочитано от детето лаком-ство. Появяват се бисквити, кексове, цолбаси, въобще всичко, което може да привлече вниманието на детето. С това се постига някакъв частичен временен ефект, но положението си остава същото - апетитът липсва. Но това не остава без лоши последици. Освен пораженията, нанесени на организма от нездравата храна, вкусът на детето вече завинаги е покварен. Оттук нататък то вече цял живот ще се стреми към сладкото, соленото, към пикантното, към храните, от които не може да се чака добро здраве... Вкусът и стремежът към реално здравословните храни е на заден план или съвсем отстъпва. На преден план са шоколадът, бонбоните, вафлите, сладоледите, саламите, а по-късно -
кафетата и алкохолът.
Друга практика при отказ от страна на детето да изяде определената му порция е отвличане на вниманието му с разказване на приказки, разиграване на трикове или нещо друго, докато съдържанието на чинията се прехвърли в устата му. Тук умело и хитро се използва повишеният интерес на детето към заобикалящия го свят, който то опознава. И докато" слуша ин- тересната приказка или гледа разиграния трик, механично приема подадената му храна. То дори е готово още да му сипят, само и само да му разказват нещо интересно. Възпитателите са наясно с това и хитрините им успяват. Но и тук пагубните последици не закъсняват. За храната, за която не е проявено желание, не се отделят необходимите сокове и тя предизвиква гни-лостни процеси, които от своя страна впоследствие дават жестоки поражения върху храносмилателните органи. Освен това, заслушано в разказа и загледано в триковете, детето механично нагълтва храната и не я сдъвква добре. А и то все още не е приучено да дъвче - тази задача е една от основните на възпитателя -

49
да 'го научи да дъвче. Затова той трябва да е търпелив и съзнателен, да създава правилни навици на хранене.
Друга поредна хитрина на възпитателя е да дава желани от детето обещания - водене на куклен театър, на разхбдка, на цирк, купуване на желана играчка. И при това обещание порцията храна е преминала автоматично в стомаха на детето. Дали обещанието ще бъде изпълнено, или не - няма значение, но поставената цел от страна на родителя или възпитателя е постигната.
Особено драматично е положението там, където се действа със заплахи.
Детето е деликатно и неукрепнало същество и като физика, и като психика.
Уплашено, то с мъка гълта хапка след хапка. Строгият тон и острият поглед на неговия възпитател го сковават върху стола и то не смее дори да се разплаче.
Възпитателят отново е победил - порцията е изядена. Под влияние на травми- раната нервна система се травмира и стомахът. За нормално отделяне на сокове, както и за нормално протичане на храносмилателния процес не може да се мисли. Към пораженията от насила приетата храна се прибавят и пораженията от отрицателните емоции.
Нека надникнем в нашите детски градини, където майките са поверили своите деца, разчитайки на ком- петентността на персонала, който поема грижата за тях. Нека напомним, че това става в една възраст, когато се създава I база за здравето през целия живот. Дали е оправдано доверието?
Животът в детската градина е колективен и детето се приобщава към него. То все още не знае кое е вредно и кое полезно за него. Храната се сервира в определени часове. За някои от децата това е реалният час на хранене, но за други - не е. Лишеното от избор дете трябва да се подчинява на колектива. В разрез с хигиената на храненето то втори път трябва да се подчини на колектива и да изяде поднесената му храна, независимо дали тя е приемлива или желана в момента от неговия организъм.
Бих искала тук да засегна, без да коментирам, един въпрос: Дали храната, приготвена от специалистите като дневно меню за децата, отговаря на необходимата за формирането на тяхното добро здраве, растящ и развиващ се организъм? Резултатите при децата, които поре-щават детските домове, са отчайващи и не говорят в полза на практикувания хранителен режим - в повечето случаи е постигнато едно лабилно физическо и психическо здраве.
Тогава естествено си задаваме следния въпрос: не трябва ли специалистите да направят преоценка на предлаганото хранене на децата?
В детския дом е обичайно явление детето да отказва поднесената му храна по някакв'и вътрешни подбуди, продиктувани му от все още съхранения инстинкт.
Обикновено това става, когато му се поднасят мазни яхнии, готвени с месо. Но в този детски дом малкият човек е без право на избор - определената порция трябва да бъде погълната. Без много сантименти то е заставено да се подчини.
Понякога (и то твърде често) методите са толкова огрубели и примитивни, че часовете за хранене се превръщат в часове на психичен терор и тормоз, които по-късно довеждат до функционални разстройства, а още по-късно до патологични и дегенеративни процеси.
Но тук се намесва още един въпрос - невежеството на родителите. Често по тяхно настояване се апелира детето им да се заставя да изяжда сервираната храна. Съображенията са, че „детето расте" и трябва да бъде нахранено добре, а се взема и предвид, че за храната е заплатено...

50
Един доста разпространен начин за предизвикване на апетит у детето е честото прибягване до лекарства и билки. И тъй като парите са голям двигател
- шарлатаните са се погрижили и за това. Загрижените родители ги купуват и, към утежненото състояние на детския организъм се добавя някаква съмнителна смес -детето се заставя да я погълне. И отново е победено -апетитът е събуден, а пазещият го природен инстинкт е притъпен - то вече яде всичко, което му се поднася.
Детето става закръглено, пухкаво, желанието за движение намалява, повече му се седи пред телевизора или пък предпочита настолни игри, които не изискват физически усилия и много движение. То дори може да започне да отбягва общуването с други деца и тяхната компания.
С превишаването на теглото детето губи естествената си лекота и подвижност.
То е обременено не само физически, но и психически. Приетата в повече храна води до забавяне на ре4)лексите, затвореност, меланхо-личност, забавяне на мисленето, неприязън, изострена чувствителност, плачливост, мързел, отпуснатост и т. н.
С напредване на болестното състояние нервността се засилва, детето губи веселия си детски дух, жизненият му тонус е спаднал, то става податливо към инфекции и простудни заболявания.
Когато на детето се дава само количеството храна, което желае, то ще запази не само апетита си, но и своя природен инстинкт, ще запази здравето си, ще бъде пъргаво, лекоподвижно, стегнато, инициативно, със здрав цвят на кожата. Светът ще го развеселява, ще бъде бъбриво, ще играе и ще проявява естествения си стремеж към движенията, защото те ще му доставят удоволствие. Интересът му към света ще е повишен.
Едно от лошите последствия на прехранването, особено с храни от животински произход, са болните сливици.

Изтегляне 0.73 Mb.

Сподели с приятели: