Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 0.65 Mb. Pdf просмотр
|
| 6. Придобиване на сила Сега се чувствам по-различно, отколкото когато започнах гладуването. Наистина се чувствам отлично." Младата дама, която ми каза това, не беше поемала храна 3 дни в началния стадий на гладуване с цел загуба на тегло. Тя не забеляза промяна в нивото на вътрешната си сила. В действителност изпита ободряване, лекота, почти еуфория. Това не е нещо необичайно, фактът, наблюдаван в хиляди случаи, говори, че голям брой инвалиди, вместо да изгубят силите си по време на гладуване, придобиват сила. Инвалиди, отслабнали до краен предел под въздействието на множество и разнообразни „диети с висока хранителна стойност", каквито често им се препоръчват, започват да укрепват, когато предприемат гладуване. Може да изглежда парадоксално, но най-слабите често извличат най-голяма полза от периода на въздържание. Слабостта в повечето случаи се дължи не на липсата на храна, а на състоянието на токсичност на организма. Широко разпространена е идеята, че физически слабите хора трябва да „бъдат подкрепяни". Казва им се, че са „прекалено слаби, за да предприемат гладуване". Дори когато пациентът постоянно губи сили, докато яде това, което се нарича „изобилна силна храна", се приема, че хранителното „засилване" трябва да продължи. Няма по-голяма грешка от тази. Когато един пациент е толкова слаб, че е неспособен да се обърне в леглото, вероятно страдаш от остра болка и висока температура, той не разполага със сили за храносмилане. Ще се възстанови ли пациентът, ако бъде хранен редовно с голямо количество храна? В много случаи става така, но възстановяването не се дължи на храненето. Ако умре, прехранването в критичния период може да е било главната причина за неговата смърт. Ще се възстанови ли пациентът, ако предприеме гладуване? Не винаги. Но по-вероятно е да се възстанови чрез гладуване, отколкото ако бъде хранен. Често срещано мнение е, че човек е непосредствено и напълно зависим от снабдяването с хранителни вещества на всеки няколко часа, и че силите му ще отслабнат и ще умре, ако пропусне няколко хранения. Здрави или болни, от нас се очаква да ядем три или повече пъти всеки ден. И ние трябва да бъдем глухи, слепи и безмълвни за всеки сигнал на неудоволствие от страна на тялото, за да продължаваме да се храним, независимо от тези сигнали. Дори и да нямате желание за хранене, въпреки това яжте; дори и да изпитвате отвращение към храната, не го вземайте предвид; дори и да ви се повдига - яжте; дори функциите на храносмилането да са нарушени или преустановени, така че храносмилането е невъзможно, яжте, независимо от това. Такава е общо споделяната погрешна концепция. Колко често четем, че някой известен пациент сега е „в състояние да приема храна", само за да прочетем следващото съобщение, че пациентът е по-зле? Това се случва толкова често, че е трудно да разберем защо връзката между вредните съвети по отношение на препоръчваното хранене и появилото се в следствие от това влошаване на състоянието на пациента не се забелязва веднага. Ярък пример от миналото е случаят със световноизвестният актьор Джоузеф Джеферсън по време на чието последно заболяване д-р Чарлс Е. Пейдж направи следното описание, извлечено от публикуваната анамнеза: Април 16: Пациентът не е приемал храна. Април 20: Пациентът е по-добре. Април 20: Пациентът приема храна. Април 21: Пациентът е неспокоен: състоянието му се влошава." Г-н Джеферсън е имал пневмония, болест, при която е изключително важно да не се яде. Още повече, той е страдал от гастрит няколко месеца преди да развие пневмонията. Неговите заболявания първоначално са били описани като „пристъп на лошо храносмилане поради отклонения в начина на хранене по време на приятелска вечеря". Когато е боледувал от пневмония, той не е имал желание да се храни, а също не е бил способен да храносмила и асимилира, но е бил хранен независимо от тези 21 обстоятелства. Последвало е насилствено хранене, алкохол и сърдечни стимуланти. След неговата смърт е било обявено, че „възрастта не му позволи да се пребори". Годишно хиляди хора преждевременно намират смъртта си по този начин. Днес такива случаи рядко стават наше достояние. Това е част от един процес, който продължава, защото светът все още вярва, че може да благоденства като не се лишава от храна. Явно за нас е трудно да се поучим от подобен опит, макар че такива неща се случват всеки ден. Благодарение на премълчаването на по-голяма част от случаите на такива пациенти, те не намират място в заглавните страници. Предприемането на гладуване в тези случаи не само успокоява болката, но и сърцето, и бъбреците. Предписването на дигиталисови препарати и морфин за укрепване на сърцето и успокояване на болката и дискомфорта, който е резултат от неразумно, прекалено хранене, вместо избягването на храна, може да убие пациента. Състоянието на болния може да се възстанови, когато избягва храна и да се влоши, когато храненето е преждевременно възстановено. Крайните резултати би трябвало да разкрият злото, причинено от храненето на пациентите с остри заболявания. Установено правило е, че сериозно страдащият в остър стадий на болестта събира сили, докато неговите симптоми утихват по време на гладуване, а по времето, когато Вече има естествен сигнал за храна, неговата сила често е учудваща. Не са редки случаите, в които наблюдаваме пациент, който се е хранил редовно, но е прекалено слаб, за да стане от леглото, да събере сили почти в началото на гладуването, а след една седмица или на десетия ден от гладуването той е способен да се изправи и да се разходи. Виждал съм пациенти, толкова слаби, че не могат да изкачат стълбите, в периода, в който се хранят, и съм виждал същите пациенти да тичат нагоре по тези стълби след няколко дни лечебно гладуване. През последните години на 19 век и първите години на 20 век, много хора, предприели гладуване, са се опитвали да проверят колко могат да „изстискат" от тялото си, като се въздържат от храна. Те са били горди да спечелят състезания по бягане, да поставят световни рекорди по вдигане на тежести, работели са по-дълги часове и са извършвали повече работа, както умствена, така и физическа, по време на гладуване, отколкото по време, когато са се хранили. Някои от тях са постигнали впечатляващи резултати. Танер се е състезавал с репортер; Гилман Лоу е поставил няколко световни рекорда по вдигане на тежести; Макфадън е вдигал тежести в периода на гладуване; много от хората са продължава своите всекидневни, обичайни дейности по време на продължителни периоди на гладуване. Познавам човек, който работеше в офис върху счетоводни баланси. Той сподели, че умът му е бил по-бистър и неговите умствени реакции му изглеждали не само по-остри, но и по-бързи, по време на периода на гладуване. Човек, предприел гладуване, бил интервюиран от репортер на списание, който отказал да повярва, че предприелият гладуване за няколко дни не страда от физическа слабост. „Ще би го докажа - казал човекът на репортера. - В по-добра форма съм от вас." Репортерът го попитал дали това е предизвикателство. Да. Ще се състезаваме на 900 метра бягане." Незабавно било организирано състезание. Предприелият гладуване и репортерът застанали на старта и пробягали разстоянието. Репортерът бил много по-млад от съперника си и много по- атлетичен. Но загубил срещу този, който не бил слагал нищо в устата си от дни. Друг мъж, с богата практика в гладуването, сподели с мен следното: „Умът става удивително ясен; тялото израства в познание за собствената си сила; мързелът, нежеланието да се заемем с умствена и физическа дейност изчезват и човек работи върху всекидневните си задължения със сила, енергия и удоволствие, които говорят за притежаването на крепко здраве, което е светлина в живота на всекиго." Разбира се, човек, предприел гладуване, трябва през цялото време да следва инструкциите на професионалиста, ръководещ процеса. Това важи най-Вече за тези, които са физически слаби и чиито съпротивителни сили могат да са по-ниски, отколкото на обикновен човек в нормално здравословно състояние. При всички случаи: щом ръководещият процеса на гладуване заяви, че гладуването трябва да бъде прекратено, така и трябва да стане, и то незабавно. Има случаи, при които гладуването се прекратява само след 2 или 3 дни. Добре. Щом това е преценката на професионалиста - прекратете гладуването. Както и при всички останали човешки дейности, мъдростта, вниманието и здравият разум трябва да направляват действията ни. Но при повечето случаи гладуването, проведено под квалифицирано ръководство, продължило за оптимален период от време, в зависимост от 22 физиологическите индивидуални нужди и изисквания, дава нови сили на пациента и укрепва неговите физически и умствени възможности. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|