Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 0.65 Mb. Pdf просмотр
|
| ле к е илюзия, както и другите. Присъствието на симптоми може да бъде прекратено само като се премахне причината, отговорна за тях. Държим се, сякаш вярваме, че симптомите могат да бъдат изличени и произвеждането им - прекратено, без да е необходимо да се премахне причината, която ги създава, че пиян човек може да изтрезнее, докато продължава да пие, че можем да предотвратим развитието на рак на белите дробове, докато човек продължава да пуши. Необходимо е да усвоим простия, но важен урок, че когато причината е премахната, организмът може да започне сам да се лекува. Премахването на причината не представлява лечение; то само прави възможно възстановителните процеси в организма да подобрят дейността си. Излекуването, за разлика от лечението, е биологически процес. Хирургът може да обработи отворената рана и да я зашие, но не може да я излекува. Той може да съедини краищата на счупена кост и да ги фиксира така, че да не се разместят отново. Но не може да възвърне целостта на костта. Действителното зарастване на костта е присъщ на живота процес и само живият организъм знае как да го задвижи. Човекът не може да повтори или имитира този процес. Описвайки накратко процеса, чрез който тялото само поправя щетите, д-р Робърт Р. Грос от Хайд Парк, Ню Йорк, казва: „Ние познаваме в детайли как се формира калусът, за да слепи счупените краища на костта; познаваме в детайли частите, изградени от костни клетки, мембраните, формиращи костта, фибробластите (произведените от клетките фиброзни тъкани) и капилярните кръвоносни съдове. Знаем, че остри нарушения на целостта на кожата се лекуват с различни така наречени „заздравяващи средства" - първо, и второ - с появяването на фибробласти и ендотелни пъпки (ембриологични кръвоносни съдове), които формират гранулационната тъкан, свързваща ръбовете на наранената кожа и поставяйки ги в правилна позиция." Това доста технически звучащо описание на част от процеса на заздравяване на рана или счупена кост, всъщност открива истината, че в този забележителен процес, осъществен от живия организъм, се извършват същите процеси на произвеждане на нови тъкани, независимо дали са меки или костни тъкани, които се наблюдават при произвеждането на кожа, мускули, кръвоносни съдове, нерви, кости -целият организъм - от самото зачеване. Излекуването се извършва от същите процеси, от които тъканите са били първоначално образувани. Повтарям: образуването на нови тъкани (хистогенеза) при излекуването на рана или слепването на счупена кост, е същият процес на производство на нови тъкани в неповторимата еволюция на човека от оплодената яйцеклетка до напълно оформения организъм. Процесът не може да бъде повторен или имитиран от нито един лекар, каквото и да съдържа медицинският му опит и с 25 каквито и средства да разполага. Тайните на лечението са заключени в живия организъм и извън него не съществува нищо, което да отмени предимството му да проведе самолечение. Можем да изучаваме процесите, чрез които се извършва лечението, но не можем да ги възпроизведем. Може да има наука за лечението, но не и изкуство на лечението, защото изкуството само по себе си се различава от процесите в живота. Не ни интересува изкуството на лекарите, а дейността на живите тъкани. Признаваме съществуването на много обстоятелства, например рани и травматични състояния, при които опитният хирург може да окаже неоценима помощ, но си остава горчивата истина, че твърде често „лечебното изкуство" Всъщност слага спирачки на удивителните способности на организма. Щом веднъж напълно приемем значението на факта, че лечението е част от живота, че процесите, чрез които се осъществява лечението, са процеси, извършвани от живия организъм, подобно на храносмилането, дишането, циркулацията, отделянето и възпроизвеждането, можем да разберем, че така нареченото лекарство идва и си отива, но лечението продължава постоянно. Ще разберем защо почти всичко може да бъде лекарство, въпреки че лек няма. Това общо описание на лечебния процес трябва да подчертае факта, че всяко лечение е само- излекуване - и ето защо гладуването не е лекарство, в смисъла, в който тази дума се употребява сега. Когато казваме, че гладуването не лекува болестите, имаме предвид, че не лекува рани и счупени кости; то възстановява тъканите, елиминира токсините, но не извършва нищо, което да е част от терапевтичния процес. Не стартира тези процеси на лечение, нито поддържа в ход действието им. Лечебните процеси са спонтанни и непрекъснати, те само увеличават своята активност, когато се появи такава нужда. В известен смисъл все пак може да се приеме, че гладуването е неделима и съществена част от цялостния комплекс на процесите на лечението: то е част от лекуващия процес, наречен болест - поне при много обстоятелства и условия в живота. Щом организмът не изпитва никакво желание за храна и я отхвърля, ако я приеме, става ясно, че въздържанието, наложено от организма, е част от цялостния процес, чрез който здравето се възстановява. Както и физиологичния покой, гладуването е само едно от нормалните условия за ефикасното протичане на лечебните процеси, които са част от живота. То дава възможност на тялото да извърши само лечебния процес по свой собствен неповторим начин и с по-малко препятствия. Когато препоръчаме на болен човек метод на гладуване, не го правим с идеята, че провеждаме лечение, но с идеята, че осигуряваме на организма така необходимата му почивка. Автори и лектори, които говорят за „лечебно гладуване" или „гладът като лекарство" или „терапевтично гладуване", са просто жертви на широкоразпространени заблуди. Те не описват правилно гладуването и неговата роля в грижата за тялото. Гладуването не може да бъде наречено и лечение чрез почивка. Покоят не лекува. Болестите не се лекуват с покой. Покоят е една от естествените нужди на живота - така необходим за съществуването, както храната и въздуха, топлината и слънцето, физическата активност и чистотата. Но то не лекува болестите повече, отколкото тези изброени елементи на природната хигиена. Може ли гладуването да ни излекува? Очевидно, от всичко казано до тук, отговорът е „не". Но също така е ясно, че гладуването, приложено подходящо под квалифицирано наблюдение и ръководство, може да бъде силен съюзник в процесите на лечение, извършвани от организма. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|