197 Фиг. 7. Кьолн и „Hohe Domkirche St. Peter und Maria“, 2018 г., източник [15] Стремеж към запазване на
ролята в урбанистичния силует, респективно и значи- мостта за определянето на пространствената идентичност в условията на силно изявена динамика на градския процес. В този случай конкретният архитектурен образ е осъзнат като не дотам съществен, в сравнение с урбанистичния. Този подход в най-голяма сте- пен изразява идеята за Центъра в града (в
смисъла на архетипния образ, въведен от
Мирча Елиаде). Пример,
илюстриращ този подход, можем да открием под фундаментите на катедралата „St. Paul the Apostle“ в Лондон, която се явява един от
многото сакрални обекти, съществували на това място през годините. Независимо от злощастното стече- ние на обстоятелствата и във връзка със стремежа за качествено подобрение на урбанис- тичния образ и съхраняване на устойчиво духовно измерение, тук, в центъра на един от най-динамично
развиващите се градове в света, непременно се извисява храм. Той вся- кога съумява да догони мащабите на новото време, приемайки ролята на акцент или доминанта в градския силует и обогатявайки със смисловия си заряд
общото урбанис- тично послание, произтичащо от формираната градска идентичност (фиг. 8 ÷ 10).
Фиг. 8. Лондон и катедралата катедралата „Оld St. Paul’s“, гравюра на Уилям Дъгейл, източник [16]