Годен чрез опрощение светилището Хенри Угама Съдържание
Глава петдесет и осма - Тамянът
Изтегляне 2.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава петдесет и девета - Работници на лозето
Глава петдесет и осма - ТамянътИзход 30:34 Поддържа пълно одобрение
Първото нещо, което Бог казва на Мойсей за кадилния олтар е относно неговото предназначение. Да направиш олтар като място за изгарянето на тамяна (Изход 30:1). Бог осигури място за ходатайство, близо до Себе Си. Тук Исус, който ме обичаше ме потърси, изкупи и се възнесе при Бащата, за да се застъпи за мен с аромата на своите съвършенства. Там „от дясно на Бог” (Римляни 8:34) Той е „коронясан със слава и чест” (Евреи 2:7). Това е причината за короната на върха на олтара. Исус не е там, за да посредничи за завършване оправданието на вярващия, но да ни поддържа в мястото на съвършено приемане. „Затова може да спасява съвършено тези, които идват при Бог чрез него” (Евреи 7:25). „Няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което можем да се спасим” (Деяния 4:12). Корей мислеше, че може да промени това. В Числа 16 той претендира за еднаква близост до Бог, както Аарон. След като Корей не беше избран като тип за великия първосвещеник, който трябваше да дойде, той се превърна в съд, чрез който Бог доказа Своето неодобрение. Всички, които бяха свързани с тези, които отхвърлиха Божия избор за първосвещеник, бяха погребани живи. На следващия ден (Числа 16:41), Израел продължи да мърмори и Бог изпрати язва всред тях. Язвата спря, когато Аарон застана между мъртвите и живите с тамян (Числа 16:48). Това беше сянка на начина, по който Исус щеше да посредничи за Своя народ. Тези, които искат да бъдат свещеници за себе си ще загинат като Корей и останалите 15 000 души. В 1 Йоан 2:1 се казва:ние имаме адвокат при Бащата; Исус Христос праведния”. Никой друг освен свещениците нямаше право да се докосва до тамяна. Цар Оса се опита и умря, както Корей. Огънят за изгаряне на тамяна беше взет от жертвения олтар (Левит 16:12; Числа 16:46) където е била изгорена жертвата за грях. Делото на посредничество е основано на делото за изкупление. „Нашият първосвещеник не умолява за благословение, което Неговата кръв не е изкупила и изисква само Божествено правосъдие за греховете, които е изкупил. Благословението, за което Той посредничи е според Божията оценка за живота, който Той дава. „Аз те прославих на земята, като извърших делото, което Ти ми даде да върша” (Йоан 17:4). Това е основата на която всичките Му молби са основани” – казва Артър Пинк. Подрязването и запалването на светилника сутринта и вечерта винаги беше придружено с изгарянето на тамян. Службата на светлината на света е резултат от службата на посредничество. Исус представя своите съвършенства пред Бащата, като основа за своето искане. В контраст с това, нашите молитви са много погрешни, защото не знаем как да се молим, нашето поклонение не е това, което трябва да бъде, така че ние трябва да застанем пред Бащата само заради Христовите заслуги. Пророк Михей разбираше това, когато каза: „Ще нося гнева на Господа, защото съгреших пред Него, докато отсъди делото ми и извърши съд над мене, като ме изведе на светло; тогава ще видя правдата Му” (Михей 7:9). Свидетелството на Йов пред Елифаз, дълго време преди Михей беше: „Ето сега свидетеля ми е в небесата и свидетелството ви във височините” (Йов 16:19). Неговия отговор към Валдад беше: „Защото зная, че е жив Изкупителя ми и че в последното време ще застане на земята” (Йов 19:25). Горенето на тамян беше постоянно (Изход 30:8). Както огъня на олтара гореше непрекъснато, и миризмата на тамяна винаги се издигаше, така и Той живее непрекъснато, за да се застъпва за нас. Тъй, както Той се моли непрекъснато, така и ние трябва да правим това, за да бъдат молитвите ни съвършени пред Него. В Изход 30:34-38 са споменати съставките за тамяна; ливан, стакти, оникса, галбан. От всяко от тях трябваше да се вземе равна част, и тамяна трябваше да бъде приготвен от мировареца, подсолен, чист и свят, и не трябваше да бъде използван или дупликиран за който и да е друг човек в Израел. Само Исус е съвършено способен да обедини нуждата на човека и изискванията на Бог. В отношение към Бог Той беше праведен без какъвто и да е компромис, и в същото време изключително грижовен към хората. Той беше верен в послушанието си към Своя Баща, без значение как хората отговаряха или реагираха, и в същото време Той беше изпълнен със състрадание към грешниците. Той отхвърли злото и човешките традиции и в същото време беше търпелив към невежите. Той притежаваше цялото величие и достойнство на Бог, и в същото време – смирен и покорен, като въплътен човек. Никой не е имал такива съвършени пропорции в характера си. Поради това тамянът трябваше да бъде така ароматен (Изход 30:7). Той свидетелства за приемането на Христовото посредничество от Бащата. Тамянът също беше чист (Изход 30:35). Нищо от греховната човешка плът не може да допринесе за делото на посредничество на Изкупителя. Без Исус като Посредник няма достъп до Бащата. Тамянът беше пресвят (Изход 30:36). Делото на Исус в небето е свързано със смирено послушание. Изгарящият въглен, който поглъщаше жертвата и след това изгаряше тамяна, беше занесен до устните на Исая, за да погълне неговата неправда. „Горко ми” сега беше заменено с: „Ето ме, изпрати мен” (Исая 6:5-8). Глава петдесет и девета - Работници на лозетоМатей 20 Работещи за мъдър господар
В Матей 19:27 Петър задава въпроса: „Ето ние оставихме всичко и те последвахме. Тогава какво ще имаме ние?” Или както казваме днес: „Ще имам ли полза от това?” Петър отговаряше на това, което току що беше видял. Един богат младеж си беше отишъл от Исус, тъжен и опечален от отговора, който беше получил. В сравнение с него Петър мислеше, че той е взел правилното решение. Той беше напуснал дома на баща си и неговия бизнес. Исус представя четири урока, за да поправи някои погрешни разбирания:
Опознайте господаря си Той уверява учениците си, че те ще седят на дванадесет трона и ще съдят дванадесетте племена на Израел. Той разширява отговора си и включва всички тези, които са напуснали баща и майка, братя и сестри, и домовете си заради Него. Те ще получат много повече и ще наследят вечния живот. След това Той отправя предупреждението:
„Обаче много, които са първи ще бъдат последни, а последните първи” (Матей19:30).
„Небесното царство е като стопанин” (Матей 20:1). Същата тема продължава в 20 глава. Това е притча, която илюстрира „обаче” от Матей19:30 и отговаря на въпроса на Петър за техния дял във всичко това. Тя представя небесното царство като наемащо хора, които поради различни причини се съгласиха да работят на лозето. Учениците бяха всред тази група, която беше наета като работници. Богатият младеж също беше поканен, но реши, че изискванията са твърде високи, а заплащането твърде ниско. Исус използва този случай, за да разкрие проблема в мисленето на Петър относно неговия господар и да илюстрира лекарството за това.
Довери се на господаря си Има два вида работници. Първия са тези, които се съгласяват да работят за цената на дневна надница (Матей 20:2) – те знаят какво ще получат в края на деня и това им се напомня в този момент. След това са тези, които са наети в 3я, 6я, 9я и 11ти час. На тези е казано: „ще ви платя, каквото ви се полага”. Те трябва да се доверят на стопанина и неговата честност. Всеки, който ще дойде при Исус като стопанин и Господар на Неговото царство, става работник в него. Истина е, че някои дойдоха в ранната част на живота си, а други в последния час, но ние не работим, за да спечелим своето спасение, нито работим, за да се пазарим за това, което мислим, че заслужаваме. Това е проблема, на който Исус обръща внимание във връзка с въпроса на Петър. Той смяташе, че тъй като е напуснал всичко, сега той заслужава повече, отколкото богатия младеж. Този вид мислене не разбира благодатта. То вярва, че има заслуга в човешките дела и че милостта се заслужава. Исус беше този, който избра Петър. Нито той, или който и да е друг човек нямаше да решат да следват Исус, ако Бог не беше им показал милостта си. След като отговорим на Божия призив всички ние ставаме работници вземаме решение между пазарлък за това, което смятаме, че ни се полага или се надяваме на господаря да ни даде от изобилието на Своите богатства и удоволствия.
Гледайте на господаря си Съществува друго предупреждение. Всеки от учениците видя младежа да си отива тъжен и разочарован. Те чуха отговора на Исус относно решението на младежа и зададоха въпроса: „Тогава кой може да се спаси?” Те, бедните, сравняваха себе си с богатия младеж. Исус ги учеше да отместят погледа си от хората и да ги насочат към Божията благодат, за когото всичко е възможно (Матей 19:26). Може би богатият младеж стана работник в Божието лозе, месец или два, а може би и година по-късно. Може би той стана великия апостол Павел. Ние не знаем това. От притчата обаче знаем, че Исус е ясен относно последиците, когато гледаме на хората работещи с нас, вместо да държим погледа си прикован върху господаря, който ги е наел. Първите ще бъдат последни. Те ще получат това, за което са се спазарили. Ако се пазарим за дневната надница, той може да ни я даде. Ако се пазарим за популярност, Той може да ни я даде. В притчата Той им даде точно това, за което се бяха спазарили, но в притчата тези, които се довериха на господаря получиха повече, отколкото очакваха. Тези, които се доверяват на господаря разбират, че той „може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим” (Ефесяни 3:20). Тези, които се пазарят с Бог наблюдават работещите с тях и си мислят, че те превъзхождат другите. Този вид мислене е основано на гордост, а не на благодат или милост. Когато тези, които бяха наети първи дойдоха, за да получат заплатата си, те мислеха, че ще получат повече (Матей 20:10), защото знаеха, че другите не са работели в горещината, през целия ден. Наблюдавайки другите с дух на гордост е ужасно пагубно. То възпрепятства всяка молитва, която отправяме към Бог и унищожава всяко приятелство, на което сме можели да се наслаждаваме на земята. Какво благословение е да имаме благодатта и милостта на Бог преминаващи през живота ни в сърцата на други, без да знаем за това!
Това представя третия урок за всичките ученици. Апостол Павел описва и илюстрира това смирение много сбито до църквата във Филипи и до нас: „Със смиреномъдрие смятайте другия по-горен от себе си” (Филипяни 2:3). „ И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества” (Филипяни 2:8-10). Исус показа, че последните ще бъдат първи. (Матей 20:16). Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|