Гладът приятел и лекарство
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- КАК СТИГНАХ ДО МОЯТА ПЛОДОВО-ЧАЙНА РАЗТОВАРИТЕ ЛНА СИСТЕМА
- Същевременно се вглеждах и в хората около мен.
| ДВА ВИДА МЕДИЦИНА. Едната беше тази, която познавах до този момент и с която бях лекувана години наред - установена като традиционна, действаща с медикаменти и насочена срещу причинителите на болестите - микроби и вируси, въздействаща локално върху болния орган, често вземаща форма на чисто 69 симптоматично лечение. Другата, с която за пръв път се запознах, беше природосъобразната биологична медицина, изключваща медикаментите и насочена главно към цялостно лечение на тялото. Тя прочистваше тъканите, събуждаше дремещите у човека скрити жизнени резерви и създаваше непоносими условия за съществуването на всякакъв вид агресори - вируси и микроби, действаше като общооздравяваща система. КАК СТИГНАХ ДО МОЯТА ПЛОДОВО-ЧАЙНА РАЗТОВАРИТЕ ЛНА СИСТЕМА Първото ми запознанство с гладолечението беше в неговата строга класическа форма. При тежките ми заболявания (туберкулоза на белите дробове, цироза на черния дроб, миокардит, язва на дванадесетопръстника и още много други) кризите бяха неизбежни. И тъй като в нашата страна нямаше лекари, специалисти в тази област, а нямаше и клиника, където би било уместно да бъда лекувана, аз изпаднах в затруднено положение. Но въпреки всички тези трудности аз нямах избор и борбата трябваше да продължи. Битовите ми условия бяха лоши, обкръжението ми - без разбиране по проблема. Трудните моменти, които преживях, грешките, които допуснах от незнание, и безизходното ми положение караха мисълта ми да работи непрекъснато и да търси път към спасението. Още повече че ав- торите смятаха лечението с глад за противопоказно на туберкулозата и цирозата на черния дроб. По-късно научих за омекотените форми на гладува-не, но те се оказаха неприложими за мен. През цялото това време не е минавал и ден, без да продължавам да обмислям пътя за спасението си. Аз съзнавах, че състо- янието ми беше тежко и за да се справя, трябваше да имам по-солидни знания. Започнах да си доставям книги от чужбина на всички езици, които превеждах и изучавах. Непрекъснатото експериментирах върху себе си и върху моите приятели-сътрудници. Същевременно въпреки все още малките ми и огра-ничени познания по проблема, допусканите грешки и лутания, здравето ми започна да се подобрява. Същевременно се вглеждах и в хората около мен. Болните бяха много. Млади хора влачеха с години бремето на тежки хронични заболявания със следи на израждания и пълнеха болничните заведения. Хората боледуваха и се лекуваха с години. Пред мен стоеше парадоксалното положение на цивилизования човек с неговата огромна Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|