Четири причини за гладуване

както животното по време на зимния сън; и не е преустановил активността си като ембриона.
Наистина, що се отнася до ума и мускулите, докато човекът, предприел гладуване не легне, не отпусне тялото си и не постигне хармония в съзнанието си, може да бъде много активен. И все пак е истина, че колкото повече предприелият гладуване е в състояние да се доближи до намалената активност на пренателната фаза от човешкото съществуване, толкова по-бързо ще бъде осъществен прогрес. Възстановяването и подмладяването на клетъчните структури ще бъде толкова по-основно и съществено, колкото е по-слаба активността му.
Четвъртата причина е голямото значение на отделянето. Д-р Дж. X. Тилдън, основател на известното „Здравно училище на д-р Тилдън" в Денвър, Колорадо, редактор и издател на две списания и няколко книги, казва: „След 55-годишен стаж в дебрите на медицинските терапии,
принуден съм да обявя, без страх от състоятелни аргументи, които могат да оборят моето твърдение,
че гладуването е единственият надежден, специфичен, терапевтичен метод за изхвърляне на ненужните вещества, познат на човека."
Д-р Феликс Л. Освалд подкрепя това мнение, като казва: „Гладуването е велико средство за възстановяване на организма. Три дни гладуване в годината пречистват кръвта и премахват всякакви диатези и токсини много по-ефикасно, отколкото стотици опаковки очистителни."
Човечеството не познава друг метод, който може да се сравни с гладуването, за премахване на отпадъците от кръвта и тъканите. Изисква се само кратък период на въздържание след като човек е поемал храна, докато органите на отделянето увеличат своята активност и се постигне пълно и истинско физиологическо почистване.
С напредване на гладуването задържаните секрети, или по-правилно казано, натрупаните отпадъчни материали, се изхвърлят от организма и той се пречиства. Появява се чувство на освобождаване от дразнения; тялото намира покой. Всъщност гладуващият се е „преродил".
Необходими са не повече от няколко дни за освобождаването на кръвта и лимфата от токсичните натрупвания, но с гладуването се постига много повече от това - то предизвиква екскрецията на токсини, които са били натрупвани в течение на дълъг период време в тъкани, чието значение не е жизненоважно.
Недостигът на снабдяване с хранителни вещества отвън, причинен от гладуването, принуждава тялото да разруши (чрез автолиза) всички излишни тъкани и хранителни депа и да ги използва за поддържането на функциониращите телесни тъкани. Чрез този процес натрупаните токсини се освобождават в циркулацията, за да стигнат до органите, осъществяващи екскреция и да бъдат отделени.
Д-р Освалд твърди: „Когато не се извършва храносмилателна дейност, Природата използва дълго желаната възможност за основно почистване. Натрупването на излишни тъкани се преразглежда и анализира; наличните съставни части се прехвърлят към храносмилателната система,
а отпадъкът цялостно се изхвърля." Отделянето на излишния товар, който е бил натрупан в условия на прехранване води до увеличаване на силите и активира процесите на физиологическо и дори биологическо възобновяване по време на гладуването.
Екскрецията е основна жизнена функция и е от толкова голямо значение за продължаване на съществуването на живия организъм, колкото и храненето. Преди повече от 100 години, Силвестър
Греъм, който е написал наука за човешкия живот" и е предприел първия в света кръстоносен поход в името на здравето през 1831 г. (брашното грахам и хлябът грахам носят неговото име), отбелязва,
че във всички живи организми се извършва икономия при дисимилация и екскреция, равна на степента на хранене. Докато един организъм е жив, асимилацията и растежът от една страна и екскрецията от друга, са в непрестанно действие.
Съществува постоянно усилие да се поддържа нормалната чистота на течностите в организма чрез увеличаване на екскрецията на отпадъците и чрез изхвърляне на всички безполезни вещества,
навлезли в организма. Всичко, което не може да бъде оползотворено от тялото като храна, трябва да бъде изхвърлено, ето защо процесът на екскреция трябва да продължава постоянно, както и процесът на хранене.
Ден и нощ, в будно състояние или по време на сън, още преди раждането и до смъртта,
процесът, чрез който отпадъците и токсините се изхвърлят от тялото, не прекъсва. Тези два процеса - на хранене и екскреция - в по-голямата си част се извършват от различни органи, въпреки че съществува и припокриване на функциите. Енергията на организма през цялото време се разпределя между асимилиране и елиминиране, но има моменти, в които единият процес взема превес над другия. При някои състояния на организма екскрецията е много по-важна и асимилацията е намалена до минимум.
19

Според една теория, когато се поема храна, екскрецията е потисната. Това би означавало, че тялото не може да асимилира и елиминира по едно и също време. Тази теория не е напълно достоверна, макар и да съдържа известна доза истина. Екскрецията трябва да продължава, дори когато се извършва храносмилане, в противен случай отпадъчните материали биха се натрупали и това би довело до смърт от автоинтоксикация. Много по-безопасно е да се прекрати процесът на хранене за кратко време, отколкото да се прекрати процесът на екскреция, въпреки че абсолютното прекратяване на хранителния процес също би било фатално. Твърдението, че „асимилацията задържа елиминирането", може да бъде прието само в ограничен смисъл.
Съществува и теория, според която увеличеното елиминиране по време на гладуване е само второстепен признак на усилията на тялото да осигури храна за функциониращите тъкани. Има се предвид, че когато тялото ликвидира несъществените и по-малко съществените тъкани и ги оползотворява като храна, с която да поддържа жизненоважните тъкани, натрупаните токсини се освобождават в кръвта и лимфата, транспортират се до органите, осъществяващи екскрецията и се изхвърлят навън. Търсенето на хранителни вещества се определя като първостепенна задача, докато екскрецията на токсини, която се извършва, е второстепенна спрямо тези усилия да се намери храна.
Вярвам, че в тази концепция се съдържа много истина. Отпадъците и токсините се натрупват в тъканите, особено в мастната и съединителната тъкан, и щом тези тъкани се ликвидират, натрупаните токсини се освобождават. Причината явно се състои в дълго продължаващата засилена екскреция, и по този начин, явно, токсичният товар, носен от кръвта и лимфата, се елиминира за няколко дни с незабавното увеличаване на екскрецията, породено от гладуването.
И все пак, дали е рационално да се приеме, че функция от такова основно значение за живота,
каквато е екскрецията, е второстепенна, съпоставена с други телесни функции? Съмнявам се в това.
В енергията на тези два процеса съществува взаимовръзка. Тъй като чрез метода на гладуване се намалява разходът на енергия, необходима за храносмилането, количеството спестена енергия е на разположение да бъде разпределена по други канали, за да бъдат извършени по-ефикасно процеси и функции, които за момента се явяват по-важни от процеса на храносмилане. Тялото е в състояние да мобилизира силите си за други цели, като елиминиране и лечение.
Че това е вярното описание на действието, което протича, се доказва както от факта, че покой без предприето гладуване увеличава елиминирането, макар и не в същата степен, така и от факта, че намаляването на поетата храна също засилва елиминирането. Получава се така, че по какъвто и начин да намалим работата на организма, увеличаваме обема на работата по елиминирането.
Действителното активизиране на отделянето по време на гладуване се наблюдава дори преди появата на необходимост да бъдат предоставени хранителни резерви. Това се наблюдава най-вече в увеличеното отделяне на бъбреците, чиято функция до момента е била потисната, както често се случва при сърдечни заболявания. В такива случаи е налице увеличаване на екскрецията, дори преди да се появи подобряване в дейността на сърцето. Тук можем да подчертаем факта, че в ранния стадий на гладуването, както и в по-късните стадии, увеличаването на елиминирането надхвърля количеството на ликвидираните тъкани. Увеличената енергия, която се изразходва за елиминиране,
изглежда поне частично отговорна за увеличаването на обема на тази функция.
Има хора, които питат: „Може ли гладуването да излекува рак?"
Отговорът ми е следният: макар и да съм наблюдавал канцерозни образувания значително да намаляват размерите си по време на гладуване, никога не съм наблюдавал случай на пълно изчезване.
Наблюденията показват, че болните тъкани в организма са първите, които се разрушават и оползотворяват от тялото по време на гладуване, докато то се стреми да задоволи хранителните нужди на жизнените и функциониращи тъкани. Д-р Берг твърди, че това именно е най-важният лечебен ефект на гладуването, мнение, което не мога изцяло да оборя; разрушаването на тези тъкани не представлява повече от една само малка част от благотворните ефекти на гладуването.
Д-р Берг твърди следното за гладуването и връзката му с тъканите, определено по отношение на рака:
„Някой решава, вероятно твърде прибързано, че именно болните тъкани, в които има изменения, с техните намалени сили на съпротива, са първите, които трябва да се повлияят от това.
Но не е задължително да се получи точно така, особено що се отнася до рака. Някои лекари твърдят,
че макар и пациентът да отслабва, туморът продължава да расте; нещо действително пределно ясно,
тъй като канцерозният тумор е автономен, много често капсулиран и не осъществява директен контакт с останалите части на тялото."
Докато концепцията за автономията на раковите образувания може да бъде преразгледана,
истина е, че в някои случаи, те продължават растежа си дори и при дълги периоди на гладуване. При
20

други случаи размерите им значително намаляват, въпреки че никога не съм наблюдавал пълно унищожаване на тумора под въздействие на гладуването. Доброкачествените тумори от друга страна често се разрушават напълно и се абсорбират.
Д-р Берг добавя: „Още повече, чрез гладуването, когато организмът не се снабдява с нови хранителни вещества, на тялото се дава възможността да мобилизира всички складирани отпадъчни продукти, да ги оксидира и елиминира." Тъй като по-голяма част от натрупаните отпадъци представляват вече оксидиран материал, протича по-скоро елиминиране, а не оксидация, причинена от разрушаването на тъканите, което протича по време на гладуването. Екскрецията на натрупванията от воднянка, едематозните отоци, подуването, инфилтратите и различните други видове образувания, често протича с голяма скорост по време на гладуването.

Изтегляне 0.65 Mb.

Сподели с приятели: