Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия софия том
Същност на урбанистичния силует. Редът и мярата, заложени
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
| 2. Същност на урбанистичния силует. Редът и мярата, заложени в пространствената идентичност на града Урбанистичният силует не бива да бъде възприеман като декор. Макар да пред- разполага към съзерцание и да е желателно третирането му във връзка със съхранението на определени зрителни връзки в градската среда, неговата роля далеч надхвърля тази на визуалния кадър, поради което прилагането на подход за художественото му компози- ране е нежелателно. Тома Аквински въвежда термина „целева съгласуваност“, отказвай- ки да нарече един кристален чук „красив“, тъй като материалът не съответства на функцията. По същия начин ние не можем да определим един модел на градския силует „красив“, ако той не е адаптиран и не съответства на конкретния контекст, не кореспон- дира с пространствената идентичност и не произтича от градския процес. Поради тази причина по отношение на градския силует композицията следва да бъде разбирана единствено като означаване на процеса на подреждане и съотнасяне на елементите, без непременно този процес да бъде обвързван с качествена естетическа оценка. Когато Уилям Хогарт [2] публикува своето съчинение „Анализ на красотата“, английският кри- тик Д. Ралф тържествено обявява, че „учението за композицията става най-после наука“. Твърде често градската среда става жертва на въвеждане на оспоримото и нееднозначно по същество и мяра разбиране за „красота“. Френският класик Никола Пусен [2] защи- тава умело тезата, че: „Материята, сама по себе си, няма нищо общо с прекрасното. Ма- терията може да се приближи към прекрасното, ако е одухотворена от съответната под- готовка, която включва привеждането ѝ в ред и мяра...“. По отношение на градския силует одухотворяването следва да бъде търсено в природата на градския процес и контекста, установен от пространствената идентичност. Редът и мярата в процеса на подреждане и взаимно съотнасяне на елементите, принадлежащи не само към една и съща пространствена система на градския силует, но и между единици, съставящи от- делните негови исторически образи, представлява по същество контекстуално развитие на градското пространство и може с право да бъде определено като стъпка към съхра- няване на пространствената му идентичност. Макар използваният термин „силует“ да препраща към профил, контур, очерта- ние, все принадлежащи към двуизмерното пространство, градският силует притежава характеристиките на триизмерен обект. Освен това, неговото развитие следва да бъде разглеждано в контекста на единен пространствено-времеви модел, което означава, че съотношението между елементите на силуета бива разбирано както в направление на основните пространствени оси, така и във времето. |