Годен чрез опрощение светилището Хенри Угама Съдържание
Глава двадесета - Посвети свещениците
Изтегляне 2.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава двадесет и първа - Приносът за всеизгаряне
Глава двадесета - Посвети свещеницитеЛевит 8 Привилегии и отговорности
В Йоан 17:19 Исус казва: „Заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.” Исус казва, че дава Себе Си като свята жертва на Бог, заради учениците си, за да може те да бъдат напълно Негови, направени святи чрез Неговата истина. Той желае това за Своя народ и го снабдява със средствата необходими за него. Скинията и свещеничеството бяха сянка на неща, които щяха да дойдат. Много по-лесно е за човек, който хвърля сянка, да разбере това, отколкото някой, който само я вижда. Обекта, който хвърля сянка съзнава трите й измерения – но когато светлината пада върху този обект ние виждаме цвят, дълбочина, чувство, мисъл и желание. Този, който вижда сянката, вижда плосък двуизмерен образ, често изопачен от посоката на светлината падаща върху него. Ще бъде честно да кажем, че Бог представя илюстрации, за да може да предаде не само плосък, двуизмерен образ за Себе Си. Не мога да отговоря на въпроса защо Бог предпочете да изчака в продължение на 1 400 години, преди да представи себе си в лицето на Исус! Аз мисля, че вярата беше също така важна в дните на Мойсей, както в дните на Исус, а също и в нашите. Израел имаше по малко откровение за Спасителя, отколкото църквата. Така че църквата трябва да бъде отговорна за цялото откровение от Адам до настоящето. Исус обеща на учениците, че Светия Дух ще дойде: „Ще вземе от моето и ще даде на вас (Йоан 16:14). Той също може да направи това с откритото за Исус в скинията. В четири книги от Библията, живота на Исус е записан като Човешки Син, тук на земята. Шестдесет и две книги Го откриват в други форми, като пророк, свещеник, цар, псалмопевец, апостол, пастор, евангелизатор, рибар, дърводелец, доктор, вдовица, майка, дете и пр. За тези, които дойдоха при Него с вяра, Той е открит „малко по малко” (Второзаконие 7:22). Това никога не е било променяно. Ние все още сме инструктирани да „добавяме към вярата си” (2 Петрово 1:5). Това изисква посвещение, тъй като не става чрез самозалъгване. От историята на Михей в Съдии 17 и 18 се вижда ясно, че човек не трябва да се отдалечава много от мястото на Дух и Истина в Сило, за да измисли напълно нова религия, която не притежава истината, която се изисква за познаването на Бог. Така че когато Бог посвети свещениците за Израел и царското свещенство за света, това беше направено с цел да се запази познатото и откритото за Него, форма, която може да бъде видяна, практикувана и разбрана. Инструкциите, които Бог даде на Мойсей в Изход 29 са продължени в Левит 8. Там четем за посвещението на Аарон и неговите синове. Артър Пинк споменава седем неща, които Мойсей направи за Аароновото свещенство, които сега Исус прави за царското свещенство: Те бяха избрани отсред народа на Израел (Левит 8:2). Бог подбира своите избрани от расата на Адам (Ефесяни 1:4).
Призваните са доведени при Христос (1 Петрово 3:18).
„Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си” (Йоан 13:10).
„Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли” (Галатяни 3:27).
„Божият Дух ни помазва за служба (2 Коринтяни 1:21).
Това означава, че всяка част от тяхното тяло беше напълно предадена на Бог – душа, ум, чувства и сила. „Представете телата си като жертва жива, свята и благо угодна на Него” (Римляни 12:1). Те бяха посветени да служат на Бог, който щеше да се среща с тях (Изход 29:43-44). Всички тези, които вярват, са „свято свещенство” (1 Петрово 2:5) и „царско свещенство” (1 Петрово 2:9). „Артър Пинк казва: „Да бъдем свещеници на Бог изисква святи облекла”. Ние трябва да свикнем да стоим в Божието присъствие. Това е местото, където ще прекараме вечния си живот. Дадена ни е привилегията да идваме и да си отиваме от неговото присъствие, и да служим в Неговото свято място. Мойсей ги призова, осигури облеклото, изми ги, облече ги и ги посвети в свещеничеството. Той пожертва теле, като жертва за грях, така че свещениците трябваше да се уеднаквят с жертвата и приложи кръвта и маслото за служба. След това той принесе първия овен в жертва на всеизгаряне сочеща към тяхното посвещаване в свещеничеството. Кръвта на втория овен, беше поставена на дясното ухо, което означаваше, че ще слуша само Бог, на палеца на дясната ръка, което означаваше, че ще върши Божието дело, и на палеца на десния крак, което означаваше, че ще ходи в Божия път. Останалата част от кръвта беше поръсена върху олтара, свидетелстваща за договора с Бог. Всичко това им беше дадено, както е дадено на нас чрез Исус.
Задълженията на Аарон и синовете му бяха: Положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец (Левит 8:14).
Много е било осигурено за нас чрез нашия Изкупител. Неговото изискване да Му се доверим и да изпитваме наслада от Него не е трудно. „Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име” (Евреи 13:15). Глава двадесет и първа - Приносът за всеизгарянеЛевит 1 Посвещаване себе си на Бог Първата жертва
Еврейското значение на изразът принос за всеизгаряне е „това, което се издига нагоре”. Тук виждаме демонстрация на Изкупител, който задоволява всичките изисквания за свято усъвършенстване на Израилевия Бог. Тя илюстрираше първата голяма заповед – да обичаш Господ твоя Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила. Във формата на тип тя беше пълното посвещаване на Изкупителя за изпълнение на волята и предназначената цел на Бог. Задоволявайки Божията нужда от святост, Той можеше да задоволи нуждата на човека от изкупление. Този вид посвещение не се среща често всред масите от хора, които предпочитат широките магистрали, водещи ги към техните цели. Често то е тесен, самотен път на изявена любов. Ние сме призовани да бъдем святи на всяка цена. Ако послушанието ни коства живота, тогава нека заплатим тази цена. Жертвата трябваше да бъде мъжка без недостатък, представяща втория Адам, който беше безгрешен. Тя трябваше да бъде принесена според възможността на принасящия я. Ако човека притежаваше стадо от едър рогат добитък, той не можеше да донесе за жертва овца, нито гълъб или гургулица. Те бяха определени като жертви за бедните. Всяко животно представяше различна характерна черта на Изкупителя. Телето представяше Неговата сила и търпеливо издържане като Спасител. Овцата или агнето символизира Неговото смирение и благородност (Исая 53:3). Козата Го представя като избран от стадото и Неговата смърт спасява цялото стадо (Йоан 11:50). Гълъбът и гургулицата символизират Неговия мир и нежност, Неговата скръб и печална невинност. Жертвата трябваше да бъде представена пред „входа на шатъра за срещане, за да бъде приета от Бог” (Левит 1:3). Вече не можеше да бъде принасяна на полетата, както преди, тъй като кръвта (живота на човека, който представяше) трябваше да бъде представена пред Бог, който обитаваше всред тях, а не пред идолите на другите народи. Принасящият жертвата трябваше да постави ръцете си върху главата на животното. На еврейски термина означава да притиснеш силно. „Натегна на мене Твоят гняв” (Псалм 88:7).Това показваше, че той се идентифицира с жертвата. Нашата вяра се обляга на същата личност, на която Бог постави гнева си. Това е основата за чиста съвест. Работата на свещениците беше да вземат кръвта (която представяше кръвта на жертващия) и да попръскат с нея около и на олтара, като доказателство за изкупление, така че всеки да може да го види, но то беше видяно само от тези, които бяха близо до олтара. Изкупителят проля кръвта на живота Си, за да може всеки да види. „Към Мене погледнете и бъдете спасени...” (Исая 45:22). Свещеникът трябваше да одере кожата на телета, за да се види колко беззащитна е жертвата без своето покривало. Това явно беше необходимо за богатите и силните като Яир, като началник на синагога или управляващия Синедрион, за да видят и почувстват това, напомнящо им, че пред Бог те не са покрити. След това жертвата беше нарязана на парчета за пълно демаскиране и изследване (Левит 1:16), пред всичко виждащия Бог, Който „съди мислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:13). Вътрешностите на животното, което беше без недостатък, откриваха, че няма несъвършенство в посвещението на нашия Спасител. Кожата на козата, овцата и ярето не беше одирана, но нарязана на парчета за пълно изследване. Изкупителят, който нямаше недостатък, задоволи съвършените изисквания на Бог и затова беше приет вместо изкупения грешник. За принасящия жертвата, това беше ярка картина, на идентифициране с непорочния, невинен Изкупител, Който умираше за виновния. Беше илюстрирано съвършено ясно, че Изкупителя беше натоварен от двете страни. Първо, грешника полагаше върху него своята нужда и зависимост, а след това Божия гняв се изливаше върху него, докато беше напълно погълнат от огъня. Поставената на олтара глава сочи към ума на Изкупителя, който се обляга на Своя Баща (Левит 1:8). Той не се облягаше на собственото си разбиране (Притчи 3:5). Тлъстината говори за Неговата преданост и привързаност (Изход 1:8), които принадлежаха само на Бог. Вътрешностите без дефект сочат към липсата на вътрешно оскверняване на Неговата воля, милост и чистота (Левит 1:9). Който не е знаел грях (2 Коринтяни 5:21) и беше безгрешен. Главата на гълъба и гургулицата се откъсваше, за да покаже насилието, което беше извършено над Изкупителя. Изтръгването на гушата означава, че той не принасяше в жертва грешния апетит. Оскубването на перата показва отнемането на покривало, за да открие истинската същност на личността. Разкъсването на крилете показва, че няма изход от това положение (Левит 1:14-16). Това беше жертва принесена чрез огън, приятен аромат пред Бог, той като представяше Изкупителя в Неговото съвършенство и посвещение на волята на Бащата. Този огън не трябваше да угасва никога (Левит 6:13). Всеки израилтянин можеше да види този огън, който поглъщаше жертвата си вместо да погълне тях, през деня и през нощта, като свидетелство за Божията омраза към греха, а също и като начин за избягване на Неговата присъда. Напълно поглъщащия огън не беше предназначен за удобство или задоволяване на чувствата. Винаги ще има достатъчно гориво в ада, което да задоволи Божието правосъдие. Същото това правосъдие винаги ще намира достатъчно задоволство в живота на Изкупителя, за да предложи помилване. Тук, за да може всеки да го види, беше поставено на яве посвещаването на Сина на Бащата. Пепелта беше свидетел, че жертвата беше погълната от огъня. Облечен в своите ленени одежди свещеника махаше пепелта от олтара, тъй като всяко нещо, което се допреше до олтара беше свято. Облечен с друга одежда, той изнасяше пепелта извън стана на чисто място (Левит 6:11; Ездра 44:19). Исус също беше изведен извън Ерусалим и след като беше направен грях, беше поставен в новия гроб на Йосиф (чисто място), от където възкръсна, за да очиства хора за Себе Си от всеки народ.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|