Глава шестдесет и втора - Ковчегът на завета

Глава шестдесет и втора - Ковчегът на завета

Половината не е разбрана

Изход 25 е първата от около петдесет глави, които представят инструкциите за построяването на светилището. В тази глава първото нещо, което е описано е ковчега на завета, мястото, където Бог пребивава на земята. Изглежда, че първоначално Мойсей направи временен ковчег (Второзаконие 10:1-5). В ковчега описан в Изход 25 бяха поставени двете каменни плочи със закона, Аароновия жезъл, на който имаше пъпки, цвят и плод и златния съд с манната. Думите на Исус в Псалм 40:8 „Законът ти е в сърцето ми” показват колко тясно бяха свързани със сърцето му Неговия закон, умилостивилището и трона Му.

Ние поставяме ударението предимно върху това, което Той е направил. Писанията поставят ударението върху това, кой е Той. Най-напред първосвещеникът внасяше шепа с тамян, като тип на благоуханните съвършенства на Христос, Неговата личност. След това той внесе кръвта на жертвата за грях, която илюстрира Неговото дело на изкупление. (Левит 16:12, 14). Йоан Кръстител първо Го нарече „Божия агнец” – което е Неговата личност, след което каза: „Който взема греховете на света” – това е Неговото дело (Йоан 1:29). Йоан написа: „Видях между трона ... и старейшините че стоеше агне” – това е Неговата личност – „като заклано” – това  е  Неговото дело (Откровение 5:6). „Това беше реда на мебелите в светилището; първо ковчега, който ни представя личността на Христос, след това умилостивилището и пр., които сочат към Неговото дело” – казва Артър Пинк.

Самият ковчег беше направен от акациево дърво, което се намираше в безводната пустиня около Синай и Мъртво море. То растеше в много суха почва около 5 метра високо и беше трайно дърво, в което нямаше насекоми, а също така има дълги остри шипове. Правенето на разрез в кората привечер, позволяваше на акациевата смола да изтече навън. Тази смола се използваше за медицина и търговия. Въпреки че сега Исус е коронясан със слава и чест, на земята Той беше коронясан с тръни и наранен, когато беше тъмно, което причини изтичането на кръвта от тялото Му, която послужи за изцеляване на болните от греха.

Дървото представя човешкото Му естество. То представя формата и размера на ковчега. Златото, което го покриваше представя Неговото Божествено естество, което даде на ковчега слава и красота. Тук отново виждаме, че Неговото Божествено естество беше изявено над това на слуга.

Размерите бяха 2.5 лакътя дълъг, на 1.5 лакътя широк и 1.5 лакътя висок. Половината лакът означава, че може да разберем много малко от славата на Христос. Дори в своята плът, Той не откри Себе Си напълно. Ако я беше открил, целия Израел щеше да ослепее както Павел по пътя за Дамаск (Деяния 9:8) и щяха да изпитат същия страх, както учениците по време на преображението на Исус на планината (Марк 9:2-8).

Равните размери за височина и ширина показваха еднаквото задоволство, което Той представи пред нуждите на Бащата за свято усъвършенстване и нуждите на грешния човек за изкупител, да ги възстанови до първоначалното им състояние.

Евреи 9:4 споменава за три неща в ковчега.

Моралният закон, написан върху две каменни плочи, беше поставен в ковчега. В Изход 37:1 се казва, че Веселеил направи ковчега. Във Второзаконие 10:1-4 се казва, че Мойсей направи ковчега. Изглежда, че Мойсей направи временен ковчег за завета до направата на златния. Мойсей хвърли първите плочи на земята и те се счупиха, което сочеше към първия завет, който първия Адам наруши. Второто написване на закона беше поставено в този дървен ковчег без покритие от злато. Този път закона се пази от съвършения човек Исус – втория Адам. В Своето смирение Той възвеличи закона и го направи почитаем. Покритият със злато ковчег, който Веселеил направи сочи към втория Адам, който сега е прославен. Споменаването само на закона в ковчега, в 3 Царе 8:9 е в контекста на посвещаването на храма, което сочи към идващото царство и вечния закон, който ще го управлява.

Съда с манната представя подобна идея. В Изход 16:33 Мойсей казва на Аарон да вземе съд и да сложи в него един гомор манна и да го постави пред Бог. Това стана преди построяването на скинията. Този обикновен съд сочи към Израел, който очаква Месия, който щеше да бъде физически наследник на Авраам и Давид. Когато Той дойде Той представи Себе Си като Божий Син, роден от Духа, а сега ние го познаваме като коронясан със слава и чест, сочещ към златния съд. В Евреи 9:4 виждаме златен съд в ковчега, който е пълен с манна и трите споменати неща сочат към осигуреното от Христос, когато Израел пътуваше през пустинята. Манната представяше Христос, който осигуряваше и беше храната на своя странстващ народ. Това беше благодатта, която Бог осигури. Йоан говори за Исус като „пълен с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Историята за цъфналия жезъл е записана в Числа 17. Проблемът около него беше с Аароновия авторитет на свещеник. Така че жезлите на племената, като символ на авторитет бяха поставени пред Бог, Който трябваше да вземе решение. На следващия ден, върху мъртвия жезъл на Аарон имаше пъпки, цвят и плод. Там, където Мойсей като пророк изразяваше истината, Аарон като свещеник обявяваше благодатта. И двамата бяха мразени без причина. Също така и Исус, който беше пълен с благодат и истина беше презрян, отхвърлен и убит. Но както мъртвия жезъл на Аарон, Той оживя отново. Този жезъл на благодат, трябваше да бъде поставен пред ковчега като свидетелство срещу бунтуващите се, за да „престанат роптанията им срещу Мене, за да не измрат” (Числа 17:10). Това беше свещеническата служба на Аарон – да закриля Божия народ пред Него.

Съда с манната беше небесен хляб, който трябваше да подкрепя Израел. Аароновия жезъл беше символ на свещеническа благодат, която поддържаше Израел. Двете каменни плочи, изписани с Божия пръст, представяха слава чрез термините на завет, за да смири Израел.