тяло) добиват стегната младежка структура

88
изглед да се намери храна. При това положение може да се изживее истински душевен срив, който да доведе човека само за 3-4 дни до смърт. Нервната система, поставена в екстремни условия, действа разрушително на целия организъм.
Като илюстрация на казаното искам да предам трагедията, разиграла се на френската фрегата „Медуза". Загубвайки координатите си поради неблагоп- риятно време, на 2 юли 1816 година фрегатата засяда на рифове край бреговете на Африка. Пътниците -149 души - сковават сал и напускат фрегатата. На нея има вода и малко храна, която бързо свършва.
Спасените от потъване пътници (реалната опасност вече е отминала) не са и предполагали, че оттук насетне ще започне истинската трагедия. Храната е свършена, духовете са възбудени и настъпва истински канибализъм - хората започват да се избиват помежду си и да ядат телата на убитите. Започват да умират и когато на 12-ия ден идват спасителите, заварват живи само 12 души, от които 9 - на границата на смъртта. От тях оцеляват само четирима... Комен- тарът е излишен. До 12-ия ден човекът може да оживее не само без храна, а дори и без вода!
Вторият вид глад е доброволното лечебно гладуване, оказало се приятел и спасител на човека. И когато се дава достатъчно информация, за да достигне тя до всекиго и да се знае, че без да е вредно, човек може да преживее седмици и дори месеци без храна, но лри условие, че има на разположение вода, той ще запази спокойното си душевно състояние. Има ли запазване на душевното спокойствие, винаги се намира изход и от най-тежките положения.
Въпреки че живеем във век на напреднала техника, все още съществуват и корабокрушения, и аварии в мините, и земетресения, и загубвания в арктическа или безлюдна местност, където не може да се намери храна. Хората трябва предварително да са информирани за съществуването и различията между тези два вида гладувания.
По време на лечебното гладуване психичното състояние на човека е коренно различно от това на човека, който гладува принудително. Когато се прави с лечебна цел - той е на собственото си легло, на топло и под покрив. Само на няколко метра от него има храна, към която той може да посегне - психиката е спокойна, още повече че край него е и ръководещият го лекар. Съвсем друго е положението на изпадналия при принудително гладуване. Около него обикновено цари пълен дискомфорт - може да е студено, влажно, мокро, да няма дори къде да седне. И към това като се прибави липсата на каквато и да е информация и знания за глада, само за два дни той може да изпадне в паника и в сериозно стресово състояние, когато установи, че изгледите да намери храна са безперспективни. Каквото и да е положението, ако човек знае, че той може да преживее не само дни, а седмици и дори месеци без храна, той ще запази спокойствие. Достатъчно е само да има вода.
Тази информация е необходима на геолози, алпинисти и всякакъв друг вид изследователи. Необходима е и на болните с неизлечими заболявания (според методите на традиционната медицина), където често гладът е единственото лекарство.
За съжаление в програмата на Медицинския институт е предвидено само изучаване на действието на принудителното гладуване. Дипломираният лекар няма понятие от действието на лечебния глад. Времето, в което живеем, е обременено с множество сериозни неизлечими болести, за които често единс- твеният лек е само лечебното гладуване. Списъкът на лекуваните чрез

89

Изтегляне 0.73 Mb.

Сподели с приятели: