Гладът приятел и лекарство
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
| отбранителни реакции на вече болния организъм, вложени от самата природа. Всички тези симптоми отначало не правят впечатление, но постепенно започват да се налагат, докато се стигне до добре очертаваща се промяна в психичното състояние. Болният е вече в съвсем друга форма, твърде различна от тази, в която е бил като здрав човек. Става ясно, че започне ли някакво заболяване, появяват се и първите симптоми - тези на безсимп-томния период, след което и на симптомния. Факти- чески БОЛЕСТТА НЯМА БЕЗСИМПТОМЕН ПЕРИОД. Има неразбиране и незадълбочаване. В началото на болестта симптомите са меки, без болки, търпими. Както винаги природата е добра към човека и съвсем по майчински безболезнено и тихо само напомня, че в организма нещо не е наред. И ако още с появяването на първите отклонения се прояви разбиране, втората фаза няма да се развие, а с нея и болестта. Но тук има нещо, което действително е учудващо: след като вече има конкретно поставена диагноза, се цоявява нехайство за лечение. Много често хора със заболявания като гастрит, язва, запек, хемороиди и още много подобни хронични заболявания може да се чуят да казват: „Аз съм здрав, нищо ми няма, само от време на време ми се обажда язвата" или „... кръвното ми е високо, ама аз съм си здрав." Подобни реплики се чуват често и те говорят само за едно: чудовищно невежество в отношението на човека към самия себе си! Малки, незначителни и невинни симптоми няма, те винаги са тревожни сигнали, които трябва да бъдат веднага ликвидирани и тялото възстановено в нормал- ното здраво състояние. Оставени, с времето те прерастват в значими и тежки заболявания. Но нека като пример проследим развитието на заболяването язва на стомаха. Преди да се появи язвата, е имало гастрит поне няколко години. А има ли гаст- рит, вече асимилативната способност на стомаха е намалена - храната е 91 недообработена. Подадената храна за изхранване на останалите тъкани и органи е вече непълноценна. Те са недохранени и силовият им заряд активно намалява, както на всеки недобре нахранен организъм. След гастрита вторият етап на развитието на болестта е язвата - възпалената тъкан е вече раз- ранена. Възможностите за преработката на храната и поддържане на тялото с пълноценна храна още повече намаляват. Когато и при това положение се нехае и се изрича: „Аз съм здрав..." и се продължава същият начин на живот и хранене, се достига вече до удебеляване на пилора. Следващата степен е ракът -крайното разстройство на органа. Всяко заболяване, при което се стига до крайно разстройство на организма, както е ракът, се предшества от редица симптоми, понякога продължаващи с години. Леки напомнящи развиващия се болестен процес, на тях се гледа лекомислено или се лекуват симп-томатично. Като илюстрация на казаното дотук искам да разкажа как протече моето заболяване. Години наред, още от най-ранно детство, започнаха поредица прос-тудни заболявания: грипове, кашлици, бронхити, хре-ми. По-късно се стигна до пневмонията, плеврита и накрая - туберкулозата. Лекувана локално с медикаменти, тя продължи своето развитие. Хроничното заболяване, носено на крак, се развива бавно и неусетно, достигайки до тежки и неизлечими форми. И за да могат те да бъдат навреме предотвратени и избегнати, всеки би Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|