Глава седемнадесета - Жертвеният олтар

Глава седемнадесета - Жертвеният олтар

Направи Го грешен

Жертвеният олтар не беше нещо прекрасно, като се има предвид атрактивната красота на вратата. Подминавайки олтара, човек можеше да види друг прекрасен вход към светилището. Той беше два пъти по-тесен и два пъти по-висок.

Тъй като вратата беше тип за Изкупителя, също така е и тази врата. Вратата призоваваше всеки, да дойде и да влезе в правдата на своя Изкупител: „...чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите” (1 Коринтяни 1:21). В изкуплението: „Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците” (1 Коринтяни 1:25).

Той знаеше, че извеждането на цял народ от Египетско робство и водейки ги към обещана земя, не промени от само себе си нито едно от човешките сърца. Може би то е променило мисленето на някои от тях, но дори и дар от такъв размер не може да промени сърцето на човек, за да започне да търси Бог. „В повечето от тях Бог не благоволи” (1 Коринтяни 10:5). „Понеже не се съедини чрез вяра в ония” (Евреи 4:2).

Така че Той постави пред Израел, нещата за които се надяваха и от които имаха нужда в триизмерна постройка, илюстрация на Новия завет. Той искаше народа на Израел да разбере своето изкупление напълно и свободно. 

Докато закона само може да обвинява и да казва „виновен”, тук, при олтара, благодатта беше пълна и свободна да оправдава. Бог не искаше Израел да прибавя каквото и да е към него, освен вяра. Това даваше възможност на наблюдаващия да Го удовлетвори и да разбере, че само Бог може да излекува болестта на греха. Дори те не трябваше да мислят, че могат да прибавят няколко добри дела към това оправдаване, за по-сигурно.

В продължение на 1 400 години, тази илюстрация на завършеното дело на техния Изкупител беше пред тях и те прибавяха своята вяра към изпълнението на церемониите, вместо към Този, към когото те сочеха. „Те са, които свидетелстват за Мене” (Йоан 5:39). Този Исус щеше да бъде истинския олтар, способен да умре и в същото време да бъде този, над когото смъртта нямаше сила.

В Изход 27 срещаме описанието на бронзовия олтар, където Изкупителя беше направен грешен.

Той представляваше квадратна кутия, отворена отгоре и отдолу, с размер 5 на 3 лакти или около 2.5 х 2.5 х 1.5 метра. Страните му бяха от акациево дърво, покрито с бронз отвън и отвътре. Долната част беше подсилена с бронзова решетка отвън на средата на олтара за свещеника да застане върху нея (Изход 27:5). Вътрешността беше пълна с камъни (Изход 20:24). На четирите горни ъгъла на олтара имаше четири рога сочещи към четирите краища на света.

Казва се, че акациевото дърво, което е било използвано е било от дърво като храст, с много криви клони, не по високо от 5-6 метра. Дървото е много твърдо и трайно. То е описано от гръцките преводачи като не гниещо. Тук то говори за същата човешка природа на Христос, както колоните в двора. Не загниващо и безгрешно, което не е подчинено на смърт и разлагане, въпреки това, Той можеше да даде живота си.

Това дърво беше покрито с бронз, което сочеше към възможността на Носещия греха, да понесе огнената присъда на Бог, без да бъде унищожен. То сочеше към Неговата сила да понесе кръста. На този олтар светостта и правдата на Бог бяха видени в Неговата омраза към греха и Неговата правда в наказването й.

Артър Пинк казва:

„Когато Исая видя Божията святост, той извика: „Горко ми, аз загивам” (Исая 6:5). Той не можеше да се справи със собствения си грях, но видя олтар, от който беше взет горящ въглен. Въглен, който беше изпълнил своето дело, той беше погълнал жертвата. Този въглен беше докоснат до устните на Исая и той беше обявен за чист. Този горящ въглен представя Божията святост, която поглъща това, което Го накърнява.”

В първото си писмо Петър пише за тази погълната жертва:

„Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в края на времето за вас” (1 Петрово 1:18-20).

Четирите рога бяха символ на сила, сочещи към неизчерпаемата воля на Изкупителя, да завърши Своето дело на кръста. Въпреки че то беше достатъчно за целия свят, то беше приложено само за тези, които идваха чрез вяра.

Размера от пет лакътя говори за неговата благодат, а фактът, че е квадратен, говори за това, че е еднакво приложим за всеки народ.

Пепелта говори за акуратността на делото на огъня. „Той поглъщаше жертвата напълно и така заявяваше приемането на този, който принасяше жертвата от Бог” – казва А. Пинк.

Стойността на дарението за скинията беше огромна. Имаше около 1.25 тона от злато, повече от 5 тона сребро и около 4 тона бронз. Към това количество от метал бяха прибавени скъпоценните камъни, тамян, подправки, масло, акациево дърво и всичките материали за завесите и покрива. Стойността на всичко това не можеше да изкупи. Трябваше заместнически живот, за да изкупи човека от греха.

В кръвта има не само заличаване на греха, но пълно заплащане на дълга. Този, който отхвърля олтара, отделя себе си от Божията милост. „Всичко що се докосва до олтара ще бъде свето” (Изход 29:37). Олтарът показва това, което Бог иска да направи с грешната плът.