Гладуването може да спаси живота ви

същински период на гладуване и период на изгладняване.
След като разгледаме no-подробно феномена на въздържанието, отличителните белези на тези две фази ще изпъкнат по-ясно. И все пак от основно значение е в самото начало да се разбере, че стадият на гладуване продължава само през периода, в който организмът се поддържа от запасите,
натрупани в тъканите. Изгладняването започва, когато въздържанието е надхвърлило границите, в които тези запаси могат да се ползват или когато те достигнат до опасно ниско ниво.
Трябва също така да знаем, че съществува много неточна терминология, която допринася за още по-голямото объркване по въпроса за гладуването. Например: слушаме как хората говорят, че са предприели „воден глад", което би трябвало да означава, че са спрели да пият вода. Това, което те имат предвид е, че се въздържат от всичко останало, освен от вода. Същата нелогичност се съдържа и в израза „глад на плодови сокове" или „глад на зеленчукови сокове". Отново това, което тези хора имат предвид е, че се въздържат от всичко, освен от плодови или зеленчукови сокове.
Терминът „частично гладуване" се използва за всяка форма на гладуване, при която човек си поставя крайни ограничения по отношение на това, което консумира. Погрешната и крайно неправилна употреба на думата „изгладнява-не"
1
не само в популярната, но дори и в научната литература, е нанесла огромни вреди. Думата е от англосаксонски произход: stearfan, което означава
„умирам" но не само от липса на храна, но също и от цялостно излагане на студ.
Изгладняването в истинския смисъл е процес на бавна смърт. Не е възможно да постигнете добро здраве чрез изгладняване. Но можете да предприемете лечебно гладуване за подходящ и с разумна продължителност период от време и по този начин да подобрите физическото си състояние,
а също така и да възстановите доброто си здраве. Въздържанието от храна дори и за дълъг период от време има благотворен ефект. В момента, в който опитният специалист, под чието наблюдение се извършва гладуването, прецени, че предстои втората фаза на въздържанието от храна, гладуването се прекратява.
Както казах, гладуването е част от нов начин на живот, с който ще ви запозная в тази книга.
Този метод не се използва единствено, за да се намали теглото. Той може да бъде и със сигурност е еднакво важен като част от функциите, поддържащи и дори възстановяващи доброто здраве
Болното или ранено животно търси усамотено място, което му предлага топлина и го защитава от климата; място, където да намери мир и спокойствие и нищо да не го притеснява. Там почива и гладува. Може, например, да е загубило крайник, но лежи в усамотение и напълно се възстановява без никакви лекарства, превръзки или операция.
В животинския свят гладуването е фактор от огромно значение за оцеляването. Животните гладуват, не само когато са болни или ранени, но също и по време на зимния или летен сън (при тропически климат).
Някои животни гладуват по време на периода на размножаване и в много случаи в периода на кърмене. Някои птици, гладуват, докато мътят яйцата си. Някои животни гладуват веднага след като родят. Съществуват видове паяци, които гладуват през първите шест месеца, след като се родят.
Някои хищници гладуват, когато биват заловени, а домашните животни, котки или кучета, могат да гладуват няколко дни след смяна на обстановката. Животните оцеляват и при гладуване, наложено от обстоятелствата, по време на суша, сняг, студ и могат да преживеят дълго време без храна.
Представителите на човешкия род в различни части на света са прилагали гладуване, датиращо от векове, по религиозни причини, за самодисциплина, по политически причини и като метод за възстановяване на доброто здравословно състояние. Едва през последните няколко века схващането,
че трябва да се храним, за да бъдем силни и издръжливи, се е превърнало в дълбоко вкоренена идея.
Д-р Феликс Освалд, датски лекар, пристигнал в Америка преди края на 19 век, заявява: „Идеята за метода на гладуването не ни е чужда по рождение. Практическият опит показва, че болката, високата температура, стомашните проблеми и дори душевните несгоди отнемат апетита и единствено медицинска сестра, която не се отличава с особен ум, може да осуети целите на Природата в тези случаи."
Гладуването датира от векове. Четем за него в Библията и поемите на Омир. Било е прилагано за лечение на болни хора в храмовете на древен Египет, Гърция и земите на цялото
Средиземноморие. Ползата от гладуването при лечение на остри болестни състояния е известна от незапомнени времена.
Било е практикувано от арабски лекари по време на дългата черна нощ на Европейското
Средновековие. Неаполитанските лечители в Италия още преди 150 години са прилагали гладуване,
което в някои случаи е продължавало до 40 дни, при пациенти с висока температура и треска.
1
Sarving (англ.) - освен „гладувам", означава и „умирам" - Бел. ред
7

Авторът на тази книга се е посветил на наблюдение и контролиране на процеса на гладуване от лятото на 1920 година. За този период от време, обхващащ приблизително 45 години, съм наблюдавал и контролирал практикуването на метода хиляди пъти, с продължителност, варираща от няколко до 90 дни, както за контрол на теглото, така и за да се помогне на организма да се освободи от физически нарушения.
В практиката ми имаше един случай на възрастен мъж, който заслужава особено внимание, тъй като постигнатите резултати бяха изключително успешни.
Господин А. Б. беше на 70 години. Боледувал отдавна. От 13 години страдал от бронхиална астма и през-това време постъпвал в болница пет пъти. Още по-отдавна страдал от проблеми със синусите. От в години бил напълно глух с лявото ухо; от преди повече от в години страдал от увеличение на простатата и от няколко години бил импотентен. Носеше очила, беше плешив, и обичайните „малки симптоми", които са индикатор, че организмът му не е в добро състояние, бяха налице, въпреки че често тези свидетелства за тласък в развитието на болестното състояние се пренебрегват.
Макар в продължение на всички тези години да е бил лекуван по обичайните методи, той не отчел някаква реална полза от лечението. Състоянието му се влошавало, както става и при всички други, които страдат като него. Добре известно е, че обичайните грижи при астматиците са чисто палиативни и че състоянието на пациента често прогресивно се влошава с течение на времето. И
също така добре известно е, че обичайните методи на лечение се провалят в опитите да осигурят нещо повече от съмнително временно облекчение за страдащите от заболяване на синусите. Едва ли е необходимо да добавям, че не се прави нищо ефикасно при глухота и увеличение на простатата.
Всички тези състояние се приемат за неизлечими.
Напускайки болницата в Чикаго, след петия случай на хоспитализация по повод астмата,
господин А. Б. се отправил директно към летището и взел билет за самолет, излитащ на юг, за да отиде на място, известно с големите си успехи при лечението на астма. Все още с хриптящо дишане,
той не бил сигурен, дали ще може да издържи полета, но бил решен да опита. Смятал, че вече е страдал достатъчно и бил убеден, че обичайните методи на лечение не могат да му обещаят здраве.
Както и хиляди други астматици той, доверил на традиционните методи грижата за ефикасното си избавление от страданията, но тези методи не постигнали успех.
Беше приет да остане на лечение при самото му пристигане в здравното заведение на югозапад,
и му беше казано, че трябва да преустанови веднага и занапред употребата на всякакви медикаменти,
които е използвал за облекчаване на страданията. „Но - попита той - какво ще правя, ако получа астматичен пристъп?"
„Ще стискате зъби и ще го преодолеете - беше отговорът. - Състоянието ви не може да се подобри, ако продължавате да използвате медикаменти."
Придружиха го до леглото му и го инструктираха да остане там и да лежи в покой, да не слага нищо в устата си освен вода, докато не му бъде казано, че може да започне отново да се храни. Той си помисли, че лечението ще бъде по-лошо и от болестта. Усъмни се дали ще бъде в състояние да не се храни? Беше отслабнал от годините, прекарани в страдания и от дългите периоди, през които не беше в състояние да задоволи нуждите си от достатъчно кислород. Но беше уверен, че за него ще се погрижат добре и няма да го сполети беда.
С известен трепет и безпокойство той предприе едно изпитание, което беше ново за него и също така изненадващо приятно. Гладуването не винаги е приятно преживяване, но може да бъде изключително интересно и дори напълно удовлетворяващо. Свободата и покоят, които човек изпитва в период на въздържание от храна, често водят до възможността да се открие нова и неподозирана дотогава дълбочина в разбирането за смисъла на живота.
Около 4 часа сутринта на първия ден от гладуването, господин А. Б. разви остър пристъп на астма. Не можеше да диша, лежейки в леглото, и затова седна на единия му край и позвъни за помощ.
Лекарят дойде и след обстоен преглед и наблюдение му каза: „След съвсем кратко време ще се почувствате добре. Ще ви бъдат необходими 24 часа, за да се освободите от астматичните симптоми и след това ще изпитате облекчение."
След като лекарят напусна стаята, господин А. Б. продължи да се бори за глътка въздух. „Къде съм попаднал - попитал той мъжа на съседното легло. - Те дори не предприемат нищо, за да ме освободят от пристъпа." Той продължи да диша с мъка през следващите няколко минути, след това изпита облекчение и заспа.
Когато на следващата сутрин лекарят дойде, господин А. Б. се чувстваше толкова добре, че беше готов да прости поведението, което окачестви като липса на грижи и внимание през изминалата
8

нощ. Той беше неописуемо щастлив, когато ден след ден дишането му се подобряваше и той дишаше, както когато е бил момче, без ни най-малък признак на задух. Не получи друг астматичен пристъп по време на целия си престой в здравното заведение. Синусите му все още отделяха обилен секрет и гладуването беше продължено. След около шест дни, прекарани във въздържание от храна,
можеше да уринира свободно като младеж. Простатата му беше смалена до почти нормален размер.
Той продължи да гладува и ден след ден наблюдаваше как симптомите изчезват, докато синусите му се изчистваха, дишането му доставяше удоволствие и функционирането на гръдния му кош беше радост и гордост за него. На двадесет и петия ден от гладуването той попита лекаря дали ще може да прекъсне процеса. Беше му обяснено, че такава постъпка ще бъде прекалено прибързана,
че все още не се е възстановил напълно и по-мъдрото решение ще бъде да продължи. „Не се намирате в затвор - каза лекарят. - Не ви принуждаваме да гладувате против волята си. Но ако желаете да се вслушате в съвета ми, най-добре ще бъде да продължите да гладувате."
Той последва препоръките на лекаря и продължи гладуването. Това, което оцени като чудо,
беше фактът, че на тридесет и шестия ден от гладуването слухът в глухото ухо се възстанови. Слухът му беше толкова добър, че той лесно можеше да чуе тихото тиктакане на малък часовник на една ръка разстояние от ухото му. От голяма важност е и фактът, че възвръщането на слуха му беше трайно. Гладуването продължи до четиридесет и втория ден и след това храненето беше възстановено.
Но го очакваше още една изненада. След завръщането си у дома, няколко седмици след като гладуването беше прекратено, той откри, че вече не е импотентен. Тъй като възстановяването на потентността при мъжете и преодоляването на фригидността при жените не са необичайни резултати от гладуването, това не беше учудващо за директора на здравното заведение.
Разказаната история не е чудновата и нереална, а е действително описание на възстановяването на мъж, чиито страдания изложих и който предприе гладуване и го проведе по начина, който описах,
и постигна възстановяване, както беше отбелязано. Това не беше необикновен случай, освен по отношение на множеството болести, от които пациентът страдаше; освен ако не отбележим, че възстановяването на слуха не е правило или задължителен резултат, който може да бъде постигнат чрез гладуване. Възстановяването на слуха е вторичен ефект от гладуването. А това е така, защото глухотата, би могла да се дължи на различни патологични състояния на слуховия апарат и не всички от тях са обратими. Така и слепотата само понякога може да бъде възстановена чрез гладуване,
предприето с такава цел, въпреки че възстановяването на доброто зрение при нарушения на рефракцията съвсем не е необичайно.
Драматичните подобрения, които могат да бъдат постигнати чрез гладуване, предприето за подходящ период от време и при наличието на най-благоприятни условия, могат да изглеждат достоверни само за онези, които са имали възможност да бъдат свидетели. Общата тенденция и при лаиците, и при лекарите-специалисти, когато чуят за случаи на такова възстановяване, е да ги сложат в графата на фантастичните истории, които не могат да бъдат приети за достоверни. Няма обаче нищо невероятно или неправдоподобно в ефектите на гладуването. Ако се замислим сериозно по въпроса, гладуването е най-естественото и най-разумно средство за грижа за болното тяло, което познаваме.
В продължение на 140 години природните хигиенисти са използвали гладуването като средство за поддържане на здравето, даващо възможност на организма бързо да се възстанови от болести.
Хигиенистите са натрупали изключителен клиничен опит в тази област. Този опит се е превърнал в дълбоко вкоренено убеждение, че гладуването е градивна сила, която трябва да бъде използвана и развита като част от установените практики на съвременния живот.
Съществуват, разбира се, много противници на лечебното гладуване. Повечето от тях знаят съвсем малко за гладуването или за неговите правилни методи. Д-р А. Раболиати от Англия, се е изразил толкова точно: „Най-ревностните критици на гладуването обикновено са хора, които нито веднъж през живота си не са пропуснали да се нахранят."
Независимо дали целта е поддържане или възстановяване на доброто здраве, увеличаване или намаляване на теглото, ролята на гладуването е фактор от жизнено значение, който не може да бъде пренебрегван от всички онези, които действително са загрижени за своето здраве и добро състояние в духовен и физически план.
2.

Изтегляне 0.65 Mb.

Сподели с приятели: