Гладуването може да спаси живота ви

изглежда почти неограничено. Неудобствата, които причинява, не е невъзможно да се преодолеят;
опасностите, които дебнат, са малко на брой и се случват рядко. И все пак за да се постигнат най- задоволителни резултати, гладуването трябва да бъде съгласувано с някои твърдо установени правила и техники от човек, който притежава опит в тази област.
Парадоксално, но при остри заболявания наблюдението не е така важно както при хронични заболявания. Когато болестта се дължи на дългогодишен неправилен начин на живот и пациентът е на прага на смъртта, с тежки увреждания на органите, е необходим богат опит, за да му бъде предписано гладуване, което да продължи достатъчно за постигане на желаните резултати.
В такава ситуация би било прекалено рисковано да се доверим на човек без опит и знания.
Знам, че има необучени лаици, които се опитват да ръководят процеса на гладуване. Вярвам, че е жизненоважно това да се проучи предварително, за да сме сигурни, че за нас се грижи най-добрият и най-опитният специалист. Във връзка с това трябва да отбележа още, че макар да съществуват множество здравни заведения, признати със закон в нашата страна, малцина от обучените там специалисти разполагат с някакви знания или опит в областта на гладуването. Не можем да изберем наслука някой доктор, който да ръководи процеса на гладуване, без да знаем какво включва неговата специална подготовка.
Основно правило в практиката на хигиенистите е, че всички нормални физиологични потребности се запазват и в болестно състояние. В период на въздържание те трябва да се задоволяват според нуждата и функционална цялост да се запази. Нека ясно разберем едно: когато провеждаме гладуване, не спираме да дишаме или да пием вода. Нуждата от кислород никога не изчезва; продължаваме да изпитваме жажда на определени интервали и поемаме вода. Гладуването е въздържане от храна, а не въздържане от основните функции на живота. И е въздържане от храна единствено в смисъла, че се въздържаме от сурови хранителни материали за определен период от време, докато тялото използва складираните запаси. Ние все пак се нуждаем от храна и се храним.
Гладуването не е прекратяване на жизнеността. Наистина, въпреки че то е период на силно намалена активност, някои от процесите на живия организъм са ускорени по време на въздържанието. Основните потребности в живота: храна, въздух, вода, топлина, слънчева светлина,
активност, почивка, сън, чистота, хармония на ума, си остават основни потребности на организма по време на гладуването.
Хранителните елементи, с които се поддържат функциониращите тъкани на тялото, се добиват от резервите, складирани в организма. В зависимост от жаждата се приема вода; препоръчва се топлина, така че тялото да не изстива; слънчевата светлина е необходима, за да поддържа намалената метаболитна активност; чистотата си остава основна необходимост; сънят е необходим; особено важни са душевната и емоционална стабилност.
Методите и техниките на гладуването са от голямо значение и би трябвало да бъдат признати и разбрани от всеки, който проявява интерес или планира гладуване.
Къде започват тези техники? Някои казват, че началото се поставя дълго преди да започне самото гладуване - в най-ранните етапи от подготовката на гладуването!
1. ПОДГОТОВКА
Създадени са множество сложни схеми за подготовката на пациента за предприемане на гладуване. Някои от тях включват период на консумация на определени храни, с цел да се изпразнят тънките черва, преди да се започне гладуването. Други методи включват гладуване в продължение на един ден, хранене в продължение на два дни, гладуване в продължение на два дни, хранене в продължение на четири дни и така нататък, като целта е човекът постепенно да се подготви за гладуване със значителна продължителност. Всички тези схеми са загуба на време и пари, тъй като предлагат да се приема все пак някаква храна в момент, в който е необходимо да се предприеме гладуване. Тъй като няма причина човек да не започне гладуването незабавно и без тези методи, ние не ги препоръчваме. Съществената подготовка се състои в душевната и емоционалната нагласа.
Ако можете да вникнете в мъдростта и смисъла на гладуването и освободите ума си от всякакви страхове спрямо този съвършено нормален процес, ще можете да го проведете с лекота и желание.
Бъдете убедени, че гладуването ще ви бъде от огромна полза и го започнете без страхове или неудоволствие. Душевната нестабилност и страхът могат да превърнат гладуването в труден или невъзможен процес. Когато започнах своята практика, първите няколко месеца проведох стаж при д- р Майло А. Крейн, който тогава ръководеше санаториума „Крейн" в Елмхърст, Илинойс. Д-р Крейн никога не препоръча гладуване на пациент, който изпитваше страх от него. Вместо това му предписваше диета и му позволяваше да се движи сред другите пациенти. Обикновено след няколко дни пациентът сам питаше дали вече може да проведе гладуването.
32

Това е едно от предимствата да бъдеш сред другите. Човек вижда и се убеждава, че те не са изгладнели, а всъщност придобиват полза. Страхът изчезва пред реалността.
2. ПОЧИВКА
Техниките на гладуването се основават на прости психологически принципи. Те не включват необходимостта, нито приложението на някакви средства и мерки, чужди на присъщите на живия организъм естествени нужди. Терапии, специални методи и насилствени мерки не са приети в провеждането на гладуването. Най-важната техника на гладуването е тази на намаляването на активността: душевната, на сетивата и физическата, до възможния минимум, така че енергията на предприелия гладуване да може да бъде съхранена и лечението му и екскреторните процеси да се ускорят.
Човекът, предприел гладуване, трябва да запечата в ума си основното правило за компенсацията. За да изразходва енергия в една сфера, природата трябва да спести от друга. Това,
което не е изразходвано в ненужна активност, е съхранено, за да бъде изразходвано за отделяне и възстановяване.
Физическа почивка се постига чрез прекратяването на физическата активност, като се почива в леглото; и така човек релаксира. физическата активност изразходва значителна енергия и възпрепятства образуването на резерв от енергия, която е необходима за възстановяването на нормалната нервна енергия.
Душевният покой се постига, когато се намали душевната активност и се сложи край на емоционалното неравновесие. Дебатите по спорни въпроси вредят на пациента. Да позволим на някого да се разстрои или да бъде въведен в тривиални спорове от всякакво естество, означава да нанесем вреда. Тайната на душевния покой е в емоционалното равновесие. Не винаги е лесно за предприелия гладуване да премахне притеснението или да преодолее неудоволствието, но трябва да направи всичко възможно за постигане на спокойствие.
Покоят на сетивата се постига с оттеглянето на тихо и спокойно място и с избягване на натоварването на очите с четене, гледане на телевизия, кино или други такива дейности, които изморяват зрението. Шумът е особено разрушителен за вътрешната хармония и разхищава енергия.
Съхранението на енергия се постига чрез тишина, мир, почивка и покой на сетивата.
Когато се отдадем на почивка, ние все пак не изпадаме в състояние на инертност или латентност, нито състояние на ембрионална пасивност. Целта е да се постигне отсъствието на напрежение и физическо усещане за покой, което прави почивката възможна.
Самата почивка не лекува, но е от основно значение за ефикасното лечение, също както и за поддържането на добро здраве. Тя е от голяма важност за изтощения човек с интоксикиран организъм. Не тониците и стимулантите, не седативите и успокоителните, нито хипнозата, а почивката е най-голямата необходимост на организма, който е бил обезсилен със стимуланти и прекаляване с храна, секс, емоционална нестабилност, работа и различни слабости, от които човек страда.
Органите, които са били обезсилени поради извънредния им труд и стимулацията, могат да си вземат почивка до постигането на пълен обем функционална мощ. Допълнителната стимулация,
каквато и да е по природа, само още повече ги затормозява.
3. АКТИВНОСТ
Човекът, предприел гладуваме, си почива по време на периода на въздържане от храна, тъй като при нормалната динамика на дейностите в живота, храненето и активността трябва да се балансират взаимно. Има специалисти, които позволяват на хората, провеждащи гладуване под техните грижи,
да предприемат дълги разходки и им препоръчват всекидневни упражнения от различен характер.
При гладуване, предприето с цел намаляване на теглото, някои умерени упражнения, и то под наблюдение, са допустими. Но смятам, че по принцип, когато е предприето гладуване, дори умерените упражнения са ненужно пилеене на енергия и похабяване на резервите на организма.
Активността трябва да черпи сили от консумираната храна. Когато не се приема храна, активността трябва да бъде намалена до минимум. Необходима е почивка, а не разхищение.
4. ТОПЛИНА
Устойчивостта към простуда на предприелия гладуване е намалена в сравнение с тази на човек,
който се храни редовно. Той лесно изстива. Простудата потиска изхвърлянето на вредните вещества,
увеличава дискомфорта и става причина за по-бързото изразходване на резервите. Ето защо е важно човекът, предприел гладуване, да бъде на топло. Това е необходимо дори през юли и август. Особено важно е краката му да бъдат топли. Студените крака няма да позволят на предприелия гладуване да спи спокойно.
33

5. ВОДА
Човекът, предприел гладуване, изпитва жажда, макар и не толкова често, колкото когато се е хранил. Естествената нужда от вода трябва да се задоволява с колкото е възможно по-чиста вода. Не се препоръчва газирана минерална вода и вода с лош вкус. Добре е водата да бъде мека изворна вода, дъждовна, дестилирана, филтрирана или просто вода без съдържание на замърсители.
Вода трябва да се пие само когато се появи жажда. Изпиването на големи количества вода - независимо от липсата на нужда - няма да помогне с нищо, ако го правим, за да следваме теорията, че това пречиства организма. Истина е, че колкото повече вода поема човек, толкова повече течности отделят бъбреците, но това не означава, че елиминирането на отпадъците се увеличава. Всъщност може да се стигне до понижаване на количеството на екскретираните отпадъци.
През лятото може да изпитваме желание да пием студена вода. В това няма нищо лошо, но много студената или ледено студената вода може да забави възстановяването. При определени състояния топлата вода може да е по-подходяща и за предпочитане от студената вода или водата със стайна температура. В някои случаи студената вода може да се пие на глътки, умерено, със съвета и разрешението на специалиста, под чието наблюдение се провежда гладуване-то; в други случаи обаче това не е препоръчително.
6. БАНИ
По време на гладуването съществува същата необходимост от чистота, както и по времето,
когато човек се храни. Вана или душ трябва да се вземат веднъж дневно или толкова често, колкото човек желае. Банята също не трябва да изтощава енергията ни. Ето защо е добре да се спазват следните препоръки:
(а.) Къпането трябва да продължава кратко време. Предприелият гладуване не бива да се задържа дълго под душа или във ваната. Обичайната практика да се „кисне" с часове във водата изтощава и трябва да се избягва.
(б.) Водата, с която се къпем, трябва да бъде хладка, нито студена, нито гореща. За да се понесе горещата или студена вода се изразходва значително количество енергия.
Колкото по-близка до телесната е температурата на водата, толкова по-малко енергия ще бъде изразходвана. Помнете винаги, обаче, че банята допринася за чистотата, а не води до някакви въображаеми терапевтични ефекти. Изкъпете се бързо и излизайте от водата.
(в.) Ако човекът, предприел гладуване, е прекалено слаб, за да се изкъпе сам, може да бъде обтрит с гъба в леглото.
7. СЛЪНЧЕВИ БАНИ
Слънчевата светлина е основен фактор за храненето на растенията и животните и е много полезна по време на гладуване. Не трябва да я окачествяваме като лекарство, защото не е; а като естествен елемент в нормалните и естествени метаболитни процеси. Особено важна е нейната роля в обмяната на калция, но тя е също така важна и за усвояването на фосфора и вливането на сила в мускулите. Наистина, слънчевата светлина служи за извършването на не малко от важните дейности в естествения процес на живота и е от много по-голямо значение за нас, отколкото изобщо предполагаме.
Освен ако не се прекали, слънчевите бани се отразяват релаксиращо и изразходват минимална част от енергията ни. Ако обаче слънцето е жарко, ако слънчевите бани продължат дълго, ако влизането и излизането от солариума е твърде изтощително за пациента - всички тези фактори могат да причинят свръхизразходване на енергия. При слънчевите бани е необходимо да „внимавате да не се опечете". За да бъде постигнато това, трябва да се спазват следните правила:
Правете слънчевите бани рано сутрин, когато все още е хладно, или в късния следобед през лятото. Ако времето е меко, когато не е горещо през деня, те могат да се правят по всяко време на деня, щом температурата е приятна.
Започнете ги с 10 минути излагане на слънчева светлина: 5 минути за гърба и 5 минути за гърдите. През следващия ден можете да увеличите излагането на слънце с по една минута за гърба и гърдите. Увеличавайте излагането на слънце с по една минута за всяка страна на ден, до максимум 30
минути за всяка страна. Ще бъде добре да се ограничите с посочената продължителност за излагане на слънчева светлина.
Ако гладуването продължи над двадесет дни, намалете бремето до осем минути за всяка страна и продължете така слънчевите бани до прекратяването на гладуването.
Ако след слънчевите бани пациентът се чувства слаб или раздразнен, продължителността им трябва да се намали. Не прекалявайте.
8. ОЧИСТИТЕЛНИ
34

Понякога се твърди, напълно погрешно според мен, че по време на гладуването е необходимо да поддържаме активността на червата, бъбреците и кожата, за да отделят токсините, освободени в циркулацията от унищожаването на излишните тъкани. За пречистване на червата се препоръчват всекидневни обикновени или солни клизми; препоръчва се да се пие много вода или дори да се взимат диуретици, за да се поддържа активността на бъбреците; за да се подържа кожата активна, се препоръчва сауна.
Всички тези насилствени методи а не само напълно безполезни, но също и болезнени. Няма нищо друго, което така сигурно и без никаква опасност да повишава активността на бъбреците, както самото гладуване. Червата също сами се изпразват по време на гладуване толкова често, колкото пъти има нужда от това. Ако няма такава необходимост, те си вземат дълго чаканата почивка. Кожата не е орган, чрез който се отделя, и идеята, че сауната ще помогне, е заблуда. Тези методи само допълнително изтощават предприелия гладуване и имат склонност по-скоро да потискат, отколкото да ускоряват елиминирането. Тези техники могат да навредят и не трябва да се прилагат.
9. СТРАДАНИЯ
Казват, че гладуването не трябва да бъде продължено, ако пациентът изпитва големи страдания,
както е при някои сериозни нарушения на здравето. Но факт е, че точно в такова състояние силите,
необходими за храносмилане и асимилиране са стигнали до най-голям спад. Колкото по-големи са страданията, толкова повече пациентът не е в състояние да приеме и смели храна. Щом дискомфортът изчезне, специалистът ще знае кога да даде храна на пациента.
Гладуването слага край на страданията и предприелият гладуване може да очаква облекчението да настъпи много по-бързо ако продължи процеса на гладуване, отколкото ако го прекрати.

Изтегляне 0.65 Mb.

Сподели с приятели: