Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия софия том
Епископски/епархийски църкви – катедрали
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
| Епископски/епархийски църкви – катедрали. В общия случай епископският престол или катедра се разполага в центъра на римските административни центрове civitates. В тези градове се издигат епархийски, епископски църкви, придобили по-късно популярното наименование катедрали (от гръцки, през латински – със значението на престол). Терминът се среща в раннохристиянската литература като „cathedrae aposto- lorum“ и служи за означаване на власт, идваща директно от апостолите. В началото тази авторитетност (с приемането на християнството като официална религия) е била запазе- на единствено за римския император, но с разоряването на Западната Римска империя от варварите и издигането на епископите, като носители и наследници на римската дър- жавническа традиция в Ранното Средновековие, последните си присвояват (с основание) този символ на властта. Църквата, в която се разполага катедрата, се нарича катедрала. Градовете, в които има катедрала, са епархийски центрове – център на диоцез. Кате- дралите се разполагат в центъра на града, замествайки базиликите и останалите главни градски обществени и административни сгради, наследени от римляните. Епархийските църкви изцяло доминират в смислово и в пространствено отношение в европейския град, демонстрирайки първенството на духовното над профанното измерение. 192 Енорийски църкви. Енорийските църкви възникват в градовете като вторични центрове, част от мрежата религиозни обекти, която прониква във всяко кътче на сред- новековния град, за да доближи хората до Бог. Енориите могат да бъдат части от голям град или да обхващат отделни малки населени места и техните прилежащи територии. Строежът на енорийски църкви се инициира от самите членове на енорията, които в общия случай, освен че поемат разходите по строежа, подпомагат допълнително енория- та, дарявайки обработваема земя, която да носи приход, осигуряващ безпрепятственото поддържане на църквата (важи преди всичко за извънградските енорийски църкви). В градовете отделните квартали имат свои енорийски църкви, като една част от тях постепенно изчезват поради невъзможността на енориашите да ги поддържат, а други се реконструират и преустройват, за да се превърнат в един момент в пищни и мащабни храмове, конкуриращи дори съборната градска църква. Енорийските църкви са най- интересни от гледна точка на настоящото изследване, защото представляват своеобразни статистически стълбове в градския силует, отразяващи икономическия и социалния статус на отделните градски части в мащаб 1:1. Те са тези обекти, които бележат харак- терния облик на средновековния европейски град и изграждат системата от вторични градски акценти, наред с донжоните, крепостите и владетелските дворци. Техните каче- ствени и количествени характеристики зависят пряко от благосъстоянието на членовете на енорията, които заделят ежемесечно своя десятък за нуждите на своята църква. Факт е, че в повечето европейски градове броят на построените църкви е надвишавал значи- телно реалната необходимост на населението от място за черкуване. Енорийските църк- ви представляват важен урбанистичен фактор и от друга гледна точка. При създаването на нови урбанистични структури извън римския civitatis, ключов елемент е мрежата от енорийски центрове и границите на енориите, които в извънурбанизираните територии, макар и не категорично определени, са съществували в един най-общ порядък. Всяка енория има своя енорийска църква, която се превръща в крайъгълен камък при осно- ваването на новото населено място. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|