Артрит: две години или двадесет и осем?

фиксирани и неподвижни. Добрата новина в този случай била, че било възможно да го освободят от болките. Състоянието му можело да бъде подобрено до степен, в която да бъде възвърната активната му дейност и той да може да се радва на живота.
Този човек предприел продължително гладуване - тридесет и шест дни. Било наблюдавано голямо подобрение. Той бил освободен от болката, видял как изчезват подуванията на някои от ставите, а в други засегнати участъци намаляват и почувствал бавното възстановяване на движенията на стави, които продължително време били вдървени.
Две години не били достатъчни. Приключването на цялостното подобрение, което било възможно да бъде постигнато при този мъж, отнело четири години. През това време той провел второ продължително гладуване и няколко гладувалия с продължителност от няколко дни. Храненето му между отделните гладувания било внимателно наблюдавано; всеки ден правел слънчеви бани и след като постигнал значително начално подобрение, му били назначени всекидневни упражнения.
Резултатът: гръбнакът му е почти изправен, може свободно да си служи с ръцете и краката си,
може да извива главата си, движи се в почти изправена поза, не използва нито бастун, нито патерица,
не чувства болка, изглежда като образец за здраве, и работи с неизтощима енергия.
Той е в отлично здраве без възвръщане на болките или подуванията вече седем години и се чувства толкова добре, че се занимава активно и с политическа дейност, освен със собствената си работа.
Неговият случай беше необикновен и изискваше дълъг период за възстановяване. Нека да погледнем и другата страна: по-лек случай, продължил по-кратко време, с по-малко възпаления и втвърдявания на ставите. Госпожа Г. беше на 44 години. Беше съпруга на канадски училищен директор. Беше развила артрит едва преди няколко месеца, но той беше болезнен и затрудняваше движенията й. Нейният лекар не можеше да й предложи друго, освен временно облекчение, което означаваше аспирин и кортизон до края на живота й. Казал й, че е възможно болката да се разпространи и да стане по-силна. Тя пристигна в САЩ и предприе гладуване. То продължи само три седмици, но я освободи изцяло от болката и възпаленията и възстанови нормалното движение на ставите й.
- Ще разкажа за вас на цяла Канада - каза тя на хигиениста, който ръководеше процеса на гладуване и грижите след това.
Тя удържа на думата си, но най-важното е, че след като изминаха вече три години, тя все още е здрава. Не са се появили болки, нито възпаления. Ентусиазмът й към гладуването и по-специално
към Хигиената като цяло, не познава граници.
Тези два случая могат да бъдат взети като типични измежду стотиците подобни случаи, които авторът е наблюдавал през последните повече от четиридесет години и е бил свидетел на постигнато подобрение. Не при всички от случаи подобрението е продължавало години без възобновяване на заболяването; някои от пациентите са били достатъчно неразумни да се завърнат към предишния си болестотворен начин на живот, но са успявали да облекчат страданията си, като са заживявали отново според принципите на правилното физическо поведение.
Да поддържаме добро здраве означава да отдадем дължимото внимание и с компетентно разбиране да се погрижим за начина си на живот. Не отнема повече време и усилия да се храним разумно, отколкото да се храним неблагоразумие и безсистемно. Човек трябва да диша - не отнема повече време да диша чист въздух, отколкото да диша замърсен въздух. Наистина, във всички аспекти на живота, не повече време, често дори по-малко е необходимо, за да живеем правилно, а не погрешно.
Защо трябва през целия си живот да вземаме таблетки против киселини в стомаха след всяко хранене, докато е възможно да се храним по начин, който ни позволява винаги да се чувстваме добре
- след всяко хранене? Защо трябва да вземаме аспирин за често сполетяващото ни главоболие, докато можем да живеем по начин, по който да го избегнем? Защо трябва всеки ден да вземаме лаксативи,
когато изобщо не е трудно дейността на червата ни да бъде нормална? За интелигентния читател няма да бъде трудно да си отговори на тези въпроси.
Дискомфортът представлява някакъв знак за наблюдателния и разсъждаващ човек.
Интелигентният човек ще види в дискомфорта и болката предупредителен знак, ще намали темпото и ще се откаже от някои свои слабости. Ще се отнесе с внимание към предупреждението. Природата е удивителен учител и ако приемем нейните напътствия и внимаваме за предупрежденията, ще се сдобием с крепко здраве и дълъг живот.
Заради болезнения характер и склонността напълно да обездвижи човека, ревматоидният артрит е една от най-сериозните и най-ужасяващите болести на човечеството. Развивайки се в ставите, тя
60

скоро, освен ако причините не бъдат премахнати, превръща пациента в инвалид или полуинвалид.
Болката е толкова остра и толкова упорита, че бързо отнема душевното спокойствие, покоя и съня.
Въпреки че най-често се развива в студени, влажни области, артритът се среща във всички райони.
Познати са няколко вида артрит, но класифицирането му няма практическа стойност. Ако трябваше мъчително и с много труд да обрисуваме всяка от разновидностите на формите на болестта,
щяхме само да заемем място и да отегчим читателя. Всички тези видове на заболяването могат да бъдат проследени до една и съща причина и да бъдат излекувани, ако причината бъде премахната.
Болката и втвърдяването на тъканите, обграждащи ставата, са очевидни признаци за начален стадий на болестта. Щом се развие възпалението, се правят усилия да се обездвижи ставата.
Мускулите и сухожилията са обтегнати и контрахирани и развитото състояние на напрежение явно увеличава болката.
Поразявайки по този начин ставите, особено тъканите, които ги обграждат, артритът представлява по-сложен проблем, отколкото обикновените, преходни болки, които могат да се нарекат „ревматизъм", като например лумбаго-то или така нареченият мускулен ревматизъм. Когато се развие, както често се случва, в хрущяла, който покрива края на костите в ставите, артритът може да доведе до унищожаване на хрущяла и да предизвика деформация.
Ако причината не бъде отстранена, оголените краища на костите накрая се съединяват
(срастват), така че ставите стават вдървени и неподвижни. Когато това костно съединение се образува, болката изчезва, но ставата е загубена завинаги.
Ревматоидният артрит не се развива за един ден. Жизнен и силен човек може години наред да живее със съсипващи навици, преди да го развие. Или такива хора могат, след първоначалната му поява, да го държат под контрол в продължение на години, преди да доведе до осакатяване. Трябва да знаем, че артритът представлява крайния етап на патологичен процес, който се е развивал в продължение на години. Преди да се развие възпалението на ставите, има болки, с периоди, в които човек не се чувства добре, периоди, в които не може да спи или няма апетит; периоди на лошо храносмилане или други доказателства, че нещата не вървят на добре. Ако продължаваме да затваряме очите си за съществуването на много „незначителни" симптоми и отказваме да ги признаем като предвестници на по-сложен стадий на заболяването, това означава, че отказваме да направим онези промени в начина си на живот, които са от основно значение, за предпазване от артрита.
Колко често хората, които страдат от неопределени мускулни болки, леко вдървяване на ставите, „лек неврит", „пристъп" на лумбаго или ишиас, пренебрегват значението на тези предупредителни знаци. Те облекчават симптомите с лекарства, масаж, манипулации, горещи бани и продължават да живеят по начина, който е причина за страданията им.
Потискането на симптомите не допринася с нищо за премахването на причините и не успява да предотврати понататъшното развитие на хроничен стадий и възможното инвалидизиране.
Основната и първа причина за артрита е токсемията. Тя е съвкупност от най-различни злоупотреби с организма, като ядене, пиене, силни преживявания, прекалена сексуална активност и други форми на преумора. Прекаляването с консумация на храна от детството полага основите на токсемията. Никой не знае със сигурност колко неуловими токсини участват в причиняването на артрита. Може да се каже, че стотици или дори хиляди такива могат да предизвикат развитието му.
Години ще минат, преди да бъде възможно да се определят всичките съединения, които аминокиселините са способни да формират помежду си или с други производни продукти на протеините и въглехидратите. Може със сигурност да се предположи, че нито един токсин сам не е отговорен за развитието на сложна патология.
Как можем да се надяваме, при сегашното ни невежество, да изолираме и анализираме една определена токсична субстанция, която е причинител на рака или на болестта на Брайт, или на душевно заболяване? Можем ли със сигурност да защитим твърдението, че токсините, причиняващи едно или всички така наречени дегенеративни заболявания, съществено се различават? Характерът на болестта, която е резултат от токсична наситеност, се определя по-скоро от индивидуални фактори,
отколкото от характера на въпросния токсин.
Описвам причината за артрита като превръщане на процеса на хранене в токсемия. Изглежда няма съмнение, че първоначалното дразнене, което води до патологични промени на ставите, се дължи на присъствието на неустойчив токсичен материал, натрупан в продължение на месеци и години в кръвта и лимфата на човек, който е изтощен и обезсилен. Тези хора обикновено си угаждат с храна, но са особено склонни да преяждат със сладки неща и скорбяла - хляб, картофи, кексове,
пудинги и сладкиши.
61

Ставите им са като схванати и сутрин, когато се събудят, отначало им е трудно да се раздвижат.
Схващането изчезва, щом раздвижат крайниците си, но щом раздвижат ставите на коленете,
глезените, лактите и други стави на тялото, се оплакват горчиво. Възможно е да няма болка и рядко има някакви органични симптоми, така че пациентът е склонен да приеме, че схващането е само локално.
Погрешно съчетаване на храната, излишъци от скорбяла и захар, подправки, кафе, чай, алкохол и тютюн - това са мощни фактори, подготвящи почвата за развитие на артрит. Към тези фактори може да се добави всяка форма на постоянна емоционална несигурност, плътски страсти и физическо претоварване. Когато казваме всичко това, изглежда сякаш артритът се разбива единствено при хора с така наречена подагрична, артритична или ревматична диатеза - или предразположение. Диатеза е само една дума, която ще остане повече или по-малко без значение, докато не разберем факторите,
криещи се зад предразположението.
Ревматичният артрит, за разлика от травматичния и туберкулозния артрит, представлява състояние на неадекватно изхранване на организма, придружено от обичайната токсемия. Калцият се отлага и образуването на камъни, което е част от заболяването, е признак, че разстройството в процеса на изхранване на организма е подобно, ако не идентично, с основата на процеса на образуване на камъни в жлъчката и бъбреците, втвърдяването на артериите, отлагането на карбонати в сърдечните клапи, образуването на депа в краката при подагра и образуването на камъни в други части на организма.
Когато безсилието и токсемията са намалили съпротивата, всичко, което упражнява допълнително напрежение върху организма, може да предизвика криза на артрит при човек, който е предразположен към развитие на артрит. Остри болести, „инфекции", „концентриране върху инфекциите", лошо храносмилане, необичайни храни, студ, тревоги и прекаляване с емоциите: всяко едно от тези неща може да предизвика криза.
Така наречените инфекции, причинени от абсцес на зъбите или абсцес в друга част на организма, трябва да се приемат за това, което действително са - Вторичен източник на здравния

Изтегляне 0.65 Mb.

Сподели с приятели: