Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия софия том
Фиг. 10. Лондон и катедралата „St. Paul the Apostle“, 2017 г., източник [18]
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
| Фиг. 10. Лондон и катедралата „St. Paul the Apostle“, 2017 г., източник [18] 5. Заключение Хорхе Луис Борхес шеговито отбелязва, че „Когато писателите умрат, се превръ- щат в книги, което не е чак толкова лошо прераждане“. Писателската съдба, обаче, не е отредена всекиму и затова градът, създаването и надграждането му, представляват израз на извечното стремление на човек да остави нещо зад себе си и да не умре завинаги. В този смисъл конфигурирането на урбанистичния силует и формирането на градската идентичност, която го одухотворява, представлява в същината си борба на вечности. Градът, за разлика от една картина или книга, е колективно дело и е резултат на спо- делено авторство. Тъй като той не представлява кратковременна арт-инсталация, а в общия случай – многовековен градеж, пространството няма капацитета да усвои докрай споделянето, вложено в тъканта му. Това налага извеждането на един гъвкав подход за оформянето на градския силует, за формулирането на подходящ инструмент, който да позволява съхраняване на крайъгълните камъни и образците, които хората са вградили във времето на своя град; да дава възможност на поколенията да развиват и доизграждат 199 общото произведение; да опази ако не материалната субстанция на градежите, то поне следата за нея, и да се превърне в инструмент за съхраняване на градската идентичност, на генеалогията на града и неговата урбанистична памет. Пред „авторите на градове“ стои предизвикателството да съберат миналото, настоящето и бъдещето в една тясна точка от пространството, в точка на сингулярност, без обаче да допуснат нейното раз- падане. Те трябва да съхранят паметта за „гена“ на града, а оттам и за факторите, които са повлияли върху формирането му, да „не се преструват, че не са съществували“ и да вплетат своите концепции в ДНК веригата на града, оставяйки възможност това да направят и бъдните поколения. Подобно начинание изисква формулирането на ясна гра- доустройствена постановка, която да постанови недвусмислено послание на материята и да предаде информацията за културните, политическите, религиозните, социалните, икономическите, философско-космогонични и абстрактно-композиционните принципи и традиции на градостроителя. Освен това, необходимо е извеждането на алгоритъм за изследване на историческия контекст и метод за улавяне на нематериалните следи в материалната среда. В този смисъл изучаването на историята на градовете служи за отправна точка при изучаването на отношението между многовечния град като дух и еманация на чо- вешкото съзидание и смъртния човек, който идва и си отива от този свят, наедно с кос- могоничните си концепции. Изучаването на образа на града позволява да се изследват градските процеси, които едновременно оформят материята и биват оформени от нея. Сблъсъкът между духовното и профанното е сред най-важните универсални архе- типове. Той е заложен в отделната личност и поради тази причина има отражения върху града, представляващ по същество колективно произведение. Принципната несъвмести- мост на духовното и профанното, намираща буквален израз в контакта между готи- ческата катедрала и средновековния човек, борещ се за физическо оцеляване, следва да бъде осъзната като универсален модел. От друга страна подвигът на общностите – строители на църкви и дълговечността на делото им, представлява свидетелство за постигане на устойчив баланс между двете несъвместими пространства в града и неиз- бежно повдига въпроса за изключителната роля, която имат мотивите за формулирането на пространствената идентичност. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|