Глава шестдесета - Характерът на ходатайстващите

Глава шестдесета - Характерът на ходатайстващите

Данаил. Високо уважаван човек

Притчата в Матей 20 беше разказана една седмица преди първосвещеническата молитва на Исус, която е записана в Йоан 17. Въпреки че молитва не е темата в Матей 20, за тези, които ще водят и установяват църквата е важно да се запознаят с това, което характеризира вида молитва, която Исус изрече в Йоан 17.

Тук виждаме човек, който три пъти на ден застава на колене, молещ се и отдаващ слава на Бог, въпреки че това го изпраща в рова на лъвовете. Цар Дарий е впечатлен от Данаил, като слуга на своя Бог. Той издава заповед всички хора да се страхуват от Бога на Данаил. „Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край” (Данаил 6:26).

От свидетелството на цар Дарий, можем да кажем, че Данаил беше човек, който познаваше своя Бог и живееше живот, който представяше това познание пред тези, които бяха във връзка с него. Неговата посредническа молитва не беше засегната от заплахите срещу живота му. Виденията му и срещите му с ангели, го благословиха, а също така и поколенията до ден днешен. Неговото смирение не беше засегнато или унижено от тези срещи. Той не мислеше, че стои над другите. Той беше работник в Божието царство във Вавилон, както Еремия беше в Ерусалим. Пророчеството на Еремия беше истина за него, като че ли някой ангел от небето го бе изговорил.

Когато Данаил разбра, че 67 от 70 години на плен са изминали, той се обръща към Бог, за да Го търси чрез молитва и молби, с пост, вретище и пепел.

Не забравяйте, че откровението, което Данаил беше получил лесно можеше да го възгордее. Той беше човек като Павел, който във 2 Коринтяни 12:7 казва: „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.” Тук виждаме мъже, чийто живот беше като тамяна, който се издигаше пред Бог като благоуханен аромат.

В молитвата на Данаил в девета глава ние виждаме, че:

Данаил познаваше своя Бог

Той знае за Божието слово към Еремия (ст. 2), че Бог е „велик и страшен, Който пази завета и милостта си” (ст. 4), че на Бог, нашия Господ принадлежат милост и прощение (ст. 9). Той потвърди думите, които изговори против нас (ст. 12), но пак не се помолихме на Бог, нашия Господ (ст. 13), затова Господ е бдял за това зло ... Той е справедлив във всичките си дела (ст. 14), Който изведе народа Си от земята на Египет ... и си спечелил за Себе Си име (ст. 15). Когато живота и свидетелството ни са в унисон, с нещата, които знаем за Бог и ако го познаваме и знаем нещата, които е извършил, тогава молитвите ни са като тамян пред Бог.

Данаил признава нуждата си

„Обърнах лицето си към Бог за да отправя към него молитви и молби ...” (ст.з). Около 30 пъти той се идентифицира с греховете на своя народ. „Съгрешихме и извършихме беззаконие (ст. 5) и не послушахме слугите ти пророците (ст. 6), целия Израел престъпи закона Ти” (ст. 11). Отпадналия дух пред Бог признава нуждата си от благодат и милост. Спорейки с Бог относно заслугите на нашите добродетели не е дял от ходатайството.

Данаил се обръща към характера на Бог

„О Господи велики и страшни, който пазиш завета и милостта си ... (ст. 4), на Господ нашия Бог принадлежат милост и прощение... (ст. 9), Бог е справедлив във всички дела, които върши... (ст. 14), Който си извел народа си от Египет с мощна ръка и си спечелил за себе си име (ст. 15), Господи, според цялата Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Йерусалим, святия Ти хълм;” (ст. 16).

Съществува дълбочина от познание в сърцето на Данаил, който разбира Божието сърце. Данаил не наблюдава своите сънародници, Евреите. Той не се опитва да установи дали някой няма да организира молитвено събрание. Той не сравнява себе си с другите, за да види дали те заслужават това, което Бог им дава. Той знае от Божиите обещания мислите на Божието сърце и се обръща към това.

Данаил разбира, че няма заслуги

„Послушай, Боже наш, молитвата на слугата си и осияй с лицето си върху запустялото си светилище (ст. 17). Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни... защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости.  Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и народът Ти” (ст. 18-19).

Той се моли за несъзнателно следване на това, което Бог е осигурил, за следване на знаците и знаменията, за да може отново да живеят в Ерусалим там, където е Неговото присъствие. Той не иска живота му да стане по-лек, или да види знамения и чудеса, които не могат да бъдат разбрани. Той се молеше за непрекъснатия аромат на смирение, за да преодолее смрадта на човешката гордост.

Глава шестдесет и първа - Ливанът и трите подправки

Съставките на ходатайството

Вяра, смирение, опрощение на грях, злият, са нещата, които караха Христос да се моли на Своя Баща. Гордост, лицемерие, законничество, невежество, алчност и неправда бяха нещата, на които Исус обърна внимание по време на Своята служба. Хората говореха за проблеми като бедност, болести, политическо подтисничество. Сатана предлага неща като чудеса, тайни и власт.

Тамянът беше посолен, което означава, че беше напълно сигурен. Солта символизираше твърдото и пълно предаване на Исус на Бащата, като всичката нечистота и лицемерие бяха отхвърлени.

Може би поради същата причина има четири евангелия, които представят Исус като Цар, Слуга, Човек и Бог, така че тамяна има четири съставки, които обясняват неговото ходатайство.

От молитвите, които са записани в писанията, не е трудно да намерим четири общи характеристики на ходатайството, които да отговарят на четирите съставки. Те бяха споменати на предишните страници в молитвата на Данаил и илюстрирани в притчата в Матей 20.

1. Те познават своя Бог – Неговите обещания и завет.

2. Те признават своята нужда – не се пазарят с Бог.

3. Те се осланят на Божия характер – не се вглеждат в другите работещи на нивата.

4. В своето смирение те разбират, че нямат заслуги – първият ще бъде последен и последния пръв.

Нека сравним четирите характеристики с четирите съставки на тамяна.

На еврейски ливана е „лебонах”, което означава да бъда бял. Това е смолист клей, който се е получавал от дървото Boswellia. Той трябваше да бъде чист.

Еврейската дума за чист е „тахор”, която означава чистота, която е проявена на практика и очевидна. На еврейски думата „чист” за злато е „зáхар”, и се отнася за неговото истинско естество.

Във въплътеното естество на Исус, нямаше грях. Той беше „зáхар”, но в службата Му на Изкупител, за Него се говори като за „тахор” „направен съвършен” (Евреи 2:10), „след като беше направен съвършен” (Евреи 5:9), „направен съвършен завинаги” (Евреи 7:28). Тези текстове говорят за усъвършенстване на автора на спасението чрез страдание. „Ако и да беше Син пак се научи на послушание от това, което пострада” (Евреи 5:8). Това послушание към волята на Бащата беше приятния аромат, ливана на Неговия живот, който се издигаше нагоре.

В хлебната жертва, ливана беше добавян към шепата брашно и изгарян в огъня.  Това илюстрираше, че аромата на Исусовия живот изразяваше съвършено приемане, на Неговото посвещение, да задоволи нуждите на падналия в грях човек. Също така той беше поставян върху хляба в святото място. Тук отново се вижда аромата на Неговия живот, когато Той представя себе си вместо изкупения човек, като възпоменание пред Бог. При кадилния олтар аромата на Исус се издига, за да поддържа изкупения човек в присъствието на Бащата.

Това пребиваване в Бащата и познаването Му, Го превърна в благоуханна миризма.  Това важи също и за тези, които пребивават в Исус.

На еврейски стакти означава „капка”. Това е прах, който се получава от втвърдените капки на ароматна смола, която се добива от кората на смирновия храст. Втвърдените капки трябва бъдат счупени и смачкани. Тези капки, както всяка от четирите съставки, бяха счупвани и стривани много фино, отделно в хаван. Стакте беше много цена подправка.

Сърцето на Исус не беше твърдо като нашето, въпреки това той беше направен грях за нас (2 Коринтяни 5:21). Той разбираше скръбта, както никой друг на земята, затова той може да умолява поради своите собствени заслуги, за упоритостта на нашите сърца.

Сърце, което е наранено от страданията е ценен дар и аромат пред Бог. „Станах като счупен съд” (Псалм 31:12). „Господ е близко при тези, които са със съкрушено сърце” (Псалм 34:18). „Жертвите на Бог са дух съкрушен” (Псалм 51:17).

На еврейски ониха означава ароматична раковина, раковината на благоуханното мекотело. По-добрите се намират в дълбоките части на Червено море. Праха ониха се получава от роговите реснички на тези раковини от Червено море. Тя се получава чрез смилането им и след това, когато праха се изпича или изгаря той изпуска масло, от което зависи ароматното свойство. 

Тук има аромат, който е извлечен от дълбочината. „Колко са велики твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите ти” (Псалм 92:5). Молитвите на ходатайстващите са вик, който идва от дълбочината на техните сърца. Те не сравняват себе си с други. След като познават Божието сърце и са се отказали от себе си, от своята воля и его, те се осланят на Божия характер. 

На еврейски галбан означава миризлива смола. Тя се извлича от долната част на растението ферула, което се намира при Средиземно море. То притежава остра миризма и запазва аромата си за дълго време.

Любовта на смирението имаше такъв продължителен ефект през изминалите векове. Павел описва своето смирение във Филипяни 2. То заема мястото на слуга, който е готов да бъде последен; то е вечно и се практикува дълго, след като спомена за знаци и чудеса е забравен; то може да види отвъд присъствието на греха, в сърцето, което иска да бъде избавено и ни помага да видим благодатта, която прави силата и славата на Бог достъпни.